1 Р Е Ш Е Н И Е № 56 София 07 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 674 / 2010година Производството е образувано по касационна жалба от частният тъжител П Я. К., против въззивна присъда № 150 от 04. 11. 2010 год., постановена по ВНЧХД № 444 / 2010 год., по описа на Окръжен съд – гр. Видин.. В жалбата по същество, се релевират доводи за допуснати от въззивната инстанция касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, изразяващи се в неправилно оправдаване на подс. С. Р. С. по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, както и необсъждане в изискуемата от закона цялост, на събраните по делото доказателства. Прави се искане, присъдата в оправдателната й част да бъде отменена, а делото върнато, за ново разглеждане от стадия на съдебно заседание. В жалбата се прави искане и за отмяна по реда на възобновяването, на присъдата в потвърдителната й част, касателно повдигнатото против подс. С. обвинение за извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. Жалбата се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на депозираната касационна жалба и за правилност и законосъобразност на постановената от Окръжен съд – гр. Видин, въззивна присъда. Подсъдимият С. Р. С. не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивната присъда на Окръжен съд – гр. Видин в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 565 от 14. 07. 2010 год., постановена по НЧХД № 1076 / 2009 год., по описа на Районен съд - гр. Видин, подс. С. Р. С. е бил признат за виновен по повдигнатото му от касатора и частен тъжител П. Я. К., обвинение за извършване на престъпление по чл. 144, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК, е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 500 лв. Със същата присъда, подс. С. е бил признат за невинен и е бил оправдан по повдигнатото му от частния тъжител К. обвинение, за извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. Бил е осъден, да заплати на частния тъжител К. сумата от 500 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди нанесени вследствие на деянието по чл. 144, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, като иска до пълният му предявен размер от 1000 лв., е бил отхвърлен като неоснователен. Като неоснователен е бил отхвърлен изцяло и предявеният против подсъдимия граждански иск за сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от претендираното престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. С присъда № 150 от 04. 11. 2010 год., постановена по ВНЧХД № 444 / 2010 год., по описа на Окръжен съд - гр. Видин, горепосочената присъда на Районен съд - гр. Видин е била отменена в частта в която подс. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, както и в частта с която е бил осъден да заплати на частния тъжител сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди нанесени в резултат на деянието по чл. 144, ал. 1 от НК, ведно със законните последици, като вместо това, подс. С. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК и е бил отхвърлен изцяло предявения от частният тъжител против подсъдимият граждански иск за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, нанесени в резултат на деянието по чл. 144, ал. 1 от НК. В останалата си част /касателно обвинението по чл. 146, ал. 1 от НК/, първоинстанционната присъда е била потвърдена. По депозираната касационна жалба: Основният довод който може да бъде изведен от изложеното в жалбата, е за допуснато от съдилищата по фактите, в частност от въззивната инстанция, съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с извършената оценка на установената по делото доказателствена съвкупност, довело до неправилно приложение на материалния закон. Този довод е неоснователен. Това е така поради следните съображения : Въззивната инстанция е изпълнила в цялост, вменените й с разпоредбата на чл. 339 от НПК задължения. Установената по делото доказателствена съвкупност е била подложена на необходимия анализ при извършването на който, Окръжен съд – гр. Видин се е съобразил с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Следва да бъде споделено съждението на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства, не се установява в изискуемата от закона цялост, наличието на всички съставомерни признаци на състава на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние по чл. 144, ал. 1 от НК се изразява в заканване към другиго с извършване на престъпление, като съставомерна е само заканата с такова престъпление против личността или имота, от която може да пострада или адресата /в случая частния тъжител/ или ближни нему лица, като обаче заканата сама по себе си, трябва да бъде годна да възбуди основателен страх у адресата, че престъплението с което е заплашван, може да бъде наистина осъществено. От доказателствата по делото, касаещи личността на подсъдимия и касатора, насложилите се по между им взаимоотношения, както и конкретно установеното от обективна страна като поведение, не може да бъде направен категоричен и недвусмислен извод, че действително подс. С. е извършил престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, каквото именно обвинение му е било повдигнато от частния тъжител К., поради което и обстоятелство, правилно и законосъобразно С. е бил признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение за извършване на това престъпно деяние. Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че съобразно разпоредбата на чл. 303 от НПК, присъдата не може да почива на предположения и съдът признава дадения подсъдим за виновен, само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което в конкретния случай не е сторено с изискваната от закона категоричност. Както бе посочено по горе, при постановяване на своя акт, въззивната инстанция е дала следващия се съобразно чл. 339 от НПК необходим отговор, на въпросите поставени от обвинителната теза, недопускайки нарушение на разпоредбите на чл. 14 и 107 от НПК, свързано с проверката и оценката на доказателствата, което да е довело до опорочаване на вътрешното убеждение при формиране на решаващите изводи на въззивния съд, касателно правилното приложение на закона. Може да се обобщи в цялост, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон. Направеното искане за иницииране на производство по реда на глава 33-та от НПК касателно обвинението по чл. 146, ал. 1 от НК, следва да бъде оставено без разглеждане`като недопустимо, а производството по делото пред настоящата инстанция в тази му част, прекратено, тъй като касатора К. не е измежду лицата визирани в разпоредбата на чл. 420 от НПК, които могат да направят искане за възобновяване, а и не е налице правна възможност да бъдат смесвани това производство и производството по реда на глава 22-ра от НПК. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 150 от 04. 11. 2010 год., постановена по ВНЧХД № 444 / 2010 год. по описа на Окръжен съд – гр. Видин. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба в частта с която се иска отмяна по реда на възобновяването на въззивната присъда в потвърдителната й част и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: