Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 13.05.2022 г.


Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 4268 по описа за 2021г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна, чрез адвокат А. М., срещу въззивното решение на Великотърновски окръжен съд №284/29.06.2021г. по в.г.д.№97/2021г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Д. С. В. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Й. Х., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Излага, че при повторното разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения – въззивният съд е допуснал експертизата, за която са дадени указания от ВКС, а в проведеното заседание по приемането ѝ не е имало искане за назначаване на допълнителна или повторна. Въпросът за периода на софтуерното вмешателство е ирелевантен, тъй като комплексната експертиза сочи, че такова не е налице. По същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата и възражение за прекомерност на договореното и заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 от ГПК, след постановено отменително решение №18/01.02.2021г. по г.д.№1504/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и връщане на делото за разглеждане от друг състав с указания по приложение на материалния закон и за допускане на съдебно – техническа експертиза.
С решението, постановено при повторното разглеждане, въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Велико Търново, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Д. С. В. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 21 914,17лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 23.04.2018г. до 22.04.2019г., след извършена корекция на сметката по отношение на обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], общ. Полски Т., с абонатен №[ЕГН] и клиентски №[ЕГН], за която сума е издадена фактура №[ЕГН]/12.07.2019г. В полза на Д. С. В. са присъдени направените по делото разноски.
За да постанови този резултат, съдът е препратил към фактическите констатации на първостепенния съд и е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1/ Ищцата Д. С. В. е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, находящ се в [населено място], [улица], общ. Полски Т., с абонатен №[ЕГН] и клиентски №[ЕГН], е присъединен към електропреносната мрежа; 2/ С КП за техническа проверка № 1701843/22.04.2019г., на посочената дата, при проверка на СТИ с клиент Д. С. В., обслужващо клиентски № [ЕГН] и абонатен №[ЕГН], на обект [населено място], [улица], служители на „Електроразпределение Север“ АД са констатирали следните показания по тарифите: 15.8.1 – 004214; 15.8.2 – 006443; 15.8.3 – 002673; 15.8.4 – 112 107квтч. СТИ с фабричен №1114171564325142 е демонтирано и изпратено за експертиза в БИМ, а на негово място е монтирано изправно СТИ; 3/ От КП №15116675/24.08.2015г. /л.27/ се установява, че подмененото в хода на процесната проверка СТИ е било поставено в ищцовия обект с нулеви показания на тарифи Т1 /нощна/, Т2 /дневна/ и Т3 /върхова/. 4/ В КП от метрологична експертиза на СТИ №1294/05.07.2019г. на БИМ, Регионален отдел – Русе, е посочено, че не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера. В експертизата е отбелязано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на преминала енергия на тарифа Т4 – 112107.2 кВТч., която не е визуализирана на дисплея. В същия е направен извод че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергията. Електромерът не съответства на технически характеристики. 5/ На абоната, на адреса на потребление, е съставена корекция на сметката на потребената ел.енергия в размер на 112 107 кВТч, за периода 23.04.2018г. до 22.04.2019г. Като основание за корекцията е посочено неточно измерване на потребеното количество ел.енергия. 6/ Въз основа на корекцията е издадена фактура №[ЕГН]/12.07.2019г. на стойност 21 914,17лв. за периода 23.04.2018г. до 22.04.2019г. 7/ От показанията на разпитания по делото свидетел В. Д., служител на „Електроразпределение Север“ АД, се установява, че ищцата е присъствала на проверката на процесния електромер, при която е установено натрупано количество енергия в регистър Т4, която не е визуализирана на дисплея. Според свидетеля, на ищцата е било обяснено в какво се изразява проблема, а СТИ е било поставено в безшевна торба. Същият посочва, още, че за да се установи при проверката дали СТИ трупа енергия в скрития регистър, той трябва да се натовари и да се изчака един час. 8/ От заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че към момента на проверката /22.04.2019г./ електромерът в имота на ищцата е монтиран в битов обект и е бил активиран да отчита по три тарифи – дневна и нощна върхова /в часовете от 8.00 до 11.00 и от 18.00 до 21.00/, показанията по които се визуализират на дисплея. При софтуерен прочит на паметта на електромера са установени цифровите показания записани по тарифи, както следва: Тарифа 1.8.1 /нощна/ - 4214.8 /визуализирана на екрана/; 1.8.2 /дневна/ - 6456.8 /визуализирана на екрана/; 1.8.3 /върхова/ - 2673.6 /визуализирана на екрана/; 1.8.4 – 112106.8 /невизуализирана на екрана/ и 1.8.0 - 125452.1 /сумарна/. Вещото лице е посочило, че процесното СТИ е с технологична възможност, при софтуерен прочит на същото да бъде извлечена информация за цифровите му показания по тарифи до 15 самоотчета във времето, съхранени в паметта му. В конкретния случай, при извършеното активиране на самоотчетите по тарифи на електромера, не е извлечена информация за неговите самоотчети. При софтуерния прочит на СТИ не може да се установи началния момент на натрупване на цифровите показания по тарифа 1.8.4. 9/ При повторното разглеждане на делото е допусната комплексна съдебно – техническа експертиза, съобразно указанията на ВКС. От заключението по същата, прието като обективно и компетентно дадено се установява, че при софтуерното четене на процесното СТИ не могат да се установят данни за това кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър 15.8.4 /тарифа Т4/. Не може да се установи каква е тарифната схема и дали същата е била променяна, тъй като в паметта на електромера няма записани събития за въздействие върху софтуера или хардуера му. Посочено е, че външната намеса означава препараметризиране на електромера, при което се променя тарифния график и измерената електроенергия се записва в регистрите по начин, който е различен от фабрично заложения. В протокола от извършената проверка като основание за външната намеса е посочено единствено „наличие на преминала енергия през тарифа 15.8.4, която не е визуализирана на дисплея“. Не е извършено изследване на електромера за установяване на причината за наличието на показанията в този регистър, механизма и времето на възникване на тези показания. От данните по делото и извършените от експертизата изследвания не е установено дали наличните цифрови показания по тарифа 1.8.4 са реално доставена и преминала през СТИ енергия. Няма технически данни и изследвания, които да сочат промяна в тарифната схема. Такива цифрови показания е възможно да имат различен технически произход – повреда на елементи в СТИ, токов удар, внезапно възникнало пренапрежение, атмосферни влияния /прегряване/, софтуерен бъг, влияние на вибрации и др. При софтуерното изчитане на паметта на СТИ е установено, че в нея няма записани събития за въздействие върху софтуера или хардуера на електромера. Не може да се установи каква е неговата тарифна схема и дали тя е променяна. Външната намеса е възможна чрез достъп до софтуера на СТИ през оптичния порт с „оптична глава“ и съответна програма, като всяко препараметризиране се записва в паметта на електромера. В конкретния случай такива записи липсват. Начисленото количество електроенергия, изчислено на база показанията в невузуализирания регистър 1.8.4, на технически изправно СТИ, е възможно да бъде доставено на абоната, съответно измерено и отчетено от процесното СТИ за период от една година. Това означава почти непрекъсната работа на електроуреди с обща мощност 13 кW – 24 часа в денонощието 365 дни в годината. Такъв режим на работа е технически нереален и необичаен за битов потребител. Още повече, че в посоченото количество енергия не са включени отчетените и заплатени количества енергия за същия период от визуализираните регистри. От обясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание, се установява, че доколкото в лок файла липсва информация електромера да е манипулиран, отчитането на показанията в тарифа Т4 се дължи на неговата техническа неизправност. Лок файлът показва всяко едно четене, съответно писане в електромера, който отчита само човешко въздействие. Данните в него са достъпни без парола. При проверката на електромера не е установен бъг и не е правен хардуерен анализ, тъй като е необходима допълнителна апаратура. Не е правено и подробно изследване на отделните елементи от платката на електромера. Отчитането на електромера и работата му в класа на точност или извън него зависи от условията, в които той работи. В конкретния случай, за времето на измерване на енергия при абоната не може да се определи дали електромерът е работил в класа си на точност. За конкретното СТИ не може да се каже кога прави самоотчет /запис на показанията си в определен момент, който се отразява в съответните регистри/, тъй като поради техническата му неизправност няма данни за това кога се извършват самоотчетите. Принципът е, че те трябва да се извършват на първо число на всеки месец в 00.00 часа. За процесното СТИ няма данни кога са направени самоотчетите и това, че част от тях са с еднакви показания в един регистър означава, че има някаква неизправност. За всички нормално работещи СТИ се записва в кой момент се прави самоотчета, датата и часа. Изводът за неизправност на процесното СТИ произтича от липсата на записани събития в паметта му за манипулация, наличието на отчети в различни тарифи и липса на определена информация от паметта му. При технически неизправности е възможно да има записи във всички тарифи. При изправност на СТИ в него ще има запис в какъв времеви интервал е отчетена енергията в ретистър Т4 и тогава може да се каже, че тази енергия е преминала през него. Друг начин за установяване е запис в лок файла на препараметризацията, каквото в случая не е установено. Данните от лок файла не могат да бъдат изтрити. Възможно е да има въздействие върху програмата за препараметризация на СТИ.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото е установено наличието на сключен договор за покупко-продажба и доставка на ел.енергия. Спорен е въпросът за наличие на основание за начисляване на процесната сума при неизмерване или неправилно/неточно измерване. Приел е, че предвид отмяната на текстовете на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.3 от Протокол №147/14.10.2013г., на основание чл.21, ал.1, т.9 вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, с решение на ВАС, приложение следва да намерят нормите на чл.183 от ЗЗД. В тази хипотеза доставчикът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, реалното количество на доставена енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото.
Съдът е приел, че в рамките на проведеното производство ответникът не е установил факта, че начисленото количество енергия, макар и преминало през конкретния електромер, е действително доставено и потребено в обекта на ищеца, тъй като: сам по себе си факта на записване в цифровите данни в невизуализирания регистър на електромера не е достатъчно доказателство за реалното потребление на допълнително начисленото количество електрическа енергия. Необходимо е записът да отразява реалното ползване и потребление на енергията, което да е осъществено след монтажа на СТИ, а не да е последица от някаква негова техническа неизправност, която пречи на правилната работа на измервателната му система. Причината за наличието на посочените в невизуализирания регистър технически данни следва да е резултат на извършена софтуерна манипулация и да е постигната целта – отклонение/скриване на потребената енергия от невизуализираните за отчет тарифи. Предположението, че записа в невизуализирания регистър отразява „измерено количество ел.енергия“ е оборимо. В конкретния случай съдът е направил извод, че от доказателствата по делото /КП за монтаж на процесното СТИ/ се установява, че то е поставено в имота на абоната с нулеви показания за дневна, нощна и върхова енергия, поради което е приел, че няма данни за предходното му използване. Посочил е, че доколкото устройството е настроено за отчет в трите посочени тарифи, липсата на отбелязване в протокола за монтаж на „нулеви“ показания в невизуализирания регистър Т4, не може да бъде аргумент против факта на монтажа на неизползвано СТИ. Посочил е, че решаващо в процесния случай е обстоятелството, че в БИМ не е извършено изследване на СТИ в работен режим, с цел да се провери дали се натрупват показания в него, доколкото в същото не се открива и програмирана отчетена настройка. По делото не е установена и конкретната причина за натрупване на показанията в регистър Т4, доколкото вещите лица по комплексната експертиза са посочили, че същата вероятно е резултат от техническата неизправност на отчитащото устройство. По делото липсват други доказателства, които да опровергаят изводите им и да обосноват отказ на съда да кредитира заключението. В обобщение съдът е приел, че по делото не е установен по безспорен начин факта, че допълнително начислената енергия, записана в регистър Т4 е реално потребена, поради което предявения отрицателен установителен иск е основателен.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставените задачи? Формално ли е или следва да се основе на установените в закона критерии правото на съда да прецени дали искането за възлагане на повторна или допълнителна експертиза е основателно? Може ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл.202 от ГПК? Ползва ли се с приоритет заключението на вещото лице пред останалите събрани по делото доказателства? Твърди се, че посочените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №25/02.07.2020г. по г.д.№2976/2019г. на II г.о.; решение №267/04.03.2014г. по г.д.№30/2013г. на I г.о.; решение №163/03.02.2021г. по г.д.№123/2020г. на III г.о.; решение №117/22.01.2021г. по г.д.№1409/2019г. на I т.о. 2/ Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил? Следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т.нар. презумпции ад хоминем, съпътства друг – установен по делото факт? Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №75/13.04.2021г. по г.д.№2206/2020г. на IV г.о.; решение №80/03.05.2018г. по г.д.№2560/2017г. на IV г.о.; решение №61/01.03.2016г. по г.д.№4587/2015т. на IV г.о.; решение №841/19.01.2010г. по г.д.№3530/2008г. на IV г.о.; решение №226/12.07.2011г. по г.д.№921/2010г. на IV г.о.; решение №26/09.04.2020г. по г.д.№1764/2019г. на I г.о. и др. 3/ Липсата на данни кога е извършено софтуерното вмешателство в средство за търговско измерване /тоест началото на погрешното отчитане/ води ли до извода, че ищеца не дължи изобщо заплащане на разликата между потребената и незаплатена енергия за исковия период? Длъжен ли е съдът в този случай да приложи разпоредбата на чл.162 от ГПК? Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №79/01.04.2021г. по г.д.№2373/2020 на III г.о.; решение №76/08.04.2021г. по г.д.№2209/2020г. на IV г.о.; решение №77/08.04.2021г. по г.д.№2862/2020г. на IV г.о. Исканията са основани на хипотезата на чл.280, ал.1 т.1 от ГПК.
Първата група поставени въпроси касаещи задължението на съда да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената ѝ стойност, както и за обсъждането ѝ заедно с останалите доказателства са обуславящи правните изводи на съда в атакуваното решение, но по отношение на тях не са налице допълнителните основания за допускане на обжалването, а именно същите да са решени в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно същата, включително и посочената от жалбоподателя, при постановяване на решението съдът е длъжен да изложи мотиви дали възприема изслушаното и прието заключение по допуснатата експертиза, да изложи съображения за нейната годност и да я обсъди заедно с всички събрани по делото доказателства. Атакуваното въззивно решение е постановено в съответствие с тези разрешения. В него съдът е посочил, че кредитира заключението по приетата пред първостепенния съд експертиза и тази изслушана пред него, при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция, като мотивирани и обосновани, и ги е обсъдил в съвкупност с останалите събрани доказателства, които не опровергават направените в тях изводи.
По отношение на въпросите за служебното задължение на съда да допусне експертиза също е налице трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава – т.3 от ТР №1/2013 г. ОСГТК, според която въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В конкретния случай въззивният съд е допуснал комплексна съдебно-техническа експертиза, в изпълнение на дадените от ВКС указания, заключението по която е прието като обективно дадено и обосновано. В съдебното заседание по приемането му въззивникът/касатор го е оспорил бланкетно, без да посочи в кои части и по отношение на кои изводи заключението е необосновано. Не е направил и искане за допускане на повторна експертиза, поради което за съда не е съществувало задължение за служебното ѝ назначаване.
По втората група въпроси също е налице трайно установена съдебна практика, според която косвеното доказване е насочено към установяване на факт, от който може да се направи извод за съществуването или не на главния подлежащ на доказване факт. Главното доказване може да се осъществи както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Последните само дават указание за основния факт, но в съвкупност с останалите събрани доказателства служат за неговото установяване. Не е налице пречка главното доказване да се осъществи единствено с косвени доказателства, но същите следва да са несъмнени, достоверни и от тях да може да се изведе обоснован извод за наличие на главния факт. Въззивният съд е длъжен да обсъди в решението си установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства. В този смисъл е съдебната практика посочена от касатора, както и решение по г.д.№636/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Настоящият състав на съда намира, че обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с посочените разрешения. В него съдът е кредитирал заключението на вещите лица, че процесното СТИ е монтирано в имота ново, с нулеви показания на проверените тарифи 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3, като е посочил, че липсата на нулеви показания по невизуализирания регистър Т4 не може да бъде аргумент против факта на монтаж на неизползвано СТИ. Възприел изводът, че е налице техническа неизправност на същото, обусловена от липсата на данни за препараметризацията му в лок файла; липса на данни за извършените самоотчети, както и обстоятелството, че част от тях са с еднакви показания в един регистър; количеството отчетена енергия в невизуализирания регистър, което е равнозначно на почти непрекъсната работа на електроуредите в обекта на абоната, представляващо технически нереален и необичаен за битов потребител режим на работа. Въз основа на тези данни, за техническа неизправност на процесното СТИ, съдът е обосновал извод, че по делото не е установена твърдяната причина за натрупване на показания в невизуализирания регистър, а именно: въздействие върху устройството, вследствие на което реално потребената енергия е неточно отчетена. Последният е изведен след цялостен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка.
Ето защо, макар и въпросите да са обуславящи правните изводи на съда в оспореното решение, за същите не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а именно да са разрешени в противоречие с формираната съдебна практика.
Поставената в изложението трета група въпроси са неотносими към мотивите на въззивния съд, тъй като не са от обуславящо значение за решаващите правни изводи в обжалваното решение и за изхода на правния спор. С атакуваното решение съдът е уважил предявените искове поради установената от вещите лица техническа неизправност на процесното СТИ, едно от доказателството за която е липсата на данни за препараметризацията му в лок файла, а не само и единствено въз основа на последния факт.
Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК поради очевидна неправилност на решението, тъй като при постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане касаторът „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна следва да бъде осъден да заплати на адвокат Й. В. Х. сумата от 1 187, 42лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред настоящата инстанция, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №284/29.06.2021г. постановено от Великотърновски окръжен съд по в.г.д.№97/2021г.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна да заплати на адвокат Й. В. Х., адвокат от Великотърновска адвокатска колегия, с адрес [населено място], [улица], ет.1, сумата от 1 187,42лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред настоящата инстанция, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: