4 Р Е Ш Е Н И Е №41 Гр.София,22.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Анна Баева при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2853 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] срещу решение № 151/09.06.14г., постановено по т.д.№ 95/13г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 122/09.07.10г. по гр.д.№ 1289/07г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма] и кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./, [населено място], че направените от [фирма] плащания по разходни касови ордери от 30.04.99г., 12.05.99г., 17.05.99г., 21.05.99г., 26.05.99г. и 26.05.99г. общо за сумата от 64340 лв. на [фирма] /сега [фирма]/ са нищожни на основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ по предявения иск от Д. И. Г. като синдик на [фирма] /н./ против [фирма] и [фирма] и частично е отменено първоинстанционното решение, като на основание чл.34 ЗЗД е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] /н./ сумата от 124340 лв., произтичаща от плащания по разходни касови ордери 30.04.99г., 12.05.99г., 17.05.99г., 21.05.99г., 26.05.99г. и 26.05.99г. и платежно нареждане от 03.05.99г., платени от [фирма] на [фирма] по предявения иск от Д. И. Г. като синдик на [фирма] /н./. Подадена е касационна жалба и срещу решение № 121/14.07.14г. по т.д.№ 95/13г., с което е допълнено решение № 151/09.06.14г., постановено по т.д.№ 95/13г. от Великотърновския апелативен съд и на основание чл.86 ЗЗД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /н./ законната лихва върху сумата 124340 лв., считано от 27.12.07г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че решенията се недопустими и моли същите да се обезсилят. Синдикът на [фирма] /Н./ Д. И. Г. е подал два отговора на касационните жалби, предвид и на постъпилото от касатора допълнение. [фирма] /н./ не взема становище по жалбите. Третото лице помагач [фирма], [населено място] също е депозирало два отговора на касационните жалби. Синдикът и третото лице помагач първоначално са оспорили жалбите, но предвид изменението на разпоредбата на чл.646 ТЗ и на основание П..14, ал.1 ПЗР към ЗИДТЗ от 2013г. са изразили становище за недопустимост на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваните основно и допълнително решения въззивният съд е приел, че с решение от 06.03.2002г. е открито производство по несъстоятелност на [фирма] при обявена неплатежоспобност и свръхзадълженост с начална дата 24.04.99г. Въззивният съд се е произнесъл по исковете след влизане в сила на изменението на разпоредбите на чл.646 и чл.649 ТЗ със ЗИДТЗ с ДВ бр.20/13г. Изложени са съображения, че с извършените плащания е направено изпълнение на неизискуеми парични задължения в едногодишен срок след началната дата на неплатежоспособността, и същите са обявени за нищожни на основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, както и съдът е уважил осъдителния иск за връщане на платените суми. С определение № 1006/18.12.14г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивните решения за проверка на допустимостта им. Становището на състава на ВКС произтича от следното: С изменението на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /ДВ бр. 20 от 2013г./ е променен видът на този иск от установителен в конститутивен. Измененията в закона са относими към заварените производства, пред каквато хипотеза сме в настоящия случай /пар.14, ал.1 ЗИДТЗ/. Промяната на иска от установителен в конститутивен обуславя недопустимост на предявения от синдика иск и на постановените по него решения. С разпоредбите на чл.646, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ е променен фактическият състав на иска, тъй като на обявяване за недействително подлежи изпълнението на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнение, извършено в едногодишен срок, респ. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнение, извършено в шестмесечен срок. Действието трябва да е извършено след началната дата на неплатежоспособността /каквото е съдържанието на предишната правна норма/, но сегашната разпоредба ограничава изпълнението му до едногодишен, респ. шестмесечен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. В исковата молба не се съдържат релевантни за този иск фактически твърдения и съдържащите се в новите разпоредби на чл.646, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ разграничения на хипотезите на изискуемост и ненастъпил падеж на паричното задължение, а попълването на делото с релевантните за иска по чл.646, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ фактически твърдения не може да се извърши на етап касационно производство. Според чл.214, ал.1 ГПК е недопустимо предявяването на изцяло нов иск, чрез едновременното изменение на основанието и петитума на иска. Изменението на вида на иска по чл.646, ал.2 ТЗ води до недопустимост на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение, постановени по установителен иск. На основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК тези решения следва да бъдат обезсилени и производството по делото прекратено. Следва да се обезсили и решението в частта по обусловения иск по чл.34 ЗЗД и допълнителното решение за присъдената законна лихва по чл.86 ЗЗД. По разноските. При този изход на делото на основание чл.649, ал.6, изр.1 ТЗ длъжникът в несъстоятелност следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 7547.20 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 151/09.06.14г., постановено по т.д.№ 95/13г. от Великотърновския апелативен съд и потвърденото с него решение № 122/09.07.10г. по гр.д.№ 1289/07г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма] и кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./, [населено място], че направените от [фирма] плащания по разходни касови ордери от 30.04.99г., 12.05.99г., 17.05.99г., 21.05.99г., 26.05.99г. и 26.05.99г. общо за сумата от 64340 лв. на [фирма] /сега [фирма]/ са нищожни на основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ по предявения иск от Д. И. Г. като синдик на [фирма] /н./ против [фирма] и [фирма] и частично е отменено първоинстанционното решение, като на основание чл.34 ЗЗД е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] /н./ сумата от 124340 лв., произтичаща от плащания по разходни касови ордери 30.04.99г., 12.05.99г., 17.05.99г., 21.05.99г., 26.05.99г. и 26.05.99г. и платежно нареждане от 03.05.99г., платени от [фирма] на [фирма] по предявения иск от Д. И. Г. като синдик на [фирма] /н./, както и допълнително решение № 121/14.07.14г. по т.д.№ 95/13г., с което е допълнено решение № 151/09.06.14г., постановено по т.д.№ 95/13г. от Великотърновския апелативен съд и на основание чл.86 ЗЗД е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] /н./ законната лихва върху сумата 124340 лв., считано от 27.12.07г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявените искове в обезсилената част на решенията. ОСЪЖДА [фирма] /н./, [населено място], [улица] заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 7547.20 лв. /Седем хиляди петстотин четиридесет и седем лв. и 20 ст./. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.