Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
София, 28.04.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 04.12.2009 година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от
съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 66 /2009 година
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. А. Г. от гр.
С. против въззивното решение на Софийски градски съд
–ІІ Г с-в от 25.06.2008 год., по гр.д. № 302/2008 год., в частта, с която е
оставено в сила решението на Софийски районен съд от 21.07 2006 год., по гр. д.
№ 1268 / 2005 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора, като ищец срещу ТД” А.” Е. , със седалище гр. С. обективно съединени искове
по чл.82 ЗЗД за сумата 5884 лв., претендирана като обезщетение за пропуснати
ползи за периода 01.02.2002 год. - 01.03. 2003 год. и за сумата 910 лв.-
допълнително годишно възнаграждение за 2000 год. по договор за възлагане
контрола в ответното Е. от 01. 03. 2000 год..
В останалата част, с която е уважена предявената при
условията на чл. 103 ГПК/ отм./ искова претенция, основана на чл.79, ал.1 ЗЗД
за сумата седем лева, въззивното решение е влязло в
сила.
Касаторът въвежда оплакване за неправилност на обжалваното
решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния
закон- чл.111,б.”а” ГПК и чл. 137, ал.1,т.1 ТЗ, във вр.
с §1, т. 21 от ДР на Закона за облагане доходите на физическите лица, поради
което и на осн. чл.281,т.3 ГПК иска отмяната му.
Касационното обжалване е допуснато въз основа на
критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с определение № 411 от 10. 07.
2009 год. ВКС, ТК. Прието е, че поставените от касатора
въпроси на материалното право, свързани с правната същност на допълнителното
годишно възнаграждение / тантием – понятие, легално
дефинирано с § 1, т. 21 ЗОДФЛ / и приложимата по отношение на същото
погасителна давност- обща или кратка, по които СГС се е произнесъл, са от
значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна не е взела
становище в дадения отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение,
като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното
решение, съобразно правомощията си по чл. 290, ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба, разгледана по същество е частично
основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че доколкото изборът и
освобождаването на дадено лице за „контрольор” по см. на чл.144, ал.1 ТЗ в
хипотезата на чл.144, ал.3 ТЗ е само въз основа на решение на едноличния
собственик на капитала, в дискреционната власт на
който е да делегира това свое право на определен от него орган, какъвто в
случая се явява Министърът на земеделието и горите, сключил с ищеца процесния договор № ВК 1526/01. 03. 2000 год. за възлагане
контрола в ответното ТД, то обстоятелството, че със заповед № 220/01. 02.2002
год. последният е прекратил мандатната сделка, изключва наличието на пропуснати
от довереника ползи, поради от незаконното му отстраняване от работа.
Изложени са в тази вр.
съображения, че моментът на недопускане на ищеца до изпълняване на възложения
му контрол се явява и момент на известяване на същия, в качеството му на
контрольор, за волята на едноличния собственик на капитала, негов доверител,
поради което отсъствието на предхождащ го писмен документ, достигнал до
довереника, в който същата е материализирана е правно ирелевантен
за настъпилите от преустановяване облигационното правоотношение между страните,
правни последици.
По отношение вземането на Г. , произтичащо от
допълнително годишно възнаграждение/ тантием/ за 2000
год. и 2001год., въззивната инстанция е счела, че то
по правната си същност е възнаграждение за труд, поради което приложение намира
кратката тригодишната погасителна давност по чл.111,б.”а” ЗЗД, на която
ответното ТД, според съдържащите се в съобразителната част на обжалвания
съдебен акт съждения, основателно се е позовало, чрез заявено в срок правопогасяващо възражение.
Решението е неправилно в частта му относно сумата от
910 лева.
Обосновано въз основа на обстоен анализ на
доказателствения материал по делото Софийски градски съд е приел, че сключеният
на 01.03.2000 година между И на земеделието и горите договор за възлагане на
ищеца, в качеството му на контрольор, да следи за опазване имуществото на
ответното ТД притежава, с оглед съдържанието на произтичащото от чл.144, ал.1
ТЗ задължение, родовите признаци на договор за поръчка, поради което за прекратяването
му, изключително правомощие на едноличния собственик на капитала, като
упражняващ компетентността на ОС на ТД, не е необходимо изричното уведомяване
на адресата чрез издаване на конкретна заповед.
От своя страна обстоятелството, че законодателят не е
предвидил форма за сключване на този особен вид договор за мандат, обосновава
правен извод, че оттеглянето на поръчката, при липса на изрично законово
разпореждане в противна насока, също не е формално и не е обвързано със
специална процедура, в каквато насока е и изрично постигнатото в чл.27, т.5,
р.VІ - ти от договора съгласие между съконтрахентите.
Поради това отказаният на ищеца достъп до работните помещения на ТД, съвпадащ с
момента на известяването му за волята на едноличния собственик на капитала,
негов доверител, обективирана в заповед № 220/
01.02.2002 год. до ТД, не е противоправно недопускане
до работа, обуславящо правото на същия на обезщетение в размер на дължимото за
периода 01.02.2002 год. 01.03.2003 год. договорно възнаграждение и като е
съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения, въззивния
съд правилно е приложил закона.
Неправилно, обаче, СГС е възприел за основателно правопогасяващото възражение на ответника, основано на чл.
111, б.”а” ЗЗД.
Съгласно законовата дефиниция на §1,т.21 ЗОДФЛ /отм./
„тентиемите” са онези възнаграждения, изплащани на
управители и ръководители на предприятия след облагане на печалбата с данък,
изразени в процент от печалбата, дохода, оборота или други икономически
показатели на предприятието.
Следователно тази категория възнаграждения, не е
обвързана и не се дължи от предприятието, в качеството му на работодател - за
предоставена от горепосочените лица и използвана в изпълнение на възложена по
трудов договор работа, работна сила, а е обусловена от постигнат определен
стопански резултат - реализирана от дейността на самото предприятие, като
правен субект печалба, което само по себе си изключва възприемането им като
възнаграждения за престиран труд по вложения от
законодателя в чл.111, б.”а” ЗЗД смисъл.
Ето защо на поставения от касатора
въпрос на материалното право, обусловил касационен контрол въз основа на
критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав на
ВКС намира, че следва да се отговори, че тантиемът
/допълнително годишно възнаграждение/ няма правната характеристика на трудово
възнаграждение, поради което за него е приложима общата петгодишна давност по
чл.110 ЗЗД.
В случая, видно от неоспореното
заключение на в.л. по допуснатата и изслушана в хода на делото съдебно-счетоводна
експертиза на ищеца, в качеството му на контрольор в ответното ТД, на
31.05.2001 год. е бил начислен тантием за 2000
година, възлизащ на сумата 910 лв., а за 2001 год., поради минимален размер на
остатъчната печалба на ЮЛ- търговец, на управителя и на контрольорите не е
начислявано допълнително годишно възнаграждение.
Следователно при така установените по делото факти, по
които не е съществувал спор в процеса, се налага правен извод, че към датата на
исковата молба - 02.02.2005 год. полагащото се на ищеца вземане, произтичащо от
допълнително годишно възнаграждение за 2000 година, определено му на 31.05.2001
год. не е погасено по давност и исковата претенция за заплащането му, снована
на чл.79, ал.1 ЗЗД е основателна.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско
отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното
решение на Софийски градски съд от 25.06.2008 год., по гр.д. № 302/2008 год., в
частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. А. Г. от
гр. С. срещу „А” Е. , гр. С. обективно съединен иск за заплащане на сумата 910
лв., допълнително възнаграждение за 2000 год. по договор от 01. 03. 2000год. за
възлагане контрол в Е. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ТД„А” Е. , със седалище гр. С. да
заплати на И. А. Г. от гр. С. сумата 910 лв./ деветстотин и десет лева/ -
неплатен тантием за 2000 год., по сключен на
01.03.2000 год. договор за възлагане контрола в Е. , ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 02. 02.2005 год. до
окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски, съобразно
уважената част на исковите претенции в размер на 304.69 лв..
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ оставя в сила въззивното
решение на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: