7
Р Е Ш Е Н И Е
№103
[населено място] 04.08.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май , през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
с участието на секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1588/2015 год.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 91/15.01.2015 год. на Софийски апелативен съд по т.д.№ 3 900 /2014 год., в частта му с която е потвърдено първоинстанционното решение, за отхвърляне предявените от касатора против Е. Г. К. и М. А. Д., по реда на чл.422 ал.1 ГПК, искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.739 ал.2 ТЗ във връзка с чл.465 ТЗ - досежно извода, че ответниците, в качеството им на авалисти, не могат да отговарят за задълженията на дружеството – длъжник по сключено с ищеца каузално правоотношение по договор за кредит, в обезпечение задълженията по който ответниците са авалирали изходящ от същото дружество запис на заповед,след като вземанията на кредитодателя и поемател по записа на заповед са останали неудовлетворени в производството по несъстоятелност,образувано срещу длъжника- кредитополучател по договора за банков кредит и издател на записа на заповед и последният е заличен като търговец. Касаторът намира необоснован извода на въззивния съд,че е налице хипотеза на „ недобросъвестност „ и „злоупотреба с права „ от страна на кредитора,по смисъла на чл.465 ТЗ, позволяваща авалистите да противопоставят възражението за заличаване на търговеца, като правопогасяващо за отговорността им по записа на заповед. Обосновава се и довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила,предвид решаващи изводи във въззивното решение, в противоречие с правилното разпределение на доказателствената тежест, съобразно задължителните указания в т.17 от ТР № 4 / 2013 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответните страни – Е. К. и М. Д. – оспорват касационната жалба. Въззивното решение се твърди постановено в унисон с разрешението, дадено с постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 17 по т.д. № 213/2010 год. на ВКС, в което като „ недобросъвестност „ и „ злоупотреба с права „ е дефинирано знанието на приносителя на менителничния ефект за наличието на относителни възражения по каузално правоотношение с хонората „ , каквото в спора се твърди знанието му за ”заличаването на търговеца„ - длъжник по каузалното правоотношение и издател на записа на заповед, респ. за погасяване на вземанията по каузалното правоотношение, съгласно чл.739 ал.2 ТЗ.
С определение № 112 / 05.02.2016 год. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : „ Налице ли е недобросъвестност и злоупотреба с право и съответно – могат ли авалистите по запис на заповед да противопоставят на поемателя възражение за недължимост, в хипотезата, в която издателят на записа на заповед, същият и кредитополучател по каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, е обявен в несъстоятелност и заличен като търговец, ако вземането по записа на заповед и по свързаното с него каузално правоотношение не е напълно погасено, чрез удовлетворяване на кредитора – поемател ? „. Въпросът е обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – поради противоречие на въззивното решение с решение № 211/19.07.2013 год. по т.д.№ 229 / 2013 год. на Варненски апелативен съд, търговско отделение. В същото / стр.5 / изрично е прието,че кредиторът по каузално правоотношение ,обезпечено със запис на заповед и поемател по записа, предявил правата си срещу несъстоятелния длъжник по сключения договор за кредит в производството по несъстоятелност на същия,но неполучил удовлетворяване, поради изчерпване масата на несъстоятелността, не губи правото си да се удовлетвори от авалистите по същия запис на заповед, независимо от заличаването на несъстоятелния длъжник, след като по този начин не би получил двойно плащане. Изрично е мотивирано и съображението,че поредността на предявяване вземанията – срещу несъстоятелния длъжник и едва след заличаването му – срещу авалистите, не съставлява поведение по смисъла на чл.465 ТЗ, тъй като за поемателя по записа на заповед не съществува задължителна поредност в предявяването, предвид солидарната отговорност на задължените лица – издатели и авалисти / чл.513 ТЗ /.
Върховен касационен съд, съобразно доводите и възраженията на страните и в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК, съобрази следното :
[фирма] е предявило, по реда на чл. 422 ал.1 ГПК, искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за установяване вземане в размер от 150 000 лева,срещу ответниците – Е. К. и М. Д., на основание запис на заповед от 15.04.2008 год., издаден за сумата от 922 340 лева от [фирма] . Материалноправната легитимация на ответниците се основава на качеството им на авалисти по записа на заповед. Същите са противопоставили и ищецът не е оспорвал, че каузалната причина за издаване на ефекта , е за обезпечаване чрез същия вземанията на ищеца към издателя [фирма] , на основание сключен между същите страни договор за банков кредит № МS 08 – 00032 / 18.04.2008 год.,по който [фирма] е кредитополучател на сума от 485 000 лева. Ответниците оспорват исковете с довода, че обезпеченото вземане е погасено / частично - чрез погасителни вноски по кредита, частично - с продажба на ипотекиран, в обезпечаване на вземанията на ищеца по същия недвижим имот ,чрез принудително изпълнение /. По това възражение са направили доказателствени искания, последващо оттеглени.Кумулативно се твърди, че ищецът, в качеството на приносител на записа на заповед,е недобросъвестен, тъй като му е добре известно, че въз основа на решение № 882 / 09.05.2012 год. по т.д.№ 1229 / 2010 год. на СГС, в резултат на предходно открито – с решение № 762 / 23.07.2010 год. на СГС – производство по несъстоятелност, длъжникът [фирма] е заличен като търговец,като последица от прекратяване на производството по несъстоятелност,на основание чл.632 ал.4 ТЗ. Недобросъвестността ответниците основават на твърдение за непредявено от [фирма] вземане към издателя на записа на заповед в производството в несъстоятелност, а в евентуалност – на факта, че с прекратяване производството и заличаване на търговеца, на основание чл.739 ал.2 ТЗ, вземанията на ищеца към [фирма] по каузалното правоотношение са погасени.Това погасяване считат за противопоставимо от тях,на основание чл.465 ТЗ, относително възражение по каузалното правоотношение между ищеца и [фирма].
Съдилищата са установили, че вземанията на [фирма], на основание договора за кредит, обезпечен с процесния запис на заповед, са предявени и приети в производството по несъстоятелност.
За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение, въззивният съд е приел, че ищецът е недобросъвестен поемател по записа на заповед, по смисъла на чл.465 ТЗ, доколкото и при безспорност на обстоятелството, че записа на заповед обезпечава задълженията на издателя му по сключен със [фирма] договор за кредит, е предявил процесните искове, знаейки за погасяване вземанията си към издателя, на основание чл.739 ал.2 ТЗ, с прекратяване производството по несъстоятелност и заличаване на [фирма] като търговец. Макар признавайки самостоятелния и неакцесорен характер на менителничното поръчителство, съдът е приел, че знанието на поемателя , за наличие на възражение за погасяване на задължението на издателя на ефекта, на основание, различно от погасяването му чрез плащане / съдът е приел, че основанието за погасяване няма значение/,предпоставя „недобросъвестност„ и „ злоупотреба с право „, позволяваща на авалиста да противопостави на поемателя възражения, основани на личните отношения между издателя и поемателя , по каузалното правоотношение , респ. да противопостави погасяването на вземанията на кредитодателя по договора за кредит, на основание чл.739 ал.2 ТЗ. Мотиви относно неудовлетвореният остатък от вземането на ищеца от [фирма], по договора за кредит, с оглед решаващият извод за неговата недължимост , като погасено по реда на чл.739 ал.2 ТЗ, въззивното решение не съдържа.
По правния въпрос:
Менителничното поръчителство / авал / е едностранна, абстрактна и формална сделка, по силата на която авалистът поема да отговаря солидарно с издателя, спрямо поемателя, за заплащане вземането по ефекта.То има самостоятелен, неакцесорен характер, за разлика от поръчителството в гражданското право, уредено в чл.138 и сл. ЗЗД. Менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да му противопостави хонората : както абсолютните възражения за недействителност на ефекта / с изключение възражението за недостатък във формата му / , така и личните му / относителни / възражения, произтичащи от каузалното правоотношение.Този извод следва от чл.485 ал.2 ТЗ,според която разпоредба, задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително, поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Възражения, основани на несъществуването на задължението по каузалното правоотношение биха били допустими от страна на авалиста, когато същият е и страна по каузалното правоотношение / какъвто не е настоящия случай /, както и в хипотезата на недобросъвестност при придобиването на ефекта и злоупотреба с право – извод ,основан на систематичното тълкуване на чл.465 вр. с чл.485 ал.2 и чл.289 ТЗ вр. с чл.8 и чл.63 ал.1 ЗЗД / в този смисъл решение № 17/21.04.2011 год. по т.д.№ 213/2010 год.на ІІ отд. , реш.№ 120 по т.д.№ 988/2009 год., реш.№ 21 по т.д. № 1091/2010 год.,реш.№ 26 по т.д.№ 1027/2013 год., реш.№ 2 по т.д.№ 984/ 2012 год., всички на ІІ т.о. на ВКС/. Недобросъвестност или злоупотреба с право, практиката възприема , че е налице при знание на хонората за наличието на лични / относителни / възражения на длъжника по каузалното правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, по което същият е кредитор / така реш.№ 2 по т.д.№ 984/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, реш.№ 40 по т.д.№ 148/2011 год. на І т.о. на ВКС,реш.№ 230 по т.д.№ 383 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС и др./. Визираните в практиката хипотези, обаче, не могат да бъдат приравнени на хипотезата на изгубена правосубектност на издателя на ефекта – длъжник по каузалното правоотношение, каквато е именно причината за погасяване на вземанията, на основание чл.739 ал.2 ТЗ. Съгласно чл. 461 ТЗ, ако менителницата носи подписи на лица, които не могат да се задължават по нея, неистински подписи, подписи на несъществуващи лица или подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата,които са подписали или от името на които е подписана менителницата, задълженията на останалите подписани лица са действителни. По аргумент на по-голямото основание от тази разпоредба, задължението на авалиста, предвид самостоятелния му, неакцесорен характер, не следва да се счита отпаднало с последващото изгубване на правосубектността на издателя. Следва да бъдат споделени съображенията в цитираното , в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, решение № 211/19.07.2013 год. по т.д.№ 229/2013 год. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, че със заличаването на длъжника – търговец, издател по записа на заповед, поемателят по същата и кредитор в каузалното правоотношение не губи правото си за удовлетворяване на основание менителничния ефект, „ след като по този начин не би получил двойно плащане „ или по-общо / и в съответствие с преждецитираната задължителна съдебна практика / - след като по този начин не би получил плащане, в противоречие със съществуващи и противопоставими от длъжника, относими към съществуването на самото задължение, като резултат от развитието на каузалното правоотношение, факти и обстоятелства, за чието съществуване кредиторът знае и което пренебрегва, упражнявайки правата си по ефекта.Такъв факт не е изгубването на правосубектността на търговеца, като последица от обстоятелства, стоящи извън съдържанието на каузалното правоотношение и поведението на страните по същото.
Следователно, отговорът на правния въпрос е: Кредитор по каузално правоотношение, обезпечено със запис на заповед, издадена от длъжника по каузалното правоотношение, съответно и поемател по менителничния ефект, не губи правото за удовлетворяване вземането си от авалиста по ефекта,в случай на прекратяване правосубектността на длъжника,със заличаването му като търговец. Предявяването на иск срещу авалиста, на основание записа на заповед, при знание на поемателя – кредитор за заличаването на длъжника,издател на ефекта, не съставлява „недобросъвестност„ или „ злоупотреба с право „ , по смисъла на чл.465 ТЗ, предоставяща на авалиста право да противопостави валидно възражение срещу хонората, основано на последиците за вземането му, като кредитор по обезпеченото с ефекта каузално правоотношение, на основание чл.739 ал.2 ТЗ.
С оглед отговора на правния въпрос и поддържаната от ответниците недобросъвестност, с предмет знанието на ищеца относно погасяване вземанията на кредитора , на основание чл.739 ал.2 ТЗ, т.е. знанието единствено на обстоятелството, че търговецът е заличен към датата на предявяване на исковете,съобразявайки и оттеглените от ищците доказателствени искания, не съществува причина за връщане делото за ново разглеждане от въззивна инстанция. Исковете, в претендирания размер, се явяват основателни и доказани, на основание записа на заповед, който е редовен от външна страна менителничен ефект, съдържащ задължителните, съгласно чл.535 ТЗ, реквизити.
При този изход на спора, въззивното решение ще следва да се отмени и в частта по присъдени в полза на ответниците разноски, както и да се присъдят такива, в размер на 8 000 лева / по 3 000 лева държавна такса и 5 000 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно цената на исковете /, за всяка от инстанциите – въззивна и касационна .
Водим от горното и на основание чл.293 ал.3 ГПК,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 91/15.01.2015 год. по т.д.№ 3 900 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, ТО,11 състав, в частта му с която е потвърдено решение от 08.08.2014 год. по гр.д.№ 7188 / 2013 год. на СГС, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против Е. Г. К. и М. А. Д. искове по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК, за установяване вземане на [фирма] към същите, в размер на 150 000 лева,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 10.09.2010 год. , по запис на заповед от 15.04.2008 год., с издател [фирма] , авалиран от Е. К. и М. А. Д., както и в частта по присъдени за въззивна инстанция разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на [фирма] против Е. Г. К. и М. А. Д., с правно основание чл.124 ал.1 вр. с чл.422 ал.1 ГПК, че [фирма] има вземане към същите, в качеството на солидарно отговорни длъжници , в размер на 150 000 лева, ведно със законна лихва върху сумата от 10.09.2010 год.до окончателното й изплащане, на основание запис на заповед от 15.04.2008 год., с издател – [фирма] , авалиран от Е. Г. К. и М. А. Д. .
ОСЪЖДА Е. Г. К. и М. А. Д., на основание чл.78 ал.3 вр. с ал.8 ГПК, да заплатят на [фирма] разноски за всяка от инстанциите – въззивна и касационна - по 8 000 лева или общо 16 000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|