Р Е Ш Е Н И Е № 166 гр. София, 12.07.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 2875/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на Й. С. Й. и Д. С. К. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 2432 от 07.12.2012г. по гр.д.№ 2804/12г. на Варненския окръжен съд. Молителите поддържат, че през м.януари 2013г. са открили ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което би променило крайните изводи на съда за неоснователност на предявения от тях ревандикационен иск, поради което искат същото да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по молбата Д. Н. Н. счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: С посоченото решение Варненският окръжен съд е потвърдил решение № 3612 от 31.07.12г. по гр.д. № 1934/11г. на Варненския районен съд, ХІХ с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Й. С. Й. и Д. С. К. против Д. Н. Н. иск по чл.108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], м.”З. чука и Г. ч.”, представляващи поземлен имот с пл.№ 143, кад. район 304, с площ от 309 кв.м. и поземлен имот с пл.№ 89, кад.район 304 с площ от 762 кв.м. Прието е, че ищците не притежават правото на собственост върху процесните имоти по силата на земеделска реституция по ЗСПЗЗ, тъй като решението на поземлената комисия от 1996г., с което това право е възстановено на тяхната наследодателка Р. П. С. в стари реални граници в терен по § 4 ПЗРЗСПЗЗ, е нищожно и по тази причина издадените въз основа на него заповеди по § 4к, ал.7 ПЗРЗСПЗЗ не са произвели правен ефект. Молбата е неоснователна. Фактическият състав на чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК изисква да са налице нови писмени доказателства, които са съществували при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да се снабди с тях по обективни причини и да ги представи, за да бъдат съобразени от съда. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т.е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване. В случая, за да искат отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителите се позовават на протокол № 1 от 15.01.2005г., съставен във връзка с изпълнението на договор между правоимащите по § 4 ПЗРЗСПЗЗ и [фирма] за установяване и конкретизиране местоположението на имотите на собствениците, в който е посочено, че върху копие от аерофотоснимка от 1942г,. сформираната за целта група е уточнила имената на собствениците към 1940г. Това писмено доказателство обаче, дори да се приеме, че е новооткрито, с нищо не би променило решаващите изводи на съда за отхвърлянето на предявения иск поради нищожност на решението на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост на наследодателката на молителите, респ. за непораждане на правен ефект на издадените въз основа на него заповеди по § 4к, ал.7 ПЗРЗСПЗЗ, поради което същото е неотносимо към делото. Отмяната по чл.303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания, поради което направените в молбата за отмяна общи касационни оплаквания за неправилност на атакуваното решение са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. С оглед изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на Й. С. Й. и Д. С. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 2432 от 07.12.2012г. по гр.д.№ 2804/12г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3612 от 31.07.12г. по гр.д. № 1934/11г. на Варненския районен съд, ХІХ с-в, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Р е ш е н и т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: