Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * придобивна давност * възстановяване правото на собственост * давностен срок * прекъсване на давност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 43

София, 20.06.2017 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 05.04.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря ТЕОДОРА ИВАНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2707/2016 година

Производството е по член 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5506/05.04.2016г.,подадена от Р. Н. Ф. и Г. Г. Ф.,чрез пълномощника им адвокат Й. П. Й.,против решение № ІІ-136 от 01.02.2016г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1067/2015г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №34/23.03.2015г. по гр.д.№30/2014г. по описа на Царевски районен съд и вместо него е постановено:приема за установено по отношение на Е. Н. В.,че Г. Г. Ф. и Р. Н. Ф.,не са собственици на поземлен имот в [населено място],Бургаска област,местн.”В. път”,с площ 891 кв.м,представляващ поземлен имот с идентификатор 48619.506.366 по действащата кадастрална карта на [населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон,и се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Е. Н. В.,счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че ищецът черпи правата си от нот.акт № 1, том II, рег.№ 1238, дело № 175/2006 г., вписан под акт № 142, том IV, дело № 916, Вх.рег. № 1186 на Службата по вписванията при ЦРС, с който е закупил от Е. А. Д., Р. Н. Д. и М. Н. Я., поземлен имот с идентификатор 486190802438 по плана на новообразуваните имоти по §4 от ЗСПЗЗ на [населено място], м.„В. път“, при граници на имота: изток - имот № 2087, запад - път, север - път и юг - имот № 2092,като с приложение към нотариалния акт са описани Заповед № РД-01-391/26.04.2005 г. на Кмета на [община] и Протокол за въвод във владение на новообразуван имот от 08.09.2005 г., изд.от [община],а съгласно удостоверение изх.№ 94-01-2897/02.09.2014 г., издадено от [община], поземлен имот с идентификатор 486190802438 по плана на новообразуваните имоти по §4 от ЗСПЗЗ на [населено място], м.„В. път“, и ПИ с идентификатор 48619.506.366 по действаща кадастрална карта на [населено място], са част от бивш имот 2087, целият с площ от 1 930 кв.м. по кадастралния план на зоната за земеделско ползване – ПМС по чл.11 от Закона за единния кадастър,и по заключение на в.л.инж.Г. по СТЕ, имот пл.№ 2438 (част от б.имот пл.№ 2087 по кадастралния план на имотите в зоната за земеделско ползване по ПМС 11/1985 г.), възстановен на праводателите на ищеца, по действаща кадастрална карта на [населено място] е с идентификатор 48619.506.366, с площ от 891 кв.м. Като собственик на този имот в регистъра към Кадастралната карта е записан първият ответник, съгл.нот.акт № 180, том X, н.д. № 3444/1991 г. и нот.акт № 85, том XVIII, н.д. № 5786/1994 г. Съдът е посочил,че ответниците се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор 48619.506.366 с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №180, том X, дело 3444/1991 г. от 15.VII.1991 г., по силата на който ответникът Г. Ф., по време на брака си с ответницата Р. Ф., е закупил 1/2 ид.ч. от недвижим имот от 1000.00 кв.м., представляващ имот № 2087 по кадастралния план на зоната за земеделско ползване в „Стария квартал" по плана на [населено място], при граници на имота: север - път; изток - П. Т., юг - Г. П. и запад – път; и с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85, том XVIII, дело № 5786/1994 г. от 13.07.1994 г., също по време на брака на страните, е закупил още 1/2 ид.ч. от същия недвижим имот,като последните твърдят, че са придобили имота от собственици, както и, че го владеят отпреди сключването на първата сделка на 15.07.1991 г., непрекъснато и необезпокоявано до настоящия момент.Съдът е отбелязъл,че праводателите на ответниците - продавачите по двата нотариални акта - по нот.акт №180, том X, дело 3444/1991 г. - П. Т. П., М. П. П. и Т. П. П., и по нот.акт № 85, том XVIII, дело № 5786/1994 г. - А. В. Д. и М. К. Д., се легитимират като собственици на имота с нот.акт № 154, т.VІ, дело № 2758/1972 г., с който П. Т. П. е признат за собственик по давност на лозе от 1 дка, находящо се в [населено място] – Стария квартал – в землището, насадено с лозя, при граници: изток - Я. Д., север – В. М., запад – път, и юг – Г. П., като А. В. Д. и М. К. Д. първоначално, заедно с ответника, са закупили от П. Т. П., М. П. П. и Т. П. П. с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №180, том X, дело 3444/1991 г. от 15.VII.1991 г., Ѕ ид.част от описания в нотариалния акт имот, а впоследствие с нот.акт № 85, том XVIII, дело № 5786/1994 г. от 13.07.1994 г. са продали на ответника Г. Ф. своята Ѕ ид.част от имота.С оглед установената фактическа обстановка, съдът е приел, че от 1956 г., когато имот № 83 по земеустройствения план от 1929 г. е бил признат за собственост на Я. Д. като лозе; към 1972 г., когато праводателят на ответниците е бил признат за собственик по давност на „лозе от 1 дка … в землището насадено с лозя“; към 1985 г., когато имотът попада в зона за земеделско ползване; и към 1991 г., когато влиза в сила ЗСПЗЗ, е имал характера на земеделска земя,а според в.л.Г., имотът никога не е влизал в строителните граници и характерът на земята не е променян.Съдът е посочил,че след като. собствеността върху процесния имот подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за този имот, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, т.е.праводателят на ответниците П. Т. П. не би могъл да придобие по давност към 1972 г. лозето от 1 дка, част от б.имот № 83 по земеустройствения план от 1929 г., съответно – да прехвърли свои права, каквито не притежава върху този имот, на ответниците, т.е.ответниците не са собственици на имота на основание сделките в представените от тях два нотариални акта - нот.акт №180, том X, дело 3444/1991 г. и нот.акт № 85, том XVIII, дело № 5786/1994 г.Съдът е стигнал до извода,че в настоящия случай собствеността върху процесния недвижим имот е възстановена на праводателите на ищците с решение № 59/1.3 от 03.06.1993 г. на ПК Ц., но след като в самото решение изрично е отбелязано, че „Въвод в парцела ще се извърши с допълнителен протокол ,като неразделна част от настоящото решение след задължително разплащане с ползвателите“,при което положение приема, че макар реституираното лозе от 3 дка, находящо се в терен по §4, да е описано като парцел 83 от ч.земеустр.план изработен 1929 г., имотът не е описан по действащия към момента кадастрален план, към решението не е имало скица, която да отрази реалните граници на имота, а е предстояло тепърва и заплащането от ползвателите, имащи право на изкупуване на имотите попадащи в границите на парцел 83 от ч.земеустр.план изработен 1929 г., предоставени за земеделско ползване. Ето защо, решението на ПК Ц. не е породило конститутивен ефект преди издаване на Заповед № РД-01-391/26.04.2005 г. на Кмета на [община], и извършения на 08.09.2005 г. на основание на тази заповед въвод във владение на наследниците на Я. Д. Д. с Протокол за въвод във владение на новообразуван имот в м.“В. път“, землище на [населено място].В резултат на това съдът приема,че придобивна давност в полза на ответниците е могла да започне да тече, едва след въвода във владение на праводателите на ищеца - от 08.09.2005 г., при което, до завеждането на иска на 19.03.2014 г. в полза на ответниците не е изтекла необходимата за придобиване собствеността върху имота 10 годишна придобивна давност,поради което ответниците не са придобили имота и по давност, каквито възражения са навели в отговора си на исковата молба, и предявените искове са основателни и доказани.
По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване:
С определение №500 от 28.12.2016г. по настоящото дело,касационният съд е допуснал касационно обжалване по правен въпрос:
„Допустимо ли е придобиването на имот,собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ,с изтичане на петгодишен давностен срок по чл.79,ал.2 ЗС от влизане в сила на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ/22.11.1997г./,или необходимият за това срок е винаги десетгодишен,съгласно чл.79,ал.1 ЗС?”,който е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение №10/2012г. на ОСГК на ВКС,поради което са налице предпоставките по член 280,ал.1,т.1 ГПК.
Съгласно тази задължителна практика на ВКС,обективирана с приетото с горепосоченото тълкувателно решение,нормата на член 5,ал.2 ЗВСОНИ има ретроактивно действие,защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност.Настъпването на юридическия факт,с който се прекъсва давността не изключва фактическото господство върху вещта,нито пък намерението на владелеца да я свои по-нататък.Само при добросъвестно владение и то в момента на възникването на юридическото основание,трябва да съществува убеждението у владелеца,че той придобива вещта тъй като праводателят му е бил собственик.Именно поради това,че се прекъсва времевия срок,а не владението,то придобивната давност,която започва да тече след прекъсване на давността е идентична по вид на давността,текла до прекъсването й.Когато заличената придобивна давност е обща,то след 22.11.1997г. започва да тече нова обща давност.Ако заличената давност е петгодишна и е започнала да тече при наличие на правно основание,годно да направи владелеца собственик и той е добросъвестен,а той е добросъвестен,когато владее вещта на правно основание,годно да го направи собственик,без да знае,че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена-член 70,ал.1 ЗС,то и новата давност,която започва да тече,е кратката петгодишна давност.Ето защо,допустимо е придобиването на имот,собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ,на основание петгодишен давностен срок по член 79,ал.2 ЗС след влизане в сила на 5,ал.2 ЗВСОНИ,когато и заличеният давностен срок е бил петгодишен.
По основателността на касационната жалба:
С оглед на даденото разрешение на правния въпрос,касационният съда намира,че обжалваното въззивно решение е неправилно.
Видно от изложеното с решаващите мотиви,въззивният съд,след като приел,че собствеността върху процесния имот подлежи на на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,съгласно член 5,ал.2 ЗВСОНИ,изтеклата придобивна давност за този имот не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на тази разпоредба.Наред с това,съдът е приел,че ответниците се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор 48619.506.366 с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №180,т.Х,дело №3444/1991г. от 15.08.1991г.,по силата на който ответникът Г. Ф. ,по време на брака си с Р. Ф. ,е закупил 1/2 идеална част от недвижим имот от 1000 кв.м,представляващ имот пл.№2087 по КП на зона за земеделско ползване в „Стария квартал по плана на [населено място]”,и с нотариален акт за покупко- продажба №85/1994г. от 13.07.1994г.,също по време на брака с ответницата Р. Ф.,Г. Ф. е закупил останалата Ѕ идеална част от същия недвижим имот,с твърдение че владеят целия имот отпреди сключване на първата сделка.Във връзка настъпването на реституционния ефект по отношение на конкретния имот,предмет на заявената ищцова претенция по предявения отрицателен установителен иск,съдът е стигнал до извода,че придобивната давност в полза на ответниците,настоящи касатори, е могла да започне да тече едва след въвода във владение на праводателите на ищеца-08.09.2005г.,при което ,до завеждането на иска на 19.03.2014г.,в полза на ответниците не е изтекла необходимата за придобиване на собствеността върху имота 10 годишна придобивна давност и ответниците не са придобили собствеността върху имота на това основание.Този извод на въззивният съд е неправилен,тъй като не е необходимо във всички случаи изтеклият срок за упражняване на давностно владение върху имот,с оглед придобиване на правото на собственост върху същия,да е десетгодишен.При положение,че в полза на ответника е текла придобивна давност при условията на член 79,ал.2 ЗС,доколкото същите черпят права от правни сделки,т.е. на основание годно да ги направи собственици на имота,при наличие на предпоставките, визирани в горепосочената законова разпоредба,то в тези случаи срокът за придобиване на имота на това основание е петгодишен.По отношение на упражняваното владение върху имота от страна на ответниците,с постановеното в обжалваното въззивно решние ,съдът само се е позовал на липсата на осъществявано такова в продължение на изискуемия според него десетгодишен срок,без да изложи доводи и изводи за упражнявано владение върху имота и своене на същия,като обсъди всички гласни и писмени доказателства за установяване на фактическата власт върху имота от страна на ответниците,както и предприетите действия от последните по отношение на процесния имот- изработване на инвестиционни проекти и искане до [община] на ПУП-ПЗР за поземления имот.В резултат на това съдът е допуснал съществени нарушения на чл.12 и член 235,ал.2 ГПК,довело до неправилност на решението.
С оглед изложеното и на основание член 293 ГПК,обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,при което да се извърши анализ и преценка на доказателствата по делото,поотделно и в тяхната съвкупност,както и доводите и възраженията на страните,свързани с установяване на осъществявано от ответниците владение и своене на имота в предвидения от закона петгодишен давностен срок, съгласно член 79,ал.2 ЗС.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № ІІ-136/01.02.2016г. на Бургаски окръжен съд,втори въззивен състав,постановено по в.гр.д.№1067/2015г. по описа на съда и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: