РЕШЕНИЕ     № 495     София, 03.06.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и десета година в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                        МИМИ ФУРНАДЖИЕВА     при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело № 527/2009 година.     Производството е по чл.290 ГПК. С определение №588/22.6.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №679/06.01.2009 г. по гр.д. №825/2008 г. по описа на Русенски окръжен съд, г.к., по подадена от ответника по исковата молба “С” А. – Русе,, касационна жалба, вх. №1204/11.02.2009 г. С решението на Русенския окръжен съд е отменено решение №106/30.10.2008 г. по гр.д. №1882/2008 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Е. Т. Т. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ – за поправка на посоченото в трудовата му книжка основание за прекратяване на трудовото правоотношение със “С” А. – град Р. и вместо това е постановено, че се допуска поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на посоченото лице и в заповед №80/09.4.2008 г. на изпълнителния директор на “С” А. – град Р., за прекратяване на трудовото правоотношение като вместо “чл.326, ал.1 КТ” се чете “чл.327, т.2 КТ”. Въззивното решение е допуснато по поставените от ищцата материалноправни въпроси, а именно: 1. “Дали работникът или служителят може да прекрати трудовият си договор на основание чл.327, т.2 КТ, поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, когато е изплатен предвидения в закона минимален размер за страната – чл.245, ал.1 КТ ?” и 2. “Има ли значение на какво основание и по какви причини работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение, за да се приложи чл.245, ал.1 КТ ? “. По точното приложение на закона по поставените в изложението въпроси: Разпоредбата на чл.327, ал.2 КТ предвижда, че работникът или служителят може да прекрати трудовият си договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. Разпоредбата на чл.245, ал.1 КТ предвижда, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Правната норма на чл.327 представлява материално субективно преобразуващо трудово право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с работодателя като неговото упражняване не е свързано с предварително уведомяване на последния. Хипотезите на визираната правна норма са точно и изчерпателно изброени като извън тях работникът или служителят не може да прекратява трудовото правоотношение без предизвестие. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор става с едностранно волеизявление като то трябва да бъде изразено ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма. Разпоредбата на чл.327, т.2 КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен забавяне изплащаното на трудовото възнаграждение или обезщетение. Правната норма не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл.327, т.2 КТ не се влияе от приложението на чл.245, ал.1 КТ от страна на работодателя. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл.327, т.2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл.245, ал.1 КТ. В касационната жалба против въззивното решение на Русенския окръжен съд се навежда довод, че окръжният съд неправилно е анализирал фактите, които са го довели до неправилни изводи, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че при първоначално депозирана молба за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.326, ал.1 КТ не е налице основание за прекратяване на трудовия договор по чл.327, т.2 КТ. Навежда се и довод, че разпоредбата на чл.327, т.2 КТ е неприложима при прилагане на чл.245, ал.1 КТ от страна на работодателя. Оспорват се изводите на въззивната инстанция, че същинската причина за неизплащане на трудовото възнаграждение в пълен размер са други облигационни отношения между страните по трудовия договор. Моли се за уважаване на касационната жалба и отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ. Претендират се разноски. Ответникът по касация – Е. Т. Т., е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, посредством процесуалния си представител – адв. Б. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмения отговор на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Русенския окръжен съд в обжалваната част като краен резултат е правилно. С оглед дадените отговори на поставените от касационния жалбоподател въпроси прекратяването на трудовия договор на основание чл.327, т.2 КТ може да стане във всеки един момент, независимо от обстоятелството, че е налице депозирано от работника предизвестие по чл.326, ал.1 КТ. Двете основания за прекратяване на трудов договор са самостоятелни и независими едно от друго. Не са налице законови пречки при отправено от работника предизвестие по чл.326, ал.1 КТ, при наличието на предпоставките по чл.327, т.2 КТ, трудовото правоотношение да бъде прекратено на последното основание по време, през което тече срокът да предизвестието. Поради това този довод на касатора е неоснователен. Неоснователно е и оплакването, че при приложение от страна на работодателя на чл.245, ал.1 КТ разпоредбата на чл.327, т.2 КТ е неприложима за работника. Мотивите на съда по този довод на касатора са изложени в отговора на въпросите, поставени с изложението към касационната жалба. Останалите изложени в касационната жалба оплаквания визират факти и обстоятелства, свързани с иска по чл.245, ал.2 КТ, в която част решението на първата инстанция е влязло в законна сила, поради неговото необжалване. Поради това на тях не следва да се дава отговор предвид законовата забрана по чл.299 ГПК. Поради това касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решени е- в сила. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.       Р Е Ш И:       ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №679/06.01.2009 г. по гр.д. №825/2008 г. по описа на Русенски окръжен съд, г.к., Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: