Р Е Ш Е Н И Е № 50100 София, 27.10.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ При участието на секретаря: А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1644/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. ЗД „ Бул инс“АД, [населено място] е подал касационна жалба срещу решение №260051 от 10.03.2021г. по т.д.719/20г. на Пловдивски апелативен съд. Касаторът, чрез пълномощника си –адв. М. Г. e изложил подробни оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е развил разбирането си за неправилност на решението, поради това, че не е установена материалноправната активна легитимация на ищците да търсят обезщетение за причинени вреди от смъртта на техния брат при ПТП, тъй като са извън кръга на лицата, на които е принадлежно правото за такова обезщетяване, а не са доказали, че попадат в изключенията визирани с ТР ОСНГТК № 1 /16г. Ответниците по касация- И. Т. Г. и Н. Т. Г. със съгласието на своята майка Е. Г., чрез пълномощника си- адв. П.К. са на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд, след отмяна на решението на първостепенния съд, по същество е приел за установено наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите, неимуществени вреди от ПТП на 31.03.2018г., при което е причинена смъртта на брата на ищците – А. Т., и е присъдил обезщетение в размер на по 20 000лв. за всеки един от тях. Съдът е приел, че ищците са сред лицата, които имат право на обезщетение, изведено от изслушаните пред първата инстанция свидетелски показания, установяващи, че между братята и сестрата била установена връзка на трайна взаимна близост, поради което те възприели много тежко смъртта на брат си. С определение №227 от 26.04.2022г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- „Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд“. Налице е противоречие между даденото от въззивния съд разрешение на така поставения въпрос с разрешенията на ТР ОСНГТК № 1 /16г. С тази задължителна практика е прието, че за да е установено основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, трябва да бъдат доказани от ищците отношения извън обичайните в семейството, считани за традиционни за българското общество. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на брата до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. С оглед така установената задължителна практика, правно необосновано, касаторите, чрез пълномощника си, развиват разбиране в заседанието по съществото на спора пред настоящата инстанция, за това, че с оглед „Директива 2012“, те като „ жертви на престъпление“ винаги имат право на „компенсация“. С ТР ОСНГТК №1/16г. изрично е разяснено, че за да се изостави възприетото от Пленума на ВС за изчерпателно определяне на лицата с право на обезщетение, се съобразяват и произтеклите от присъединяването на Република България към Европейския съюз задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Така са обсъдени Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Отчетена е и дефиницията на понятието „ жертва“, съобразно чл.2, параграф 1, буква „а”, според който за целите на Директива 2012/29/ЕС- „жертва” означава физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление. Направено е и разграничение относно значението на тези понятия в граждански и наказателен процес, в контекста на цитираните Директиви и и е достигнат извода, съставляващ и указание към съдилищата,че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление No 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение, както вече бе посочено - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт. Следователно, приложението към конкретния случай на цитираната тълкувателна практика, опровергава разбирането на страната, свързано с несъобразяване на цитираните Директиви. Както вече бе отбелязано, с обсъжданото тълкувателно решение изрично е очертана хипотезата, при която е разширен кръга правоимащи лица за обезщетяване на вреди при непозволено увреждане, произтичащи от ПТП, като е прието, „че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, „поради което и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато,обаче, поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления No 4/61 г. и No 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“ Тези указания, приложени към разглеждания случай, предполагат съдът да извърши мотивирана преценка дали е налице очертаната като изключение от правилото хипотеза, с оглед осъщественото от ищците доказване. В случая, въззивният съд не е изложил такива мотиви. Осъщественото от ищците доказване е ограничено със свидетелските показания на свидетелите С. Т. Р. и В. Т. Р.. От тези гласни доказателства се установява, че ищците са приели смъртта на брат си тежко, че починалия и неговите братя и сестри са живели в едно домакинство и са били много привързани едни към друг, че починалият е ходил „ да проверява“ за сестра си и брат си в училище, работил /въпреки, че към момента на ПТП е бил само на 17 години/ и давал „ парите в къщи“, ищците били тъжни и не могли да преживеят загубата. Други доказателства не са събрани по отношение на активната материалноправна легитимация на ищците.При тези фактически данни, се налага извод, че безспорно са установени само нормалните обичайни отношения между деца, израснали в едно и също семейство, в което основаната грижа за тях е полагана от родителите. Поради това и отношенията на обич и привързаност, както и тъгата и непреодолимостта на загубата е естествено състояние при внезапната смърт на едно от децата в това семейство. В обжалваното решение липсва мотивиране на различна връзка, която фактите по спора да установяват, тъй като свидетелските показания, необсъдени в пълнота от съда установяват, че отношенията между ищците и починалия съставляват обичайните отношения на привързаност между деца, отглеждани в едно и също семейство и не ги определят като попадащи извън кръга очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, доказаност за връзка между ищците и починалия, надхвърляща нормалните отношения на привързаност между братята и сестрата, съдът е постановил акта си в противоречие с разгледаната задължителна практика на ВКС. Този извод се налага поради това, че решаващият състав е направил основният си извод единствено, с оглед съществуващата родствена връзка, което не е достатъчно за да бъде обосновано изключението и установена материалноправната активна легитимация на ищците. При установена липса на тази легитимация, решението, следва да бъде отменено изцяло / така както е обжалвано/ и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №260051 от 10.03.2021г. по т.д.719/20г. на Пловдивски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Т. Г. и Н. Т. Г., действащ със съгласието на своята майка – Е. А. Г. против ЗД „ Бул инс“ АД, [населено място] искове с правно основание чл.432 КЗ – за заплащане сумата от по 50000лв. за всеки един от ищците, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат – А. Т. Г., настъпила в резултат на ПТП на 31.03.2018г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: