Р Е Ш Е Н И Е № 539 София, 29 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ивета Анадолска при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело № 488/10 година Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България, за изменение по реда на възобновяването на въззивно решение № 68/19.11.2009год., постановено по в.н.ч.х.д.№ 361/09г. на П. окръжен съд. В искането, поддържано в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура, е релевирано основанието по смисъла на чл.348, ал.1,т.1 НПК. Осъденият В. С. К., редовно уведомен не се явява. Постъпило е писмено становище от защитника му за основателност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като прецени доводите на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт, в пределите на искането за възобновяване, намира следното: С въззивното решение е потвърдена присъда от 11.09.2008г, постановена по н.ч.х.д.№ 196/09г. на районен съд- гр.Радомир, с която е признат за виновен подсъдимия за извършено престъпление по чл.130,ал.1 НК и освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78АНК, с налагане на административно наказание глоба в размер на 500лв. Искането е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 19.11.2009год., искането-постъпило във ВКС на РБ-на 22.07.2010год., но същото е в интерес на осъденото лице. По същество е основателно, по следните съображения: Касационната инстанция намира, че е налице твърдяната материална незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт, при индивидуализиране на наказанието.Към момента на извършване на инкриминираното деяние от К.-07.04.2007год., той е бил непълнолетен /роден е на 18.12.1989год./ Инстанциите по фактите са игнорирали разпоредбата на чл.2,ал.1НК. Наказанието е определено в разрез с разпоредбите на чл.62,т.2, чл.63,ал.1,т.5НК и тази на чл.15,ал.2 ЗАНН. Наред с това, към момента на извършване на деянието е действала разпоредбата на чл.78а,ал.6НК/ в редакция Д.в.бр.86/05год., в сила от 29.04.2006г./-в случаите, когато непълнолетните извършители са освободени от наказателна отговорност им се налага административно наказание”обществено порицание”. Всички доводи, изтъкнати в писменото становище на защитника на осъденото лице, изградени на базата на чл.422,ал.1,т.5 НПК, не подлежат на преценка, поради иницирането на настоящето производство от главния прокурор та РБ, с релевиране на друго правно основание, в чиито рамки може да се осъществи проверката на атакувания съдебен акт. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че наказателното дело следва да бъде възобновено, а въззивното решение-изменено, с налагане на наказание”обществено порицание”, което да бъде изтърпяно, чрез публичното му огласяване в населеното място, в което живее осъденият-с.Долни Р., община Р.. Съобразно правомощията по чл.44,ал.1,т.1 от Закон за местното самоуправление и местната администрация, кметът на населеното място следва да огласи присъдата по местоживеене на дееца. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателно дело №361/09год. по описа на окръжен съд-гр.Перник. ИЗМЕНЯ въззивно решение № 68/19.11.2009год. по в.н.ч.х.д. № 361/09г. на П. окръжен съд, като налага на В. С. К. наказание”обществено порицание”, чрез публично огласяване на присъдата в с.Долни Р., община Р.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: