Р Е Ш Е Н И Е № 471 гр. София, 06.11.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1376 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е. М. Е. срещу решение № 158/ 01.06.2012 г. по внохд № 163/12 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 286/ 05.12.2011 г. по нохд № 7/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. Развити са оплаквания по трите касационни основания, като се отправят алтернативни искания- подсъдимият да бъде оправдан или делото се върне за ново разглеждане или да се определи наказание при основанието по чл.55 ал.1 от НК или да се преквалифицира деянието по чл.354а ал.1 от НК и се намали наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с атакувания съдебен акт и обсъди доводите на страните, установи следното: С присъдата, потвърдена с решението на САС, подсъдимият Е. е признат за виновен в това, че на 04.09.2010 г. на публично място разпространил 4.592 гр. хероин на стойност 229.60 лв. и на основание чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 вр. ал.1 изр.1 пр.5 от НК е осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 20 хиляди лева. На осн. чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд № 397/2009 г. на РС гр.Сандански. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Оплакването се мотивира с възражения, че съдът не е разкрил обективната истина по делото, защото се е позовал на показанията на свидетелите С. и Ц., дадени на досъдебното производство, като не е съобразил, че тези свидетели сами са извършили престъпление. Твърди се, въззивният съд не е отговорил на съществени доводи на защитата, касаещи авторството- че не са открити дактилоскопни отпечатъци на подсъдимия върху пликчето с наркотика. Възраженията са неоснователни. Софийският апелативен съд е изпълнил задълженията си по чл. 314 ал.1 и сл. от НПК, като е анализирал отново всички събрани в първоинстанционното производство доказателства, както и тези, събрани при проведеното въззивно следствие. Доказателственият материал по делото е обсъден изключително подробно, като са съпоставени помежду им показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, писмените доказателствени средства и експертните заключения. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира извращаване на действителното им съдържание, нито нарушения на правилата на формалната логика при направените фактически изводи. Съдът е констатирал еднопосочност на фактите, съобщени от двамата гръцки граждани в дадени от тях показания с тези, съдържащи се в показанията на свидетеля Г. и в показанията на разпитания при въззивното следствие свидетел Е. П.. Всички те сочат, че именно подсъдимият е предал пликчето с хероин на С. и Ц. и е получил парите от тях, както и че това е станало на пред дома на св. Г. на [улица] гр.С. Съдът е констатирал незначителни несъответствия в показанията на свидетелите и след като ги е обсъдил е мотивирал становището си, че те нямат съществено значение за съставомерните факти, които са безспорно установени. Въззивният съд е отговорил на възраженията на защитата, които по съдържание не се различават от наведените в касационната жалба, поради което оплакването за нарушения на чл.339 ал.2 от НПК също е лишено от основание. Върховният касационен съд не споделя виждането на защитата за недопустимост и недостоверност на показанията на гръцките граждани. Първоинстанционният съд е изпълнил процедурата по призоваването им чрез съдебна поръчка и след като те не са се явили в съдебното заседание е приобщил дадените от тях показания на досъдебното производство по предвидения процесуален ред. Като законосъобразно включени в доказателствената съвкупност по делото, тези показания представляват допустимо доказателствено средство и подлежат на оценка от съдилищата по същество при формиране на изводите им по фактите, което те са сторили. Що се отнася до достоверността им, то в решението си Софийският апелативен съд е изложил съображения защо им дава вяра, като е отразил, че твърденията им се подкрепят и от останалите гласни доказателствени средства. Изводите основно авторството на подсъдимия не са компрометирани от обстоятелството, че не е извършена дактилоскопна експертиза на пликчето с хероин, доколкото са налице достатъчни по обем други доказателства за това- показанията на свидетелите очевидци. Водим от тези съображения, Върховният касационен съд стигна до извод, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение относно фактите, отговорил е на възраженията на защитата и е посочил основанията, поради които не ги възприема. Не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на съдебния акт. По оплакването за допуснато нарушение на закона. Това оплакване е изведено като функция от оплакването за неправилно изясняване на фактите и разгледано по същество също е неоснователно. Както вече бе посочено, фактите по делото са установени при спазване на процесуалните изисквания и не подлежат на преоценка от касационната инстанция. След като е установил по безспорен начин, че подсъдимият е продал на свидетелите С. и Ц. инкриминираното количество хероин, Софийският апелативен съд не е имал основание да направи различни правни изводи от тези на първата инстанция. Деянието правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 354а ал.2 изр. 2 вр. ал.1 от НК, като настоящият състав споделя изложените съображения по правото и не намира за нужно да ги преповтаря. Доводът на защитата, че деянието не е извършено на публично място е декларативен и немотивиран с каквито и да било съображения. Местоизвършването на престъплението- на улицата в жилищен район- съчетан с факта, че продажбата е наблюдавана от двама от свидетелите и е налице обективна възможност да бъде възприета от неограничен кръг лица, обоснована правната квалификация на деянието като извършено на публично място. Липсват основания за оправдаване на подсъдимия, както и за преквалификация по основния състав на престъплението. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Софийският апелативен съд е проверил присъдата и в тази й част, като е приел, че първоинстанционният съд е обсъдил и оценил съобразно действителната им тежест и значение всички обстоятелства, относими към индивидуализацията на наказанието и не е намерил основание за намаляването му. Санкцията за извършеното от Е. престъпление е отмерена при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, в размер, близък до минимума на предвиденото в закона. Възрастта на касатора, здравословното му състояние и данните за личността му са взети предвид от съда като смекчиващи вината му. Те не са нито многобройни, нито изключително по своя характер, поради което не е налице основание за редуциране на наказанието при условията по чл.55 ал.1 от НК. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 158/ 01.06.2012 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 163/2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: