Р Е Ш Е Н И Е № 409/11 гр.София, 20.06.2012г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1411/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма] /в несъстоятелност/, представлявано от синдика адв. А. К. срещу въззивно решение № 32/02.06.2010 г., постановено по гр.д. № 159/2008 г. от Бургаския апелативен съд. Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна [фирма] – Стара З. чрез адв. М. е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основание за допускане на касационно обжалване. В съдебно заседание поддържа доводи за неоснователност на жалбата. Касационното обжалване е допуснато по въпроса има ли неоснователност, когато чужди вещи се държат в чужд имот и кой е отговорен спрямо собственика на имота за неоснователното му обедняване – собственика на вещите или ползващият ги наемател. Съставът на Върховния касационен съд приема следния отговор: Всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни действия, включително чрез поставяне на вещи или застрояване на имота на собственика, което е възможно да се извършва лично от владелеца /държател/ или чрез трето лице. В случаите, когато в чужд имот се поставят вещи, с което се пречи на ползването му, отговорен пред собственик на имота е правният субект, който лично или чрез трето лице неоснователно ги е поставил там /без значение дали е и собственик на вещите/, съответно онзи, който поддържа това състояние. В случая, въззивният съд е дал различно тълкуване на чл. 59, ал. 1 ЗЗД по повдигнатия правен въпрос. Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД от [фирма], Стара З. /в несъстоятелност/ против [фирма], Стара З. за заплащане на обезщетение за ползване без основание на недвижим имот в периода 14.03.2005 г. – 14.07.2007 г. Твърди се, че ответникът, като държи описаните в исковата молба вещи в помещения на ищеца, го препятства да ги ползва по предназначение, поради което собственикът на имота се е обеднил със сумата от 142 800 лв. Искът е отхвърлен. Въззивният съд е приел за установено, че търговското дружество – ищец е собственик на описания в исковата молба недвижим имот. В него се намира манипулационен склад с прилежащи към него рампи. В сградата са монтирани следните вещи, собственост на ответника [фирма] – инсталация за захранване с природна вода, инсталация за първична стабилизация, инсталация за корекция йонното съдържание на натрий, инсталация за микробиологична стабилизация, автоматична бутилираща линия, машина за вътрешно изплакване на кръгли пластмасови бутилки. Установено е също така, че след монтажа, сградата, ведно със съоръженията и вещите в нея, са отдадени под наем от ищеца [фирма] /преди това [фирма]/ на трето по спора лице - [фирма], който ги е ползвал за производство на безалкохолни напитки. След прекратяване на наемния договор, поради едностранното му разваляне от наемодателя, страните по него са подписали на 14.03.2005 г. споразумение, според което наемателят [фирма] се е задължил да изнесе вещите от помещението. Ново споразумение е подписано и на 09.09.2005 г., като представител на наемателя е поел задължение в едномесечен срок да изнесе машините, собственост на [фирма], да освободи помещенията и да върне ключовете на собственика. След 12 юли 2007 г. вещите са изнесени от синдика на търговското дружество – ищец. Съдът е приел, че третото лице - наемателят [фирма] е този, който с поведението си е поставило в невъзможност собственика [фирма] да ползва помещението. От друга страна, собственикът на помещението е можел да предприеме действия, като освободи помещението от машините и съоръженията за сметка на [фирма]. Неправилно вьззивният съд е приел, че отговорността за освобождаване имота от машините и съоръженията е на [фирма] по силата на споразумения от 14.03.2005 г. и от 09.09.2005 г. Те, евентуално могат да обосноват договорна отговорност в отношенията между наемодателя [фирма], Стара З. /ищец по настоящото дело/ и наемателя /третото по спора лице/. [фирма], Стара З. не е собственик на спорните вещи, нито ги е поставил в имота на [фирма], като ги е ползвало в качеството си на наемател на сграда в имота, ведно с машините и съоръженията в нея. Това ползване не се явява неоснователно в отношенията му със собственика на терена [фирма], защото именно с него е сключен наемния договор. Следва да се посочи още и това, че дори по силата на споразуменията от 2005 г. [фирма] няма как да бъде задължено да изнесе чужди вещи, съответно да бъде натоварен с отговорността по съхранението им, след като не то ги е поставило в имота, нито ги е държало за собственика. Основателно е също така и оплакването в касационната жалба, че съществуващата възможност собственикът на имота да го освободи от чуждите вещи, които да складира и пази, не изключва отговорността по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Собственикът на недвижим имот е свободен да избере начина на защита, а и при евентуален спор за собствеността върху движимите вещи рискува отговорност за самоуправство; във всички случаи трябва да се натовари допълнително с разноските по съхранение на вещите. От друга страна, не винаги неоснователността в ползването на имота по описания начин е в резултат на действия, предприети от собственика на движимите вещи и предложения от апелативния съд начин, няма да уреди отношенията му със субекта, извършил неоснователни действия в имота, а от друга ще следва да дири собственика на движимите вещи и да урежда отношенията си с него. В заключение, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, което е основание за касиране на решението. Няма оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което няма основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Съставът на Върховния касационен съд сам следва да разреши материалноправния спор. В случая, крайният резултат е неоснователност на иска, поради което, макар и по други съображения, крайното решение следва да бъде оставено в сила. Ищецът [фирма] е правоприемник на [фирма]. В исковата молба твърди, че е собственик на терен, ведно със сградата в него – манипулационен склад. Това не е спорно между страните и се установява от събраните по делото доказателства. Ищецът твърди още, че сградата се владее без основание от [фирма], като съхранява в нея собствените си машини и съоръжения / инсталация за захранване с природна вода; инсталация за първична стабилизация; инсталация за корекция йонното съдържание на натрий; инсталация за микробиологична стабилизация; автоматична бутилираща линия; машина за вътрешно изплакване на кръгли пластмасови бутилки/. Няма спор, а и от оценителната експертиза, приета по делото се установява, че описаните съоръжения са се намирали в склада през исковия период от време. От приложените по делото приключили съдебни дела между същите страни, се установява, че те са водили множество съдебни спорове във връзка със застрояването на терена и оборудването на склада с машини. По тези дела е установено, а и от приложените към тях писмени документи е видно, че [фирма], Стара З. - собственик на терена е инвеститор на преустройството на съществуващ манипулационен склад в предприятие за производство на безалкохолни напитки. Строители са инвестирора, заедно с [фирма], Стара З., [фирма], С., [фирма], Стара З.. Отношенията между [фирма] и [фирма] са уредени в договор от 15.08.2001 г. и анекс от 14.01.2002 г.. [фирма] е подписало акт обр. 15 на 15.06.2002 г. за установяване годността за приемане на строежа; декларирано е, че обектът може да бъде въведен в редовна експлоатация, тъй като строителството е изпълнено съгласно изискванията, а качеството осигурява нормалната му експлоатация. [фирма] предявило иск за признаване установено в отношенията му с [фирма], че е придобил собственост върху 4/6 ид.ч. от предприятие за производство на безалкохолни напитки, включващо терена и сградата /преди Манипулационен склад/. Претендира собственост по силата на приращение в резултат на осъществено строителство по договора от 15.08.2001 г. и анекса към него от 14.01.2002 г. Искът е отхвърлен, като съдът е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл. 92 ЗС и отношенията между страните във връзка с договорите за строителство и експлоатация на цех за производство на безалкохолни напитки, не могат да се уредят по този начин. С влязло в сила съдебно решение на 04.12.2006 г. в отношенията между същите страни е установено още, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от 231 854,42 лв. за извършените строителномонтажни работи по договора от 15.08.2001 г. и анекса от 14.01.2002 г. /за строежа на предприятието за безалкохолни напитки/. Длъжникът е осъден да заплати сумата от 186 854,42 лв., като за разликата до 231 854,42 лв. искът по чл. 226 ЗЗД е отхвърлен поради извършено прихващане с насрещно задължение по договор за цесия от 18.09.2003 г. При тези данни се установява, че спорните движими вещи – машини и съоръжения са монтирани в имота на ищеца [фирма] /преди [фирма]/ с негово съгласие и по негово желание от [фирма]. Следователно, обстоятелството, че движимите вещи са били в имота, не е равнозначно на ползването му от ответника. Нещо повече, ищецът - собственик не само е приел сградата с оборудването, но и сам е сключил договор за отдаването й в това състояние под наем на трето лице . Следователно, при установеното основание за поставянето на движимите вещите в имота, не е налице и противоправност в поведението на [фирма]. Без значение е дали последното е останало техен собственик при установените договорни отношения с инвеститора. Няма твърдения, нито доказателства да е настъпило по-късно в отношенията между страните правно значимо обстоятелство, при което за [фирма] да е възникнало задължение да демонтира машините и другите вещи, като по този начин освободи имота на собственика. Нещо повече, установява се, че [фирма], съответно неговия правоприемник [фирма] е приело сградата с цялото оборудване и я е ползвало лично и чрез трети лица в това й състояние по предназначение – за производство на безалкохолни напитки. За тези цели и в посоченото състояние обектът е бил отдаден под наем на [фирма], Стара З.. Едва след прекратяване на наемните отношения и новите интереси на [фирма], включително и във връзка с производството по несъстоятелност, като е отпаднала и необходимостта от ползване на цеха по предназначение, монтираните в него вещи се намират там без основание за собственика на терена. В заключение, поради недоказана пасивна материалноправна легитимация по иска, той се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Решението на Бургаския апелативен съд трябва да се остави в сила поради съвпадение с крайния резултат по спора. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 32/02.06.2010 г., постановено по гр.д. № 159/2008 г. от Бургаския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: