Ключови фрази


6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№60343
София, 29.09. 2021 година


Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1744/2021 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на Б. К. К., в качеството му на постоянен синдик на „Газтрейд Плевен“ ООД /н/, [населено място] и „Газтрейд“ АД, [населено място], в качеството му на кредитор на същото дружество, срещу определение № 296 от 01.12.2020 г. по в. ч. т. д. № 384/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, с което, след отмяна на определение от 06.08.2020 г. по т. д. № 1455/2013 г. на Великотърновски окръжен съд, е уважена молбата на длъжника в несъстоятелност „Газтрейд Плевен“ ООД за освобождаването на Б. К. К. като постоянен синдик на дружеството на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ.
Частният касатор Б. К. К. поддържа, че атакуваното определение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и поради необоснованост. Според него, недопустимостта на акта произтича, от една страна, от това, че въззивният съд се е произнесъл по недопустима частна жалба, тъй като е подадена от лице (адвокат Г. Г.) без представителна власт, а от друга страна – от това, че се е произнесъл по нови обстоятелства, обуславящи наличие на предпоставки за освобождаването на синдика по реда на чл. 657, ал. 2 ТЗ, които не са били заявени пред съда по несъстоятелността, като част от тях са въведени от длъжника едва с частната му жалба, а други са въведени служебно от самия съд. В частната жалба са развити оплаквания и за неправилност на въззивното определение – както за неговата процесуална незаконосъобразност, водеща до недопустимост, така и за материалната му незаконосъобразност, като подробно е аргументирано несъгласието на жалбоподателя с извода за наличие на предпоставките по чл. 657, ал. 2 ТЗ за освобождаването му като синдик на „Газтрейд Плевен“ ООД /н./.
Освен с доводите за недопустимост, искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се поддържа и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, както и на основанието по чл. 280,ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на същото. Като значими за изхода на делото, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „.1. При осъществяване на инстанционния контрол върху определението на съда по чл. 657, ал. 2 ТЗ въззивният съд обвързан ли е от обстоятелствата, които съдът по несъстоятелността е изследвал по повод молбата на длъжника, след изискване на обяснения от синдика, и е установил тяхната липса; 2. При осъществяване на инстанционния контрол върху определението на съда по чл. 657, ал. 2 ТЗ въззивният съд обвързан ли е от обстоятелствата, посочени в искането на длъжника, с което е сезиран съдът по несъстоятелността или може да разгледа заявени за първи път с частната му жалба срещу отхвърлителното определение на съда по несъстоятелността нововъведени такива, както и да приеме по свой почин, че са налице и други, непосочени в частната жалба на длъжника; 3. Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички налични по делото доказателства от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и взаимовръзка и необсъждането им (дори и при формално изброяване на част от тях) представлява ли нарушение на чл. 12 и чл. 235 ГПК; 4. Трябва ли съдът в производството по чл. 657, ал. 2 ТЗ да обоснове решението си за освобождаване на синдика с посочване на конкретно негово закононарушение, в резултат на което реално са настъпили вреди и в какъв размер, пряката причинно-следствена връзка между дейността му и вредите, както и техния размер или е достатъчно да стори това поради съмнения за такива нарушения, без преди това, с оглед тежестта на нарушението и вида и размера на евентуалните вреди или тяхната липса, да наложи друга по-лека санкция от вида на предвидените в чл. 663 ТЗ; И ако да, то оправдано ли е отговорността по чл. 657, ал. 2 ТЗ, неизбежна последица от която е окончателното лишаване от право да се упражнява тази дейност, да се мотивира от съдилищата с високата й степен на обществена значимост“.
По отношение на първите четири въпроса се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (конкретно посочена), както и че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на последния въпрос е заявено само основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Частният касатор „Газтрейд“ АД, [населено място] поддържа становище за недопустимост на въззивното определение поради просроченост и несвоевременно отстранена нередовност на частната въззивна жалба, както и поради подаването й от лице без пълномощно. В допълнително становище развива доводи и за неправилност на направените от въззивния съд изводи за основателност на искането за освобождаване на постоянния синдик на несъстоятелното дружество.
Посоченият частен касатор моли за допускане на касационното обжалване поради вероятна недопустимост на акта, както и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържано за въпросите: „1. Когато искане на длъжника по чл. 657, ал. 2 ТЗ за освобождаване на синдик е уважено за първи път от апелативния съд по реда на обжалването по чл. 657, ал. 4, т. 1 ТЗ, подлежи ли въззивното определение на апелативния съд на обжалване от кредитор при положение, че освобождаването на синдика е от изключителната компетентност на съда по несъстоятелността и актът му за това подлежи на обжалване от кредиторите по силата на чл. 657, ал. 4 ТЗ; 2. Какъв е процесуалният ред за защита на кредиторите срещу определението на апелативния съд за освобождаване на синдика в разглежданата хипотеза“.
Ответникът по частните касационни жалби – „Газтрейд Плевен“ ООД /н/, [населено място] – моли за недопускането им до касационно разглеждане, респ. за оставянето им без уважение като неоснователни по съображения в писмени отговори от 31.03.2021 г. и от 19.08.2021 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частните касационни жалби са депозирани в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Процесуално допустима обаче е само жалбата на синдика Б. К. К., но не и тази на кредитора „Газтрейд“ АД. Това следва от императивната разпоредба на чл. 657, ал. 6, изр. 4 ТЗ, предвиждаща, че определението, с което искането по чл. 657, ал. 2 ТЗ за освобождаване на синдика се уважава, може да се обжалва само от синдика. Ето защо, подадената от „Газтрейд“ АД частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Що се отнася до поставените от дружеството процесуалноправни въпроси, свързани с обжалваемостта на въззивното определение, същите не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като допустимостта на касационния контрол е предмет на изрична правна регламентация.
По частната касационна жалба на Б. К.:
За да отмени определението на съда по несъстоятелността, с което е оставено без уважение искането на длъжника – „Газтрейд Плевен“ ООД /н/, [населено място] за освобождаване на постоянния синдик Б. К. по реда на чл. 657, ал. 2 ТЗ и да освободи същия, въззивният съд е счел за осъществени и двете хипотези, предвидени в посочената разпоредба – неизпълнение на задълженията му и застрашаване интересите на кредиторите и на длъжника. Проследявайки развитието на производството по несъстоятелност и извършените от постоянния синдик действия в същото, решаващият е приел, че: За период от повече от две години, считано от м. 09.2018 г., синдикът бездейства, като не изпълнява задължението си по чл. 658, ал. 1, т. 8 ТЗ да събира паричните вземания на длъжника и да ги внася по специалната си сметка с цел разпределението им; Вместо да извърши прихващане между вземането на длъжника към кредитора „Газтрейд“ АД със задължението му към него, в продължение на две години води безрезултатни разговори с този кредитор; Синдикът не изпълнява задължението си по чл. 659, ал. 2 ТЗ за ежемесечна отчетност, а освен това отчетите му са формални и в тях не се съдържа конкретна информация относно имуществото в масата на несъстоятелността, наличните парични средства по специалната сметка и как същите се изразходват; Синдикът не е изпълнил задължението си по чл. 721 ТЗ, като не е изготвил частична сметка за разпределение на сумите, получени от осребряване на имуществото в масата на несъстоятелността, а е използвал същите единствено за възнаграждението му. С оглед на това, въззивният съд е направил извод, че действията и бездействията на синдика застрашават интересите на останалите кредитори (извън кредитора „Газтрейд“ АД) и на длъжника, защото препятстват нормалното развитие на производството по несъстоятелност.


Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 3, пр. 2 ГПК – поради недопустимост на атакуваното определение. Недопустимостта на акта произтича от обстоятелството, че производството пред въззивния съд е образувано по нередовна частна жалба. Депозираната от името на „Газтрейд Плевен“ ООД /н./ частна жалба срещу първоинстанционното определение, с което не е уважено искането му за освобождаване на постоянния синдик, е подписана от адвокат Г. Г., като е посочено, че същият е в качеството на пълномощник на управителя на несъстоятелното дружество. Такова пълномощно обаче по делото липсва – не е представено нито с частната жалба, нито с молбата по чл. 657, ал. 2 ТЗ. Пълномощно, дадено от управителя на дружеството-длъжник в полза на адвокат Г. Г., се съдържа единствено по настоящото дело. С оглед изричните указания на Председателя на Второ отделение при администриране на частната касационна жалба, ответникът по същата е представил пълномощно от 29.03.2021 г., заедно с договор за правна защита и съдействие. С това пълномощно управителят на несъстоятелното дружество е упълномощил адвокат Г. да представлява същото при разглеждане на частната касационна жалба от ВКС, в т. ч. да изготви отговор на жалбата. Липсва обаче потвърждаване на действията на адвоката до този момент, включително и по подаване на частната въззивна жалба от името на „Газтрейд Плевен“ ООД /н./. При посочените данни производството по тази жалба се явява недопустимо, което обуславя недопустимост съответно и на приключващия го акт, т. е. на атакуваното въззивно определение. Ето защо, същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато на въззивния съд за администриране на частната въззивна жалба с даване на указания за отстраняване нередовността й, резултатът от което ще предопредели съответно изхода на въззивното производство – прекратяването му поради недопустимост или произнасяне по основателността на частната жалба, ако нередовността й бъде отстранена.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Газтрейд“ АД, [населено място] частна касационна жалба срещу определение № 296 от 01.12.2020 г. по в. ч. т. д. № 384/2020 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОБЕЗСИЛВА определение № 296 от 01.12.2020 г. по в. ч. т. д. № 384/2020 г. на Великотърновски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане при съобразяване на указанията във връзка с отстраняване нередовността на частната жалба.

В частта, с която частна касационна жалба на „Газтрейд“ АД, [населено място] е оставена без разглеждане, определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на ВКС. В останалата му част същото не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: