3 Р Е Ш Е Н И Е № 50194 гр. София, 28 ноември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Петров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Елена Каракашева при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Антоанета Близнакова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №674 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения А. А. А. (озаглавено молба, подадена от упълномощения му защитник) за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №67/2002 г. по описа на Районен съд-Елин Пелин. С присъда №4 от 16.04.2014 г., постановена по НОХД №67/2002 г. по описа на Районен съд-Елин Пелин осъденият А. е признат за виновен в това, че на 05.09.2001 г. в [населено място], в съучастие с Ц. И. и А. Ш., като съизвършител, след като се сговорили предварително и случая не е маловажен, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот отнели чужди движими вещи на обща стойност 790,88 лева от владението на Н. Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като за кражбата е използвано МПС и технически средства- щанга „кози крак“ и крик и деянието е извършено при условията на повторност, като на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4, т. 5 и т.7 НК, във вр. с чл.194, ал.1 НК, чл.28 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата А. е осъден на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати и разноски по водене на делото общо в размер 57, 99 лева. В искането се твърди, че са налице предпоставките за възобновяване на производството по реда на чл.423 НПК, защото осъденият А. не е имал възможност да участва в приключилото наказателно производство, тъй като от 06.10.2011 г. до 2016 г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ по постановена в Кралство Белгия присъда. Излагат се доводи, че е съществувала обективна пречка той да участва в разглеждането на делото, защото това е било невъзможно във времето, през което е търпял наказание по друга присъда. Поддържа се, че осъденият е узнал за постановения съдебен акт от връчените му книжа през февруари и март 2022 г., като се твърди, че искането е депозирано в законоустановения шестмесечен срок от узнаването за постановената от РС-Елин Пелин присъда. На тези основания се моли приключилото наказателно производство да бъде възобновено, постановената от РС-Елин Пелин присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В касационното съдебно защитникът на осъдения поддържа отразените в искането оплаквания, като твърди че е била налице обективна пречка А. да участва в приключилото наказателно производство, тъй като по същото време той е търпял наказание „лишаване от свобода“. Поддържа, че осъденият е бил лишен и от възможност да организира защитата си, като си избере и упълномощи защитник или се защитава сам. Моли да бъде отчетено и това, че той не е бил защитаван адекватно, което се установява от това, че назначения служебен защитник не е атакувал пред въззивната инстанция постановения осъдителен съдебен акт. Осъденият А. поддържа казаното от защитника си и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано, като поддържа, че осъденият е участвал в процеса лично и е получил препис от обвинителния акт. Поддържа, че след това той, по своя инициатива, се е укрил и се е отказал от личното си участие по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК Настоящото производство е образувано по искане на осъдения А. за възобновяване на производството по НОХД №67/2002 г. по описа на Районен съд-Елин Пелин. Делото е образувано пред РС-Елин Пелин през 2002 г., като непосредствено след образуването му същото е било спряно, поради невъзможност да бъде открит А.. Във връзка с развитието на процеса е била издадена ЕЗА (№67/2002 г., от 15.08.2011 г.), която е била разгледана и с писмо от 08.11.2011 г. съдът е бил уведомен от властите на Кралство Белгия, че А. е задържан, като фактическото му предаване е отложено до изтърпяване на наказанието, което той е търпял в затвор в [населено място]. Производството по настоящото дело е приключило с постановена на 16.04.2014 г присъда. Препис от нея е изпратена на осъдения А. до мястото, където той е търпял наказанието и видно от отразяването върху приложен по делото документ, тя е била получена лично на 19.05.2014 г. Впоследствие със саморъчно написана молба от 16.06.2014 г. осъденият А. е отправил искане до РС-Елин Пелин да бъде свалена издадената ЕЗА. С молба от защитник на А. (упълномощен изрично на 28.10.2016 г.) е отправена молба до РС-Елин Пелин да бъде снета и наложената по приключилото наказателно производство забрана за напускане на страната. В молбата изрично се поддържа, че осъденият е разбрал за нея, когато е бил в страната и е получил издадените си лични документи от 05 РПУ- СДВР. В отговор на посочената молба РС-Елин Пелин с определение от 10.11.2016 г. постановено по НОХД №67/2002 г. е отменил наложената забрана, като в мотивната му част изрично е посочил, че производството по делото е приключило. Този съдебен акт е връчен на осъдения А., който на 16.11.2016 г. е получил препис от него, като саморъчно е отразил датата на получаване. Приложените по делото процесуални документи установяват по несъмнен и категоричен начин, че осъденият А. А. е знаел не само за воденото срещу него производство, но и за постановения и влязъл в сила съдебен акт по него. Той е получил препис от присъдата (през 2014 г.), а впоследствие е бил лично уведомен, че производството по делото е приключило (през 2016 г.). Тези обстоятелства дават основание на касационния съд да прецени, че отправеното искане за възобновяване на воденото срещу А. производство по реда на чл.423 НПК е подадено много след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.421, ал.3 НПК срок и същото като просрочено следва да бъде оставено без разглеждане. При безспорно просроченото искане, същото следва да бъде преценено като недопустимо и не следва да бъде разглеждано по същество. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения А. А. А. за възобновяване на производството по НОХД №67/2002 г. по описа на Районен съд-Елин Пелин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.