Р Е Ш Е Н И Е № 286 гр. София, 29 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ..…………… КРИСТИНА ПАВЛОВА …...……… и с участието на прокурор …………… ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ ………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 480/2015 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 2120/2014 г. по описа на районен съд – гр.Стара Загора, отмяна на постановеното по него определение от 04.12.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В искането на главния прокурор са релевирани твърдения за допуснати при постановяване на цитираното определение нарушения на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, представляващи основания за отмяната му по реда на възобновяването и разглеждане на делото от друг съдебен състав. Като нарушение на закона е посочено неправилното приложение на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо осъдения З. З., въпреки че той е бил двукратно осъждан – като непълнолетен по НОХД № 1246/2004 г. по описа на районен съд – гр.Горна Оряховица и като пълнолетен по НОХД № 1633/2008 г. по описа на районен съд – гр.Русе. В нарушение на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от НК Старозагорският районен съд постановил условно осъждане и по НОХД № 2120/2014 г., чието възобновяване се иска, като не съобразил, че повторна реабилитация по право е недопустима, независимо дали предходните осъждания са за деяния, извършени от осъденото лице като пълнолетен или непълнолетен. При постановяване на определението от 04.12.2014 г. за одобряване на споразумението по НОХД № 2120/2014 г. по описа на районен съд – гр.Стара Загора било допуснато процесуално нарушение на чл. 382, ал. 7 от НПК, тъй като съдът не отчел противоречащите на закона клаузи при приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на осъдения. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения. Осъденото лице З. И. З. и неговият служебно назначен защитник адв. С. М. молят съда да остави без уважение искането за възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: Искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1, пр. 2 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакуваното определение. Разгледано по същество, искането на главния прокурор е основателно. С определение от 04.12.2014 по НОХД № 2120/2014 г. Старозагорският районен съд, VІІ наказателен състав, е одобрил на основание чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение за решаване на делото между прокурор от районна прокуратура – гр.Стара Загора и защитника на подсъдимия З. И. З., с което подсъдимият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК се е съгласил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от четири години. С оглед одобреното споразумение на основание чл. 24, ал. 3 от НПК съдът е прекратил наказателното производство по делото. Описаното споразумение между прокурора и защитника на подсъдимия по НОХД № 2120/2014 г. съдържа съгласие по въпроса по чл. 381, ал. 5, т. 2 от НПК относно наказанието, което подсъдимият З. З. следва да понесе за извършеното от него престъпление – една година и шест месеца лишаване от свобода, както и по отношение на начина му на изтърпяване – условно на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Изпълнението на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода е било незаконосъобразно отложено при отсъствието на всички предпоставки, визирани от чл. 66, ал. 1 от НК, и в нарушение на чл. 86, ал. 2 от НПК, съгласно която разпоредба реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. В справката за съдимост на осъдения З. са отразени две осъждания, извън това по НОХД № 2120/2014 г., чието възобновяване се претендира: с одобрено с влязло в сила на 25.10.2004 г. определение на РС – гр.Горна Оряховица по НОХД № 1246/2004 г. осъденият З. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като е приел да изтърпи наказание три месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от една година, а с одобрено с влязло в сила на 01.07.2008 г. определение на РС – гр.Русе по НОХД № 1633/2008 г. осъденият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е приел да изтърпи наказание десет месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Условното осъждане на дееца по НОХД № 1633/2008 г. по описа на Русенския районен съд е било възможно, тъй като той е бил реабилитиран по право – на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК – за първото си осъждане по НОХД № 1246/2004 г. Независимо, че тази реабилитация се отнася до престъпление, извършено от осъдения З. като непълнолетен, тя представлява пречка за повторна приложимост на основанията по чл. 86, ал. 1 от НК при осъждане за последващото престъпление, осъществено от дееца вече като пълнолетно лице (предмет на споразумението по НОХД № 1633/2008 г. по описа на Русенския районен съд). Действието на забраната по чл. 86, ал. 2 от НК се изключва само в хипотезите, при които реабилитираният непълнолетен е извършил и следващото/следващите престъпление/престъпления отново като непълнолетен. Ако след реабилитацията за извършено от дееца като непълнолетен престъпление, той извърши друго престъпление, но вече като пълнолетен, за което му бъде наложено условно наказание лишаване от свобода, с изтичането на изпитателния срок по второто осъждане няма да настъпи нова реабилитация по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. За това престъпление деецът може да бъде реабилитиран при условията на чл. 87, ал. 1 от НК или чл. 88а от НК, които предпоставки в разглеждания случай не са налице. Разбиране в такъв смисъл последователно се застъпва в практиката на ВКС, включително и в цитираните в искането на главния прокурор Р № 51/ 21.03.1996 г. по н. д. № 656/1995 г., І н. о., Р № 454/28.11.2008 г. по н. д. № 441/2008 г., ІІ н. о., Р № 201/18.06.2013 г. по н. д. № 573/2013 г., І н. о. С оглед на изложеното, при определянето на начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в производството по НОХД № 2120/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд е допуснато нарушение на закона, което съставлява основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – страните незаконосъобразно са се споразумели за условно осъждане на подсъдимия З. при липса на една от материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК – деецът да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Съдебният акт е постановен и при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като в нарушение на задълженията си по чл. 382, ал. 5, респ. ал. 8, от НПК съдът е одобрил внесеното споразумение, без да предложи съответните промени и/или да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, в случай че не бъдат приети. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 2120/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, VІІ наказателен състав, като ОТМЕНЯ постановеното по него определение от 04.12.2014 г., с което е било одобрено споразумение за решаване на делото между прокурор от РП – гр.Стара Загора и защитника на подсъдимия З. И. З., и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.