5 гр. д. № 3115/2015 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 71 София, 11.05.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3115/2015 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 8 от 07.01.2016 г. е допусната касационна проверка на решение постановено на 14.11.2014 г. по гр. д. № 8961/2011 г. От Софийски градски съд по подадената от К. И. К. чрез пълномощника му адв. М. П., касационна жалба. Касационната проверка е допусната по въпросите: валидно ли е саморъчно завещание, когато върху документа, обективиращ завещателните разпореждания, има техническо въздействие –заличаване на текст за възмездност на завещателното разпореждане; Ако мотивът за възмездност е включен в съдържанието на завещанието, може ли да отпадне /да бъде отменен/ чрез дописване на допълнителен текст в саморъчното завещание, сочещ на извършено от завещателя техническа въздействие върху част от текста на завещанието; Как следва да се тълкува действителната воля на завещателя- според първоначалното съдържание на завещанието, или във връзка с допълнителните изявления, направени след подписа на завещанието; В случай, че завещателят се отказва по собствена воля от първоначалния си мотив за възмездност на завещанието, следва ли последната действителна воля да бъде обективирана чрез съставяне на ново завещание, или е допустимо това да стане чрез заличаване на част от текста на саморъчното завещание. Допуснатото въззивно решение до касационна проверка е постановено в производство по извършване на делбата. Съдът е бил сезиран с жалба срещу първоинстанционното решение, постановено на 07.01.2011 г. по гр. д. № 8324/2002 г. От Софийски районен съд във фазата на извършване на делбата. Въззивният съд е взел предвид, че с влязло в сила решение по делото е допусната съдебна делба между съделителите Т. Г. Д. и И. К. Т. по отношение на движими вещи и недвижими имоти, подробно описани в диспозитива на съдебното решение. След преценка на доказателствата по делото е отменил решението, постановено на 07.01.2011 г. по гр. д. № 8324/2002 г. На СРС, 52-ри състав в частта, с която е извършено разпределение на допуснатите до делба движими и недвижими вещи, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. И. Д. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и е постановено друго, по съществото на спора. Уважил е иск на К. И., конституиран като страна на основание чл. 120 ГПК отм., с правно основание чл. 30 ЗН като е намалил саморъчното завещание от 19.10.2004 г., оставено от И. К. Т. в полза на И. И. Й. и Л. Д. Й. до размер на ½ ид. част, и е възстановил запазената част на К. И. К. от наследството на И. К. Т. в размер на 1/2 ид. част. На основание чл. 292 ГПК допуснатите до делба движими и недвижими вещи е разпределил между съделителите Т. Г. Д., К. И. К. и И. И. Й. и Л. Д. Й., като е присъдил и съответни суми, които съделителите следва да заплатят за уравнение на дяловете. С решението е уважен предявеният от Т. Г. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствения недвижим имот - апартамент № 13, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода от 30.01.2006 г. до 13.10.2009 г., като К. И. К. е осъден да заплати сумата 2 198.83 лв., лихва за забава в размер на 235 лв., а всеки от съделителите И. И. Й. и Л. Д. Й. - обезщетение в размер на 1099.42 лв. и лихва за забава в размер на 117.50 лв. Потвърдено е решението на Софийски районен съд в останалата част, с която са отхвърлени предявените от Т. Г. претенции по чл. 286 ГПК/ отм./ във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 18 000 лв., обезщетение за ползването на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], и мораторна лихва върху тази сума в размер на 1 200 лв., искът по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползването на недвижимия имот в [населено място],[жк]за разликата над 4 397.67 лв. до предявения размер от 7 500 лв., и искът по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на движимите вещи в размер на 70 000 лв. Въззивното решение е допуснато до касационна проверка, в частта, с която е прието за установено, че завещанието, оставено от И. Т. в полза на И. Й. и Л. Й., е валидно, написано и подписано от завещателя и е породило правни последици. За да се произнесе по правилността на въззивното решение в тази част състав на ВКС взе предвид следното: Във фазата по извършване на съдебната делба по време висящността на делото пред въззивната инстанция е починал съделителят И. Т., който е оставил за наследник по закон своя син К. И. К.. На основание чл. 120 ГПК (отм.) той е конституиран като страна по делото. Въз основа на представено по делото саморъчно завещание направено от И. Т. от 19.04.2004 г. като страни по делото са конституирани и И. И. Й. и Л. Д. Й., на които наследодателят е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество. Завещанието е оспорено от наследника по закон К. К. по отношение неговата автентичност с твърдението, че то не е написано и подписано от завещателя, както и по отношение неговата валидност предвид обстоятелството, че част от съдържанието на завещанието е заличена с бял коректор. По делото е приета еднолична съдебно-почеркова експертиза, която е дала заключение, че ръкописният текст в завещанието е написан от И. Т., както и че датата и подписът от името на завещателя са положени от него. Въз основа на установеното, съдът е направил извод, че завещанието е написано и подписано от завещателя, поради което не е нищожно на това основание. Касационна проверка на въззивнното решение е допусната по разрешения от въззивния съд въпрос, когато върху документа, обективиращ завещателните разпореждания, има техническо въздействие –заличаване на текст за възмездност на завещателното разпореждане, дали то е валидно и коя е действителната воля, изразена в него първоначално изразената или тази, след заличаването на част от текста. От представения частен документ - завещание се установява, че върху него е направено техническо въздействие, изразяващо се в заличаване на част от текста с бял коректор. Завещателят саморъчно е направил отбелязване, назовано „забележка” в смисъл: „саморъчно отстраних с бял коректор ред 18 и част от ред 19”. Приетата тричленна съдебно-почеркова експертиза е достигнала също до извода, че текстът на завещанието включително и забележката под него са написани от завещателя, както и че двата подписа поставени след текста на завещанието и след този на забележката са на завещателя. Установено е и съдържанието на заличения текст, който гласи: …”като се задължават да ме гледат”. Въз основа на това съдът е направил извод, че завещанието е валидно и е породило правно действие. За неоснователен е намерен доводът, че след като в завещанието е направено техническо заличаване на текста, то е невалидно. По въпросите, по които е допусната касационна проверка на въззивното решение настоящият съдебен състав намира следното: При изготвянето на писмен документ винаги могат да се допуснат грешки или пропуски. Когато те са отстранени чрез поправяне или заличаване на текста е необходимо да се установи кой и кога е направил поправките в текста. Доказателствената сила на документа се оценява по правилото на чл. 178, ал. 2 ГПК. При проверка на въззивното решение в частта, в която е допуснато касационно обжалване съдът прие следното: Саморъчното завещание е акт на изразяване на последна воля. Съгласно чл. 25 ЗН то следва да бъде написано изцяло саморъчно от завещателя. Желателно е да е написано четливо и чисто. Наличието на поправки и зачертавания или добавяния не означава винаги нищожност. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК, който повелява, че съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачертавания, изтривания и добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички доказателства по делото. В изготвеното от И. Т. завещание има заличаване на част от написания текст с техническо средство – бял коректор и извършилият го е отразил това с написаната от него забележка под текста на завещанието, което е удостоверил с поставяне на дата и подпис. След преценка на текста на завещанието и съдържанието на забележката под него е направен обоснован извод, че поправката на текста е извършена от завещателя по време на съставяне на завещанието. Поправеното завещание ще е нищожно, ако не се установи кой е направил поправките и кога. Това е така, защото поправките не са част от личното му волеизявление, отразено в акта, поради което не отразява действителната воля на завещателя. Когато самият завещател е посочил, че поправките в текста са направени от него и е посочил момента, на нанасянето им, то текстът, в редакцията след поправката му, е израз на неговата окончателна действителна воля за разпореждане с имуществото му за след смъртта. Завещанието, поправено по този начин, е действително и е породило правните последици към които е насочено. Направените от въззивния съд изводи относно валидността на съставеното от И. Т. саморъчно завещание са обосновани и законосъобразни, поради което не е налице основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение в тази част, поради което то следва да бъде потвърдено. При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответницата Т. Г. Д. направените от нея разноски за тази инстанция в размер на 300.00 лв., което е установила с представен договор за правна помощ от 11.02.2015 г., който е и разписка за плащането на уговореното възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 18296 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 8961/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-В отд. ОСЪЖДА К. И. К. от [населено място], кв. С., [улица] да заплати на Т. Г. Д., от същия адрес сумата 300.00 (триста) лева разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: