Ключови фрази

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 102

гр. София, 14.03. 2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от девети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 4261/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. Е. С., Р. А. Е. и Е. А. Е. срещу решение № 264166 от 23.06.2021 г. постановено по в.гр.д. № 7658/2020 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която след като е отменено решение № 32556 от 04.02.2020 г. постановено по гр.д. № 12342/2019 г. по описа на Софийски районен съд, е признато за установено по предявените от Д. Х. Г. срещу тримата касатори искове по чл. 422 ГПК вр. чл.31, ал. 2 ЗС, че ответниците му дължат сумата от 17480 лв. обезщетение за лишаване от правото му да ползва съсобствен между страните недвижим имот за периода 23.04.2013 г. - м. февруари 2018 г., както и сумата от 1552, 74 лв. - обезщетение за забава за периода от 23.04.2015 г. до 01.03.2018 г. на основание чл. 422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД.
Касаторите поддържат неправилност на обжалваното въззивно решение като постановено при нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и необоснованост - касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба – Д. Х. Г., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, счита следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от активно легитимирани като ответници по делото лица, срещу въззивно съдебно решение, подлежащо на касационен контрол по арг. от чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК като постановено по установителен иск относно главно вземане с цена над 5000 лв.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Д. Х. Г. против касаторите установителен иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че А. Е. С., Р. А. Е. и Е. А. Е. му дължат сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която ищецът е лишен във връзка с ползването на съсобствен недвижим имот за периода от м. 03.2013 г. до м.02.2018 г,както и сумата от 1 600, 76 лв.- мораторна лихва за периода 01.03.2015 г.- 01.03.2018 г., за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване нередовности на исковата молба и в даденият от съда срок е постъпила молба от ищеца, с която е уточнил, че ответниците следва да отговарят за дължимото обезщетение в режим на разделност съобразно притежаваните от тях части в съсобствената вещ. Наред с това е поискал да се признае за установено, че ответниците му дължат главница в общ размер от 10 500 лв. – частичен иск от общото вземане в размер на 18 000 лв. В последното открито съдебно заседание пред първа инстанция е допуснато изменение на размера на иска, като той се счита предявен за пълния размер на главницата от 18000 лв. С първоинстанционното решение искът е отхвърлен изцяло.
С обжалваното решение въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е признал за установено, че А. Е. С., Р. А. Е. и Е. А. Е. дължат на Д. Х. Г. сумата от 17480 лв. обезщетение за лишаване от правото му да ползва съсобствен между страните недвижим имот и 1552, 74 лв. - обезщетение за забава.
Върховният касационен съд намира, че на основание чл. 280, ал.2 ГПК постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване служебно поради съмнение за неговата допустимост, доколкото са налице данни за непредявяване в срока по чл. 415, ал.4 ГПК на иска за главница за горницата над 10 500 лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264166 от 23.06.2021г., постановено по в.гр.д. № 7658/2020 г. по описа на Софийски градски съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 392,02 лв.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: