12
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50079 /30.01.2024 г.
[населено място]
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Людмила Цолова т.д.№1300/22г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД срещу решение №1312/08.12.2021 г. по в.гр.д.№2409/21 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която след частична отмяна на решение от 09.04.2021 г. по гр. д. № 9956/20 г. на Софийски градски съд дружеството е осъдено да заплати на М. И. К. обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 13.04.2020 г., в размер на разликата над сумата 130 000 лв. до сумата 410 000 лв., ведно със законната лихва от 09.09.2020 г. до окончателното плащане и разноски, съразмерно на уважената във въззивното производство част от иска, както и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на М. И. К. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер на разликата над сумата 60 000 лв. до сумата 130 000 лв., ведно със законната лихва от 09.09.2020 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78 ал.1 ГПК.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно и се прави искане за неговото обезсилване или отмяна с произтичащите от това последици. Недопустимостта на решението е обоснована с твърдения, че с решението въззивният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в резултат на получени от ищеца травми, които са установени със заключението на съдебномедицинската експертиза, но не са посочени в исковата молба и не са включени в съдържанието на исковата претенция. Неправилността на решението е аргументирана с оплаквания, че въззивният съд е нарушил чл.6 ал.2 ГПК като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди, за настъпването на които няма твърдения в исковата молба; че при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение е нарушен чл.52 ЗЗД като обезщетението е завишено необосновано, без да бъде отчетено действителното субективно отражение на получените при произшествието травми върху физическото и психическото състояние на ищеца и без да бъдат взети предвид конкретни обстоятелства във връзка с характера на травмите, продължителността и резултатите от проведеното лечение и остатъчните последици от уврежданията, обосноваващи определяне на обезщетение в по-нисък от присъдения размер; че размерът на обезщетението не е съобразен със съдебната практика по сходни случаи и с икономическата обстановка в страната по време на настъпване на вредите; че необосновано и в нарушение на материалния закон - чл.51 ал.2 ЗЗД, въззивният съд е отрекъл наличието на принос на пострадалия ищец за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат; че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не е обсъдил задълбочено и в съвкупност събраните по делото доказателства за принос на пострадалия ищец по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, не се е произнесъл по всички наведени във въззивната жалба възражения във връзка с приноса, не е уважил заявените с жалбата доказателствени искания и не е назначил служебно експертиза за изясняване на спорни по делото въпроси. Претендира разноски за производството пред касационната инстанция.
Ответникът по касация М. И. К. в писмен отговор е оспорил наведените в касационната жалба оплаквания и заявени искания. Поддържа като правилни изложените във въззивното решение мотиви, с които е обоснован определеният от решаващия състав като справедлив размер на обезщетението, както и тези за липса на съпричиняване. Счита решението за обосновано според всички критерии, имащи отношение към определянето на съответен на претърпените вреди размер на обезщетение. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, като на процесуалния му представител бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
Третото лице помагач И. Г. А. не се е ангажирал със становище по касационната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание по делото страните поддържат заявените от тях становища.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови решението си, съставът на Софийски апелативен съд е приел за безспорно от фактическа страна, че увреждащото пътно-транспортно произшествие е настъпило на 13.04.2020г. около 13,10 ч. в [населено място] при следния механизъм: при управление на лек автомобил „Опел З.“ с рег. [рег.номер на МПС] , движейки се със скорост 20 км/ч в дясната пътна лента по [улица]в посока [улица]в района на № 23, водачът И. А. е предприел маневра „обратен завой“ и е реализирал челен удар с движещия се със скорост 84 км/ч в съседната лява пътна лента мотоциклет „Сузуки ГСХ 1000“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от ищеца М. И. К., при което мотоциклетът, заедно с мотоциклетиста, излетели напред и нагоре и паднали на пътното платно. За да обоснове изводите си за справедлив размер на дължимото на пострадалия мотоциклетист обезщетение за причинените му неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза, въз основа на което е намерил за установени получени от него в резултат на произшествието следните телесни увреждания : травматичен шок, септичен шок; счупване на 12-ти гръден прешлен; контузия на мозъка в челно - теменната област; открито счупване на долна челюст вляво с последващо отстраняване на 2-ри долен ляв зъб; голяма разкъсно - контузна рана на горна и долна челюст с дефект на меките тъкани и кожата; счупвания на дясна ябълчна кост, на двата горночелюстни синуса на черепа и на шест ребра вдясно; контузия на гръдния кош и корема с хемоторакс /събиране на кръв/ в гръдния кош; пневмоторакс /събиране на въздух/ в гръдния кош; контузии на белите дробове и на сърцето; изкълчване на лява лакътна става и счупвания на главичката на лява лъчева кост и на дясна лопатка; обезобразяване на лицето; язва на стомаха; лек церебрастенен синдром. Приел е на базата на констатациите в заключението, че контузията на мозъка, хемотораксът, контузията на белите дробове и контузията на сърцето са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупването на 12-ти гръден прешлен е довело до трайно затруднение на снагата за период от 10 до 12 месеца; изкълчването на лявата лакътна става, счупването на главичката на левия горен крайник и счупването на дясната лопатка са довели до трайни затруднения в движението на горните крайници за около 2 - 3 месеца; вследствие счупването на долната челюст се е стигнало до избиване на зъб и до затруднение на храненето за около 30 - 40 дни, а счупването на горночелюстните синуси е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; болничното му лечение е продължило 59 дни, а амбулаторното лечение, по време на което ищецът е ходил на превръзки и прегледи и му е провеждано раздвижване, е с продължителност от 4 месеца; непосредствено след произшествието ищецът е търпял болки с голям интензитет за около 25-30 дни, както и през следващите 20-25 дни, след което интензитетът на болките е намалявал до умерени и слаби; в същия ден - на 13.04.2020 г. ищецът е претърпял операция за спиране на кръвоизлива и за шев на раните на устните, обездвижена е долната му челюст и са поставени зъбни шини, наместен е изкълченият лакът и е поставена шина; на 14.04.2020 г. е направено отваряне на трахеята и поставяне на тръба за дишане, а на следващия ден - отваряне на гръдния кош с изваждане на 300 мл. кръв и поставяне на дрен, като отворът на трахеята е зашит на 26.05.2020 г. От данните от проведения на 10.03.21г. за целите на експертизата личен преглед от вещото лице съдът е приел за установено,че към този момент ищецът продължава да изпитва затруднения в придвижването и в ежедневното си самообслужване, поради което за подобряване на състоянието му е необходимо през следващите три години да провежда редовно рехабилитация и балнеолечение; състоянието му е стабилизирано и самостоятелната му походка е възстановена, но в тилно - теменната област на главата има видими белези с липса на окосмяване от раните от залежаване, а също и загрозяващ белег от рана с дължина около 2 см в десния край на горната и долната устни, забелязват се лека асиметрия в областта на устата, белези от оперативните интервенции, ограничения на движението на лява лакътна става с 30 % и на движенията на гръбначния стълб в поясната област с 34 %, намалена респираторна подвижност на дясната половина на гръдния кош с 18 %; прогнозата за състоянието на ищеца е по-благоприятна за близко бъдеще спрямо тази за по-далечно бъдеще, тъй като с напредване на възрастта в гръдно - поясната област ще настъпят артрозна болест /спондилоза/, радикулит и остеохондроза /вследствие счупването на гръдния прешлен и проведената операция/, което ще доведе до болки, изтръпване, схващане и др., каквито ищецът изпитва и понастоящем при промяна във времето, продължително ходене и натоварване на крайниците. След като е взел предвид установените от експертното заключение факти относно получените от ищеца травматични увреди, понесените болки и страдания, времетраенето и интензитета им, продължителността и особеностите на лечебно - възстановителния период, въззивният съд е преценил, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 130 000 лв. е силно занижено, недостатъчно да репарира понесените от ищеца неимуществени вреди и несъответстващо на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Поради това, и като е взел предвид,че към момента на произшествието ищецът е бил в сравнително млада възраст - 28 г., преживения от него стрес, цялостното отражение на произшествието върху здравето, психиката и бита му, установените от свидетелката Н. негативни промени върху живота му /но без да сочи конкретни такива в мотивите на решението си/, въззивният съд е заключил, че за пълно обезщетяване на неимуществените вреди, които ищецът е търпял и предстои да търпи в бъдеще с оглед неблагоприятната тенденция за усложняване на здравословното му състояние вследствие на претърпените травми, е необходима сума в размер на 410 000 лв. Завишаването на обезщетението е аргументирано и с икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, както и с „практиката на съдилищата в подобни случаи“.
По направеното и поддържано от ответната страна възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия ищец, предпоставящо намаляване на дължимото обезщетение на основание чл.51 ал.2 ЗЗД съставът на апелативния съд се е позовал на разясненията в Тълкувателно решение № 88/1962 г. на ОСГК на ВС и в т.7 от Тълкувателно решение № 1/2014г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че от доказателствата по делото не се установява поведение на ищеца, което да се намира в пряка причинно - следствена зависимост с реализирането на самото произшествие или с претърпяването на вредите, за които се търси обезщетение. В подкрепа на извода за липса на принос въззивният съд е извлякъл аргументи от заключението на авто-техническата експертиза, прието в първоинстанционното производство, според което към момента, когато водачът на лекия автомобил е предприел маневрата „обратен завой“ от дясната пътна лента, автомобилът е попаднал в опасната зона за спиране на движещия се в същата посока, в лявата пътна лента, мотоциклет и произшествието е било непредотвратимо за ищеца - мотоциклетист, дори той да се е движил с разрешената за това скорост; предотвратимостта на произшествието е зависела единствено от недопускане навлизането на автомобила в лентата за движение на мотоциклета, като причините за настъпване на произшествието са изцяло от субективен характер, а именно - действията на водача на автомобила по предприемане на обратен завой в коридора за движение на мотоциклета. Съдът е отказал да сподели поддържания от ответника - застраховател довод, че ако се е движил с разрешена скорост, ищецът би претърпял по-малко и по-леки телесни травми, намирайки същият за недоказан, доколкото, с оглед механизма на произшествието, не може със сигурност да се приеме наличие на такава зависимост между поведението на ищеца и последвалите травми. С аргумент, че настъпването на произшествието е изцяло по вина на водача на автомобила , а, само по себе си, допуснатото от ищеца нарушение на правилата за движение, изразяващо се в управление на мотоциклета със скорост над разрешената за конкретния пътен участък, не обосновава съпричиняване като предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, съдът е постановил и крайния резултат, с който е възложил в тежест на застрахователя на деликвента да заплати цялата сума на обезщетението.
С определение №50221/03.05.2023 г., решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и критериите, които следва да се съблюдават от съда при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди.
По така формулирания материалноправен въпрос е създадена постоянна съдебна практика - ППВС № 4/1968г. и решения по чл.290 ГПК – решение по т.д. №486/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д. №2979/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д.№669/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по гр. д. № 3802/2008 г. на І г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение по т. д. № 2663/2015 г. на І т. о. на ВКС, решение по т. д. № 1015/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д. № 1398/2014 г. на І т. о. на ВКС, решение по т. д. № 2766/2014 г. на І т. о. на ВКС, решение по т.д.№72/2016 г. на І т. о. на ВКС, решение по т. д. № 2960/2015 г. на І т. о. на ВКС, решение по гр.д.№348/23г. на І г.о. на ВКС, решение по т.д.№1893/22г. на І т.о. на ВКС и др. С нея последователно и безпротиворечиво се приема, че понятието „справедливост” не представлява абстрактно понятие, а е предпоставено от преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат констатирани и съобразени от съда, разглеждащ спора по същество. Подлежащите на изследване обстоятелства за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, включват характера и тежестта на самите телесни увреждания, интензитета и продължителността на търпените вследствие на тях физически и емоционални болки и страдания, продължителност на лечебния и възстановителния период, прогнозите за възстановяването, възрастта на пострадалия, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, ориентир за което /без да имат самостоятелно значение/ са и нивата на застрахователното покритие към момента на увреждането. Тези обстоятелства следва да бъдат анализирани в тяхната съвкупност, с посочване на значението им за съдържанието на увреждането. Когато съдът не ги е съобразил или е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, изводът, че определеният от него размер на обезщетението е справедлив, съгласно изискването на чл.52 ЗЗД, се явява необоснован.
При определяне на размера на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия ищец въззивният съд се е отклонил от посочената практика, като е приложил неточно въведените с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерии за справедливост. В мотивите на решението си не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, в това число вида и времетраенето на проведеното лечение, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им и степента на възстановяване на ищеца, не е отчетена реално обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, поради което решението му в обжалваната му част се явява частично неправилно по смисъла на чл.281 т.3 предл.3 ГПК. Доколкото в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293 ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
По основателността на касационната жалба:
В настоящото производство не са спорни механизмът на процесното ПТП, което е настъпило на 13.04.2020г. в [населено място], както и обстоятелствата, че същото е причинено от деликвента И. Г. А., който при неправилна маневра „обратен завой“ е реализирал челен удар с управлявания от пострадалия М. К. мотоциклет и, че от това на последния са били причинени телесни увреждания. Безспорно установено е и наличието към датата на ПТП на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответното дружество по отношение на увреждащото МПС.
От писмените доказателства и заключение на медицинска експертиза е установено, че, като пряка и непосредствена последица от деянието, на ищеца са били причинени следните увреждания: травматичен шок, септичен шок; счупване на 12-ти гръден прешлен; контузия на мозъка в челно - теменната област; открито счупване на долна челюст вляво с последващо отстраняване на 2-ри долен ляв зъб; голяма разкъсно - контузна рана на горна и долна челюст с дефект на меките тъкани и кожата; счупвания на дясна ябълчна кост, на двата горночелюстни синуса на черепа и на шест ребра вдясно; контузия на гръдния кош и корема с хемоторакс /събиране на кръв/ в гръдния кош; пневмоторакс /събиране на въздух/ в гръдния кош; контузии на белите дробове и на сърцето; изкълчване на лява лакътна става и счупвания на главичката на лява лъчева кост и на дясна лопатка; обезобразяване на лицето; язва на стомаха; лек церебрастенен синдром. Установено е,че, лечението на тези увреждания е продължило при условията на болничен престой в рамките на 59 дни, през което време е претърпял 5 хирургични интервенции /изразяващи се в зашиване раната на устната, обездвижване на долна челюст с поставяне на зъбни шини, наместване и поставяне на шина на ляв крайник, отваряне на трахеята и поставяне на тръба за дишане, отваряне на гръден кош и източване на кръв от белия дроб с поставяне на дрен, открито наместване с фиксация на гръбначния стълб с метални пластини и винтове и зашиване отвора на трахеята/ и домашно –амбулаторно в рамките на 60 дни. Поради уврежданията ищецът е изпитвал болки с много голям интензитет за период от около 25-30 дни, с голям интензитет за още 20-25 дни, след което интензитетът постепенно е намалявал до умерен и по-слаб; изпитвал е затруднения в движението на горните крайници за период от 2-3 месеца, затруднения в храненето за около 30-40 дни и затруднения в движението на снагата за около 10-12 месеца.
Въпреки тежестта на уврежданията и изпитваните в продължителен период от време болки и затруднения в движението и обслужването, в рамките на по-малко от една година след произшествието, според данните от заключението на вещото лице и показанията на свидетелката Н., състоянието на ищеца вече е било стабилизирано, подвижността му и самостоятелната му походка са възстановени, същият вече се опитвал да възвърне формата си отпреди катастрофата /когато е спортувал активно/ и да нормализира живота си,включително социалния, което не е отчетено в пълнота от въззивния съд. Не е съобразено от състава,че към датата на прегледа от вещото лице /10 март 2021г./ ищецът е съобщил, че изпитва болки от травмите само периодично и при определени обстоятелства – при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене прав или при по-продължително или по-голямо натоварване на горния ляв крайник, като тези болки са с умерен към слаб интензитет, което е индикация за постепнното им отшумяване при провеждане на препоръчителна съответна рехабилитация и балнеолечение, каквато благоприятна прогноза дава и вещото лице.
Липсата на данни към датата на последното съдебно заседание пред първата инстанция - м.март 2021г. - ищецът да е започнал работа /според разпитаната в това заседание свидетелка това се дължи на затварянето,поради обявената пандемия/, не позволява да бъде заключено, че за ищеца са налице физиологични пречки за полагане на труд и намалена трудоспособност. Такъв извод, при липса на установена по надлежния ред нетрудоспособност /с протокол на ТЕЛК/, не може да бъде направен само въз основа на данните от прегледа на ищеца от вещото лице, при който е установено,че са налице остатъчни ограничения в движенията на лява лакътна става /с 30%/ и на поясната област на гръбначния стълб /с 34%/, както и намалена респираторна подвижност на дясната половина на гръдния кош с 18 %. Тези обстоятелства безспорно следва да бъдат съобразени при определянето на обезщетението като подлежащи на репариране вреди, но, разгледани сами по себе си, без да са налице други данни как се отразяват на ежедневния живот на ищеца, не могат да обосноват извод за намалена трудоспособност или изпитвани съществени затруднения в самообслужването на ищеца към момента на приключване на делото пред първата инстанция.
Не оправдават определянето на значително завишения от въззивния съд размер на обезщетението от 410 000 лв. и констатираните от вещото лице белези в тилно-теменната област, устните, гръдния кош, шията и по гръбначния стълб. Макар по принцип същите да се считат загрозяващи, няма категорични данни те да създават на пострадалия съществен дискомфорт, който да се отразява трайно по определен начин на личния му живот, на психиката му и на социалните му контакти. В този смисъл установеното от свидетелката Н. е,че същият е бил изнервен и сприхав само в един определен период от време, но година по-късно е осъзнал това и „гледа да нормализира живота си“. За други отражения на произшествието върху психиката на ищеца /след като се вземе предвид и безспорно преживения стрес, непосредствено след настъпването му/, каквито съдът е приел,че са налице,без да ги конкретизира, доказателства не са събрани.
Не подлежи на обезщетяване към настоящия момент прогнозираната от вещото лице евентуална поява на артрозна болест, която би причинила на пострадалия допълнителни болки и страдания, като резултат от счупения прешлен и проведената операция, доколкото първоначално присъдимото обезщетение не може да обхваща очаквани бъдещи вреди, причинната връзка за настъпването на които с увреждането подлежи на доказване .Такава прогноза може да бъде съобразена само като вероятност, която в случая би могла и да не настъпи преждевременно при подходящ начин на живот и като се вземе предвид младата възраст на пострадалия, жизнеспоспособността на организма му и мотивацията му да възстанови физическата си активност.
Посочването от въззивния съд,че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразява икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието е само формално, без тя да е отчетена реално, според възприетите в съдебната практика елементи за отчитането й. Несъобразено е останало в тази връзка това,че лимитите на застрахователните обезщетения, посочени в чл.492 КЗ не са променяни от 2018г., а според установената съдебна практика обезщетенията за неимуществени вреди при сходни с понесените от ищеца увреждания от ПТП, настъпили в периода 2018г. – 2020г. варират от 30 000 лв. до 300 000 лв. /в зависимост от конкретно осъществилите се факти, относими към преценката за определяне на справедлив размер на тези обезщетения/. В рамките на този период и стандартът на живот в страната, не се е променил съществено - според статистическите данни, публикувани на страницата на НСИ,за 2018г. минималната работна заплата за страната е 510 лв., а за 2020г. е нараснала само до 610 лв. Тези констатации са пречка за обосноваване на извод за наличие на социално- икономически условия в страната , оправдаващи размер на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото увреждане, какъвто съставът на апелативния съд е определил.
Изложеното обосновава извод, че обезщетението за понесените от ищеца неимуществени вреди, в определения от въззивния съд размер от 410 000 лв. е значително завишено и несъответно на установените по делото такива, според възприетите в практиката критерии за справедливост. По горните съображения настоящият състав намира за осъществяващ изискването на чл.52 ЗЗД размер от 250 000 лв., с оглед което, след частична отмяна на въззивното решение, искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 250 000 лв. до 410 000 лв.
В останалата му, обжалвана от ЗК“Лев инс“АД, част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С въззивното решение съставът на апелативния съд е осъдил ЗК“Лев инс“АД да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗА на адв.В. О. сумата 10 716 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. С постановено по молба на процесуалния представител на ищеца и по реда на чл.248 ГПК определение №267/02.02.2022г. решението е изменено, като в полза на същия са присъдени още 960 лв. за въззивната инстанция /или общо 11 676 лв./ и още 8078,48 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция /над присъденото такова от състава на Софийски градски съд в размер на 3597,23 лв. /общо 11 675,71 лв./.
Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция на процесуалния представител на ищеца адв.О. се дължат адвокатски възнаграждения за всяка от първата и въззивната инстанции от по 7836 лв., изчислени по реда на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с включен ДДС. Съдът дължи да начисли ДДС при присъждане на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗА /съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и константната практика на ВКС – определение по ч.т.д.№ 306/17 г. на ІІ т.о. на ВКС, определение по ч.т.д.№ 490/17 г. на на ІІ т.о. на ВКС, определение по ч.т.д.№ 676/17 г. на І т.о. на ВКС, определение по ч.т.д.1225/17г. на І т.о. на ВКС, определение по ч.т.д.3044/18г. на І т.о. на ВКС, определение по ч.т.д.№ 794/21г. на ІІ т.о. на ВКС и др./, при наличие на данни за регистрация на адвоката по ДДС, каквито в случая са налице – л.553 от първоинстанционното производство. С оглед това, решението, изменено с посоченото определение в частта за разноските, следва да бъде отменено в частта, с която в полза на адв.О. са присъдени адвокатски възнаграждения за двете инстанции над посочения по-горе размер.
В останалата му , обжалвана от ЗК“Лев инс“АД, осъдителна част решението подлежи на потвърждаване.
За производството пред настоящата инстанция в полза на адв.О. следва да бъде присъдено по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, съразмерно на неуважения обжалваем интерес 190 000 лв. /от общ такъв 350 000 лв./, което възлиза на 5556,68 лв. с включен ДДС. Неоснователно е искането на ЗК“Лев инс“АД такива да не се присъждат, с оглед наличието на извършено към момента плащане на присъденото с решението на въззивния съд обезщетение в полза на ищеца, поради което се отрича да е налице основанието на чл.38 ал.1 т.2 ЗА. В настоящото производство съдът не извършва преценка за наличието на основанието, на което е оказана безплатната правна помощ, доколкото е обвързан единствено от условията, посочени в ал.2 на чл.38 ЗА, които в случая са налице. В т.см. опр.№395/09.07.18г. по т.д.№1314/18г. на ІІ т.о. на ВКС и цитираната в него допълнително постановена в същия смисъл практика на други състави на ВКС, която се споделя и от настоящия.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК М. И. К. следва да бъде осъден да заплати на ЗК“Лев инс“АД сумата 3213,71 лв. разноски за производството пред ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1312/08.12.2021 г. по в.гр.д.№2409/21 г. на Софийски апелативен съд /изменено в частта за разноските с определение №267/02.02.2022г./ в частта , с която след частична отмяна на решение от 09.04.2021 г. по гр. д. № 9956/20 г. на Софийски градски съд дружеството е осъдено да заплати на М. И. К. обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 13.04.2020 г., в размер на разликата над сумата 250 000 лв. до сумата 410 000 лв., ведно със законната лихва от 09.09.2020 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която в полза на адв.В. О. е присъдено на основание чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция над сумата 7836 лв. и за първоинстанционното производство над сумата 7836 лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. К. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място][жк]бл.614 вх.В ет.6 ап.17 срещу ЗК „Лев инс“АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от в резултат на настъпило на 13.04.2020г. ПТП, за разликата от 250 000 лв. до присъдените от въззивната инстанция 410 000 лв., ведно със законната лихва.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1312/08.12.2021 г. по в.гр.д.№2409/21 г. на Софийски апелативен съд /изменено в частта за разноските с определение №267/02.02.2022г./ в останалата му обжалвана от ЗК“Лев инс“АД част.
ОСЪЖДА М. И. К. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място][жк]бл.614 вх.В ет.6 ап.17 да заплати на ЗК „Лев инс“АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] сумата 3213,71 лв. разноски за производството пред ВКС.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗА на адв. В. В. О. сумата 5556,68 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред Върховен касационен съд, ведно с начислен ДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |