Р Е Ш Е Н И Е
№ 60092/2021 г.
София, 27.01.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3549 /2020 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Д. С. Ц. от [населено място] , чрез процесуалния представител адв. А. М.- САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 69 от 02.03.2020 година по гр.в.д № 73/2020 год. на ОС- Пазарджик.С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Касационно обжалване е допуснато по чл. 280, ал.2 предл.2-ро ГПК за проверка на евентуална недопустимост на въззивното решение и отговор на основния процесуално правен въпрос , свързан с проблема на компетентността на съда в производство по чл. 247 ГПК , а именно „Кой е компетентния съд да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в съдебния акт по същество ?“
С подадения в срока на чл. 287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба , ответниците по касация П. Г. М. и Г. И. М. вземат становище , че касационната жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане поради обстоятелството, че не отговаря на селективните критерии , доколкото касаторът не формулира въпроси от значение за изхода на спора.Не вземат становище в открито съдебно заседание.
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази наведените основания за допускане на касационното обжалване и релевираните възражения на насрещната страна , и в рамките на служебната проверка относно валидността и процесуалната недопустимост на обжалваното въззивно решение намира , че обжалваното решение е процесуално недопустимо.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 378 от 12.11.2019 по гр.д.№ 35/2009 год. на РС- Велинград , с което в производство по чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 330 от 14.12.2009 година по гр.д. 35/2009 год. на РС-Велинград , като в диспозитива на същото , на ред 9 надолу вместо изписаното „ първи етаж“ следва да се чете „първи жилищен етаж“ ,и е постановил ново решение , с което молбата за поправка на допусната очевидна фактическа грешка на Д. Ц. е оставена без уважение.
За да се произнесе по съществото на молбата по чл. 247 ГПК, окръжният съд, въпреки направеното възражение относно компетентност- та на съда , е приел, че както районния съд, така и той - като въззивна инстанция , има компетентността по см. на чл. 247 ГПК да се произнесе по искане да се отстрани очевидна фактическа грешка в решение на по-горната инстанция , в случая на касационния съд .
Настоящият състав на ВКС намира , че компетентен съд в производство по чл. 247 ГПК- за поправка на очевидна фактическа грешка е съставът на съда , постановил съдебния акт по съществото на спора , чиято поправка се иска . Този извод се базира на систематичното и емпирично ( от гл.т. на практиката ) тълкуване на нормата на ГПК, уреждаща производството по чл. 247 ГПК.Това производство е част от Раздел III , на Глава Осемнадесета и обхваща видовете съдебни производства , които ограничително уреждат възможността да се преодолее принципът за неоттеглаемост на съдебния акт .
Разпоредбата на чл. 247, ал.1 ГПК установява, че „Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки“.Като се има предвид смисловото подчиняване на чл. 247 ГПК на принцип за неоттеглаемост на съдебния акт , уреден с чл. 246 ГПК , то граматичното тълкуване на нормата на ал.1 не може да сочи , че всеки съд( според мястото му в инстанционната йерархия ) може да поправи всяко решение , стига да е сезиран с такова искане.
По конкретното дело с искане по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 202 от 13.07.2012 година , постановено по гр.д. № 680/2011 година на ВКС- I г.о., е сезиран районен съд Велинград . С това решение на ВКС, постановено в правомощията на чл. 293, ал.1 и ал.2 ГПК , касационният съд е отменил Решение № 409/ 28.09.2010 Г. по гр. д. № 266/10 г. на Пазарджишкия окръжен съд, поправено с Решение № 59 от 22.02.11 г. по същото дело, в частта, с която е бил отхвърлен искът по чл. 108 от ЗС за процесния апартамент и вместо него е постановил ново решение по съществото на спора като е осъдил П. Г. М. и Г. И. М.,и двамата от [населено място] да предадат на основание чл. 108 ЗС на И. Д. Ц. и Д. С. Ц. ( син , наследник по закон на покойния С. Ц. ) следния недвижим имот: апартамент със застроена площ от 51,65 кв. м, състоящ се от коридор, баня и тоалетна, килер, кухня, дневна със спалня в общо помещение, заедно с правото на строеж за този апартамент, който по архитектурен проект представлява източната част на апартамент № 2 /две/, целият със светла площ от 89,95 кв. м, находящ се на първия етаж от жилищната сграда, построена в УПИ **, кв. 130 по плана на [населено място], която реална източна част от апартамент № 2 е със самостоятелен достъп от стълбищна клетка и включва следните помещения по архитектурен проект: коридор № 3 с площ от 5,4 кв. м; санитарен възел № 6 с площ от 2,7 кв. м /до коридор № 3/; спалня № 4 с площ от 11,5 кв. м /преустроена в кухня/, спалня № 5 с площ от 31,2 кв. м /преустроена в дневна със спалня/ и килер № 8 с площ от 0,85 кв. м, при съседи на дворното място, в което е построена сградата: от две страни улици, ПИ № *; ПИ № *и ПИ № *.
Като се базира на безпротиворечивото разбиране , че „очевидна фактическа грешка“ по см. на чл. 247 ГПК представлява всяко несъответствие между формираната от съда воля и нейното писмено изразяване в диспозитива на съдебния акт и че това несъответствие следва да бъде отстранено в производство по същото дело , в рамките на инстанцията , на чието решение по същество се иска поправката на очевидната фактическа грешка, настоящият състав на касационния съд приема , че без уредена от законодателя правораздавателна компетентност, е налице процесуално недопустимо произнасяне от страна на районен и въззивен съд , счита , че обжалваното решение следва да се обезсили и делото се изпрати на компетентния съд- а именно състава на ВКС, постановил решението чиято поправка на очевидна фактическа грешка се иска.
Изводът на настоящата инстанция се базира и на факта , че решението на ВКС ( предмет на искането по чл. 247 ГПК ) е необжалваемо, а ако би се приела тезата , че всеки сезиран съд може да се произнася в производство по поправка на очевидна фактическа грешка, както е в случая решение по чл. 247 ГПК , постановено от районен съд, би подлежало на двуинстанционен правораздавателен контрол , което е в разрез с логиката , духа и буквата на закона .
По изложените съображения , Върховният касационен съд , състав на второ отделение , на основание чл. 293, ал.4 ГПК във вр. с чл. 270 , ал.3 ГПК
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 69 от 02.03.2020 година по гр.в.д № 73/2020 год. на ОС- Пазарджик , с което окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 378 от 12.11.2019 по гр.д.№ 35/2009 год. на РС- Велинград , постановено в производство по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 330 от 14.12.2009 година по гр.д. 35/ 2009 год. на РС-Велинград , като в диспозитива на същото , на ред 9 надолу вместо изписаното „ първи етаж“ следва да се чете „първи жилищен етаж“ , и е постановил ново решение , с което молбата за поправка на допусната очевидна фактическа грешка на Д. Ц. е оставена без уважение, като процесуално недопустимо и
ИЗПРАЩА молбата на Д. С. Ц. по компетентност на състава на ВКС, постановил по същество съдебния акт ,чиято поправка на очевидна фактическа грешка се иска –а именно Решение № 202 от 13.07.2012 година , постановено по гр.д. № 680/2011 година на ВКС- I г.о.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |