7 Р Е Ш Е Н И Е N 181 гр. София, 14.09.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гр. дело N 261 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Е. И. Л. , Н. И. А., Т. М. Л., Е. Д. Х., Д. Й. К., М. Д. К., А. И. Х. – К., М. Атанасова М., С. Ц. Х., А. Т. Х., Ц. Т. Х., П. Т. Х., Л. И. Д. , С. Д. Д., Д. С. Д., М. Д. В.- К., К. Д. М., М. Д. П., Д. А. С., А. Д. С., Надежда Д. С., Е. Д. Г. чрез пълномощника си адв. Р.К. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-г отделение от 10.11.2009г. по гр.д.№ 485/2007г., с което са отхвърлени предявените ревандикационни искове против Столична община за предаване на владението на следните имоти: 1. незастроен недвижим имот пл.№ 1469 с площ по графични данни 596 кв.м., нанесен през 1995г. в кадастрален лист № 550, за който е отреден УПИ V-1469 кв.80 по плана на [населено място], Студентски град при граници :улица, УПИ VІ-1470, УПИ ІV-за КОО , УПИ ІХ-за адм.; 2. незастроен недвижим имот пл.№ 1470, нанесен през 1995г. в кадастрален лист 550 от кадастралния план на [населено място] с площ по графични данни 597 кв.м. , за който е отреден УПИ VІ-1470 кв.80 по плана на [населено място], м. „Студентски град” при граници – УПИ V-1469, УПИ ІХ-за адм. , УПИ VІІ -1471 и улица; 3. незастроен недвижим имот пл.№ 1471 нанесен през 1995г. в кадастрален лист 550 от кадастралния план на [населено място] с площ по графични данни 597 кв.м. , за който е отреден УПИ VІІ-1471 кв.80 по плана на [населено място], м.”Студентски град” при граници УПИ VІ-1470, УПИ ІХ-за адм. , УПИ VІІІ за КОО и улица. Със самостоятелни касационни жалби въззивното решение е обжалвано от останалите ищци Н. С. Д. чрез пълномощника адв.К.М. и Д. Н. Г. и В. Н. Д. чрез пълномощника адв. З. З.. Ответникът Столична община изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и влезли в сила решения на Софийския районен съд, 41 състав от 07.01.2005г. по гр.д.№ 2204/2003г. и на ВКС , ІV г.о. № 352 от 20.03.2007г. по гр.д.№ 3177/2005г. по въпросите: 1. считат ли се отчуждени по силата на Указ № 29 от 10.12.1943г. имотите, за които не са изпълнени изискванията на чл.69 и 70 от отменения Закон за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885г.- /ЗОНИДОП/ и 2. подлежат ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ такива имоти, когато са били земеделски към момента на отнемането на собствеността , но по-късно са загубили земеделския си характер По така поставените въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд на основание чл. 291 ГПК намира следното: С Указ № 29 от 10.12.1943г. по доклад на Министъра на войната и въз основа на чл.2 п.1 от Закона за отчуждаване на недвижимите имущества за държавна и обществена полза /отм./ е постановено да се отчуждят за нуждите на войската в землището на [населено място], С. 827 235 кв.м. частни и общински места съгласно приложен план и скица , постановено е също така да се прогласи спешност за завладяването на имотите съгласно чл.54 ЗОНИДОП /отм./, а стойността на отчуждените имоти да се заплати от съответния параграф по бюджета на Министъра на войната. Правните последици на този указ следва да се преценяват във връзка с последователността на предвидените в ЗОНИДОП /отм./ , въз основа на който е издаден, процедури за отчуждаване на имотите за държавна и обществена полза. Чл. 1 ЗОНИДОП /отм./ въвежда принципът, че отчуждението за държавна и обществена полза се извършва от съдебните власти, а чл.2 изброява формите, в които следва да бъде обявена обществената полза като основание за отчуждаване на имотите – закон или Княжески указ, акт на окръжния управител, в който се обозначават земите, необходими за съответното мероприятие, приказ, който издава след акта на окръжния управител съгласуван с мнението окръжната постоянна комисия. Следователно издаденият на 10.12.1943г. Указ № 29 на основание чл.2 п.1 от ЗОНИДОП /отм./ има за правна последица прогласяването на обществената полза като начало на процедурата за отчуждаване на имотите, както и спешността на завладяването. Чл. 55 и 56 ЗОНИДОП /отм./ отнасящи се до отчуждаване на имотите по спешност /”изключителни постановления”/ постановяват, че след решението за отчуждение и указът, с който се прогласява спешността, заинтересованите лица могат да се съгласят с предложеното обезщетение . Тогава се издава административен акт - чл.16, 22 и 47 ЗОНИДОП /отм./, в противен случай собствениците, чиито имоти подлежат на отчуждаване се призовават пред съда като до деня на заседанието те са длъжни да обявят каква сума искат да се вложи за депозит преди завладяването на имотите. В този смисъл е решение № 601 от 29.09.2010г. по гр.д.№504/2009г. , І г.о. постановено по реда на чл.291 ГПК. Прието е в това решение след анализ на съдебната практика /постановени решения от ВКС при действието на закона в периода 1929-1937г./, че е възможно и фактическо отчуждаване на имота , при което без да са изпълнени формалностите на закона отчуждителният ефект настъпва ако имотът е завзет. В тази хипотеза на фактическо предварително завземане на имота , собственикът не може да иска възстановяване на собствеността, а има право само на обезщетение. Това становище се възприема и от настоящия състав. От изложеното следва, че имотите, за които не са изпълнени изискванията на ЗОНИДОП /отм./, могат да се считат отчуждени при фактическото им отнемане, когато това е станало при действието на същия закон за мероприятие, свързано с прогласената обществена полза и основанието на спешността на завладяването по чл. 54 и сл. ЗОНИДОП /отм./ . Не може да се приравни на отчуждаване по този закон фактическо отнемане на имота за други мероприятия след преустановяване на неговото действие. По втория въпрос становището на настоящия състав на ВКС е следното: Принципът в реституционните закони, приети в периода 1990-1997г. – ЗВСОНИ, З. по ЗМСМРА, ЗСПЗЗ, З. е, че се възстановява собствеността върху имотите, които са отчуждени след 09.09.1944г., когато е извършена смяна на политическата система в страната, последвано от изземване на частната собственост от държавата. Отнемането на земеделските земи е извършено в периода 1950 -1960г. основно чрез принудителното им коопериране, при което те са загубили реалните си граници /чл.11 от П. ТКЗС 1950г./отм./. Ето защо в чл.10 ал.1 ЗСПЗЗ е посочено, че се възстановява собствеността на земите, притежавани преди образуване на ТКЗС, без обаче включването им в ТКЗС да е посочено като условие за възстановяването на собствеността – земите се възстановяват „независимо от това дали са били включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации”. ЗСПЗЗ изброява основанията и законите, по които е отнемана собствеността като същевременно са предвидени и изключенията, при които собствеността не се възстановява - чл.10 ал.7 , чл.10б ЗСПЗЗ и др. С изменението на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ от 1992г. е записано изрично, че се възстановяват и земите които се намират в строителните граници на населените места. Разпоредбата е тълкувана многократно в съдебната практика на ВКС в смисъл, че земите се възстановяват, дори и да не са земеделски, ако са отнети като такива / решение № 352 от 20.03.2007г. по гр.д.№ 3177/2005г. на ВКС, ІV г.о./ . ЗСПЗЗ предвижда в чл.10ал.4 ЗСПЗЗ възстановяване и на неправомерно отнети имоти аналогично на чл.2 ал.2 ЗВСОНИ като специална норма, отнасяща се за земи със земеделски характер. Предназначението на земите следва да се преценява не към момента на реституцията, а към момента на отнемането им. По основателността на жалбите. С оглед изложението по чл.291 ГПК е основателен доводът в трите касационни жалби за незаконосъобразност на изводите на съда, че собствеността на земите е отнета с Указ № 29 от 10.12.1943г. С този указ е сложено началото на процедурата за отчуждаване на имотите съгласно чл.2 ЗОНИДОП /отм./, но самият указ както вече се посочи в изложението по чл.291 ГПК няма вещно-правни последици. Незаконосъобразен и необоснован е и изводът, че за имота е платено обезщетение. Представените по делото списъци, на които съдът се е позовал не доказват този факт. Първият от тях съдържа имената на собствениците на парцели-ниви във военния терен [населено място] и е подписан от Началника на отделение строежи в министерство на войната. Този списък не включва имената на наследодателите на ищците по делото. Вторият списък е съставен очевидно след 1945г., съдейки по правописа в него, който е съобразен с извършената през тази година правописната реформа и е озаглавен „Списък на собствениците на имоти в землището на [населено място], отчуждени за нуждите на войската”. И двата списъка съдържат само имената на собствениците, видът на имота и неговата квадратура и дали той се включва изцяло в или отчасти в отредения военен терен. В тях няма данни за стойността на имотите , както и за платено обезщетение на собствениците. Следователно изводът на съда, че те доказват плащане е необоснован. На следващо място по делото е представено удостоверение от Главно управление на архивите при Министерския съвет от 26.06.2006 /л.199 от първоинстанцонното производство/, съгласно което в Дирекция „Военен архив” [населено място] не са открити документи с които са плащани обезщетения на собствениците. Представено е и писмо от Министерство на народната отбрана от 24.02.1959г. , адресирано до И. Т. Х., с което на негова молба за заплащане на дължимото обезщетение за отчуждения имот е отговорено, че имотът не е изплатен и е предоставен през 1949г. на Министерство на вътрешните работи. Същевременно копие от писмото е изпратено и до отдел „Капитално строителство” в МВР , на което се дават указания МВР да не заплаща стойността на имота на собствениците поради погасяване по давност на вземането и придобиване на собствеността от държавата по давност. При тези категорични данни , че обезщетение не е плащано, в нарушение на разпоредбата на чл.127 ГПК /отм./ изявлението на ищеца Н. Д. в писмо от 24.08.1999г. до Областния управител , в което той изразява готовност да бъде възстановена сума, изчислена според цената на един декар земя през 1947г., преизчислена по сегашния курс, е прието като признание за получаване на обезщетение и съдът е зачел доказателствената му сила без да обсъди и останалите доказателства по делото, които го опровергават, като не е съобразен и фактът, че изявлението не включва изрично признание за получаване на сумите, освен това е направено само от един от ищците и не обвързва останалите. По делото не са събрани преки доказателства и за фактическо завземане на имота при действието на ЗОНИДОП , Д.В.бр.300/1948г. Единствените данни в тази насока се съдържат в писмото на МНО от 1959г., според което имотът е бил предоставен на МВР през 1949г. Самият акт на предоставяне обаче не доказва и фактическо завземане на имота. Писмото доказва, че към 1959г. имотът вече е бил завзет и към този момент той все още е бил земеделски – според заключението на вещото лице Д.М. първият регулационен план е от 1967г. По отношение на правото на възстановяване на имот, който се намира при влизане в сила на ЗСПЗЗ в урбанизирана територия вече бяха изложени съображения по реда на чл.291 ГПК. Незаконосъобразен е и изводът на съда, направен в рамките на правомощията му да проведе косвен контрол за законосъобразност на решението на Поземлената комисия , с което се легитимират ищците при противопоставено вещно право от ответника, че върху имота са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. Съгласно §1в ал.1 и 2 от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ такива са наземни, подземни и подводни сгради, съоръжения, пътища, жп линии и др., както и строителни и хидротехнически съоръжения. В случая в удостоверението, издадено от техническата служба на общината по реда на чл.13 ал.4 ППЗСПЗЗ в рамките на правомощията й да посочи кои терени в урбанизираните територии подлежат на възстановяване изрично са обозначени свободните площи, в които няма извършено строителство, нито подземни комуникации като подлежащи на възстановяване. Същите са били предназначени за разширение на Минно геоложкия университет, но мероприятието не е реализирано. Не е в съгласие със закона и изводът на съда, че след като една част от имота е предаден на МВР, а друга на просветата и културата, те са отредени за задоволяване на важни държавни нужди и не подлежат на възстановяване. Съгласно чл.24 ал.2 ЗСПЗЗ правото на собственост на държавата върху земеделски земи, предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения не се запазва безусловно, а само доколкото са необходими за тяхната дейност като размерът се определя от Министерството на земеделието и храните след вземане мнението на заинтересуваните ведомства, каквито данни по делото няма, няма данни за наличие на предпоставките и на чл.24 ал.3 ЗСПЗЗ. С оглед на изложеното следва да се приемат за неоснователни доводите на ответника за материална незаконосъобразност на решението на Поземлената комисия , с което е възстановена собствеността на ищците поради отсъствие на предпоставките на закона. Имотът е имал земеделски характер към момента на отнемането, не е доказано да е завършена процедурата по отчудаването, за което ответникът следва да проведе пълно доказване и не може да се позовава единствено на извънсъдебно признание на част от ищците, няма данни да е завзет фактически за нуждите на войската, за което е прогласена обществената полза по чл.2 ЗОНИДОП /отм./ - в нито един от актовете за държавна и общинска собственост като основание за придобиването на собствеността от държавата не е посочено отчуждаване. Имотът не е застроен и върху него няма реализирани мероприятия. Доводите за нищожност на решението на поземлената комисия като постановено от административен орган в незаконен състав не могат да се разгледат, защото са поставени за пръв път пред касационния съд и изискват събиране на нови доказателства, което в настоящото производство е недопустимо. По тези съображения решението на въззивния съд като незаконосъобразно и необосновано следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК и делото да се реши по същество от касационната инстанция. Налице са всички предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск - ищците са доказали своето вещно право на твърдяното в исковата молба основание – реституция по ЗСПЗЗ, а ответникът , който владее имота не е доказал, че осъществяваната фактическа власт е на правно основание. Ето защо след отмяна на решението делото следва да се реши по същество и исковете да се уважат. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІІ-г отделение от 10.11.2009г. по гр.д.№ 485/2007г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Столична община , че Е. И. Л., Н. И. А., Т. М. Л., Е. Д. Х., Д. Й. К., М. Д. К., А. И. Х. – К., М. Атанасова М., С. Ц. Х., А. Т. Х., Ц. Т. Х. и П. Т. Х. са собственици на незастроен недвижим имот пл.№ 1469 с площ по графични данни 596 кв.м., нанесен през 1995г. в кадастрален лист № 550, за който е отреден УПИ V-1469 кв.80 по плана на [населено място], Студентски град при граници :улица, УПИ VІ-1470, УПИ ІV-за КОО , УПИ ІХ-за адм. и ОСЪЖДА Столична община да им предаде владението на този имот. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Столична община, че М. Д. В.-К., К. Д. М., М. Д. П., Д. А. С., А. Д. С., Надежда Д. С., Д. Н. Г. , В. Н. Д. и Е. Д. Г. са собственици на незастроен недвижим имот пл.№ 1470, нанесен през 1995г. в кадастрален лист 550 от кадастралния план на [населено място] с площ по графични данни 597 кв.м. , за който е отреден УПИ VІ-1470 кв.80 по плана на [населено място], м. „Студентски град” при граници – УПИ V-1469, УПИ ІХ-за адм. , УПИ VІІ -1471 и улица и ОСЪЖДА Столична община да им предаде владението на имота. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Столична община, че Л. И. Д. , С. Д. Д., Д. С. Д. и Н. С. Д. са собственици на незастроен недвижим имот пл.№ 1471 нанесен през 1995г. в кадастрален лист 550 от кадастралния план на [населено място] с площ по графични данни 597 кв.м. , за който е отреден УПИ VІІ-1471 кв.80 по плана на [населено място], м.”Студентски град” при граници УПИ VІ-1470, УПИ ІХ-за адм. , УПИ VІІІ за КОО и улица и ОСЪЖДА Столична община да предаде владението на имота. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: