2 определение по ч.гр.д.№ 3755 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 277 [населено място], 11.10.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3755 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма] срещу определение № 464 от 30.06.2016 г. на Добричкия окръжен съд, гражданска колегия по в.ч.гр.д.№ 352 от 2016 г., с което е потвърдено определение № 185 от 21.04.2016 г. на Районен съд- Каварна за прекратяване на гр.д.№ 560 от 2015 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. В писмен отговор от 18.08.2016 г. ответникът по частната жалба Д. Г. Ч. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в едноседмичния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 07.07.2016 г., а частната жалба е подадена на 13.07.2016 г./ и срещу определение за прекратяване на гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв., което по аргумент за противното от чл.274, ал.4 ГПК във връзка с чл.280, ал.2 ГПК подлежи на касационно обжалване. Неоснователно е възражението на ответника, че частната жалба не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.4 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК, тъй като се касаело за търговско дело. Съгласно чл.365 ГПК като търговски се разглеждат и решават делата по искове с предмет или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, приватизационен договор, договор за обществена поръчка, концесионен договор, договор за публично-частно партньорство, участие в търговско дружество или в друго юридическо лице, попълване масата на несъстоятелността, картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение. Сделката, от която е породено задължението, за което се претендира по настоящото дело, по изричната разпоредба на чл.318, ал.2 ТЗ не е търговска, тъй като касае продажба на вещ за лично потребление на купувач, който е физическо лице. Поради това и настоящото дело е гражданско и подлежи на разглеждане по реда на гражданските, а не търговски дела и съответно за него важат правилата за касационно обжалване, касаещи гражданските дела. Тъй като частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК за да е допустимо касационното обжалване на това определение, е необходимо да са налице някои от предпоставките на чл.280 ГПК. В случая е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Добричкия окръжен съд по поставения от касатора правен въпрос, който най-общо се свежда до това как следва да бъде индивидуализирана исковата претенция, за да се приеме, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК. По този въпрос е налице противоречие на обжалваното определение със задължителната практика на ВКС /например решение № 121 от 24.04.2013 г. по гр.д.№ 272 от 2012 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 171 от 15.07.2015 г. по гр.д.№ 5874 от 2014 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, определение № 302 от 23.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 1942 от 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., определение № 666 от 21.10.2014 г. по ч.т.д.№ 2384 от 2014 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и др., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК/, според която исковата молба следва да съдържа обстоятелствата, на които се основава искът. В нея ищецът следва да индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като посочи фактите, от които то произтича. Фактическите твърдения следва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно какви са обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си. Когато се претендира заплащането на определена сума, в исковата молба следва да бъде посочено от какво произтича задължението на ищеца за заплащане на тази сума /договор, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др./, а когато се претендира за мораторна лихва- следва да се посочи размера на мораторната лихва и периода на забавено плащане на задължението, за който се претендира тази лихва. Поради това касационното обжалване на определението следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По същество обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено поради следното: В исковата молба и уточнителните молби към нея от 14.01.2016 г. и 20.04.2016 г. ищецът ясно е посочил какви суми претендира от ответника, от какво произтича задължението на ответника за заплащане на тези суми и за какъв период от време са претендираните обезщетения /мораторни лихви/ за забавено изпълнение на главниците. Тоест, в обстоятелствената част на исковата молба са изложени всички обстоятелства, на които се основава искът, поради което исковата молба е редовна и няма основание да бъде връщана. Няма и разминаване в претенциите на ищеца по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по исковата молба по чл.422 ГПК. И в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба по чл.422 ГПК ищецът претендира за заплащане на дължими по 4 фактури /фактура № [ЕГН], фактура № [ЕГН], фактура № [ЕГН] и фактура № [ЕГН]/ суми за използвана от ответника електроенергия и такса за възстановяване на захранването, за посочени в тези фактури периоди /7 164,87 лв. за периода от 19.01.2013 г. до 04.07.2013 г., 82,90 лв. за периода от 02.07.2015 г. до 27.07.2015 г., 361,99 лв. за периода от 02.07.2015 г. до 27.07.2015 г. и 19 лв. такса за възстановяване на захранването/ и за мораторни лихви за забавено изпълнение на тези задължения в един и същ размер и за един и същ период от време /67,80 лв. по първата фактура, 0,28 лв. по втората фактура, 1,21 лв. по третата фактура и 0 лв. по четвъртата фактура за периода от датата на падежа на плащането по всяка една от фактурите до датата на извлечението от сметка- 07.10.2015 г./. Предвид на това неправилно е приелото от въззивният съд, че исковата молба по чл.422 ГПК е недопустима, тъй като с нея се претендирали суми, различни от претендираните със заявлението по чл.410 ГПК, както неправилно е прието и че исковата молба е нередовна поради непосочване на обстоятелствата, на които се основата искът. С оглед на гореизложеното обжалваното определение на Добричкия окръжен съд и потвърденото с него определение на Районен съд-Каварна следва да бъдат отменени, а делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия и постановяване на решение по съществото на спора. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 464 от 30.06.2016 г. на Добричкия окръжен съд, гражданска колегия по в.ч.гр.д.№ 352 от 2016 г. ОТМЕНЯ определение № 464 от 30.06.2016 г. на Добричкия окръжен съд, гражданска колегия по в.ч.гр.д.№ 352 от 2016 г. и потвърденото с него определение № 185 от 21.04.2016 г. на Районен съд- Каварна за прекратяване на гр.д.№ 560 от 2015 г. ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд-Каварна за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.