1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 14 София, 09.05.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 4658 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. И. и Д. С. И. срещу решение № 885/14.05.2015г., постановено по гр.д.№ 2424/2014г. на Пловдивския окръжен съд.
Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение, с което е бил отхвърлен предявеният от тях иск по чл.109 ЗС, е неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Твърдят, че по делото безспорно е установено извършването на действия и бездействия от страна на ответницата М. К., изразяващи се в отглеждане на животни от категорията „компаньони“ в нейното жилище и липсата на почистване след тях, в резултат на което ежедневно се ограничава възможността на жалбоподателите необезпокоявано да ползват собствения си имот, общите части на жилищната сграда и дворното място по предназначението им – за живеене. Твърдят, че поведението, с което ответницата ограничава правото им на собственост, се изразява в допускане да се създава шум, неприятни миризми и мръсотия от отглежданите животни в жилището и, намиращо се под това на ищците. К. излагат оплаквания за проявен от въззивния съд тенденциозен и повърхностен анализ на събраните доказателства. Считат за необоснован извода на въззивния съд, че след като едно от кучетата било отровено в хода на процеса, то шумът от жилището на ответницата се намалил. Не споделят и мотивите, че няма законова регламентация, която да изисква съгласие на етажните собственици за вида и количеството домашни любимци, които един етажен собственик може да отглежда и за относимостта на обстоятелството, че спрямо ответницата няма констатирани нарушения на законови и подзаконови нормативни актове, свързани с отглеждането на домашни любимци. Възразяват срещу изложената теза на съда, че след като животните били кастрирани, то същите не можели да отделят неприятни миризми.
Ответницата в производството М. А. К. оспорва жалбата. Счита, че решението на въззивния съд е правилно, като излага доводи по същество на правния спор.
С определение № 529 от 30.10.2015г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали спазването на нормативните изисквания при извършването на законно регламентирана дейност е пречка да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на тази дейност, при установен наднормен шум, замърсяване и миризми.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Този иск дава вещноправна защита срещу посегателства, които, без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот. Когато ответникът е собственик или носител на ограничено вещно право на съседен имот, интерес от този иск е налице, когато този ответник извършва действия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността, установени в чл.50 и сл. от ЗС.
В практиката на ВКС се приема, че искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен и в случаите, при които законно регламентирана дейност се осъществява по начин, който създава пречки на собственика на съседен имот да упражнява спокойно правото си на собственост.
Най-типичен пример за това е уважаване на искането за премахване на законен строеж, изпълнен в съответствие с издадените за това строителни книжа, когато създава пречки по смисъла на чл.109 ЗС. В този смисъл са Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по дело №10/1984 г. на ОСГК на ВС и практика по чл.290 ГПК - решение №324/21.06.2010 г. по гр.д.№ 1320/2009 г. на ВКС, второ г.о., решение №226/28.06.2010г. по гр.д.№347/2009г. на ВКС, І ГО.
В други случаи източник на неоснователното въздействие по чл.109 ЗС е дейност, създаваща наднормен шум, замърсяване и миризми. Според практиката на ВКС, дори когато източник на тези въздействия е законно регламентирана дейност, искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен, ако дейността и начинът, по който тя се осъществява, създават пречки на собственика на съседен имот да го използва по предназначението му. В този смисъл е представеното от жалбоподателите решение №63 от 01.07.2013г. по гр.д.№388/2012г. на ВКС, I г.о., както и отменителното решение на ВКС, постановено по настоящото дело – решение №135 от 31.07.2014г. по гр.д.№334/2014г. на ВКС, І ГО.
Обратно – един от мотивите на въззивния съд в обжалваното решение, с което е отхвърлен искът по чл.109 ЗС е, че броят на отглежданите кучета и котки в жилището на ответницата не е в нарушение на чл.34, ал.1 от Закона за защита на животните; за котките са представени паспорти с извършена кастрация, за кучетата – ветеринарно-медицински паспорти, регистрация, обезпаразитяване и ваксинация, както и удостоверения за платени такси за притежаване на куче и че не са констатирани нарушения по Наредбата за опазване на околната среда.
Настоящият състав намира за правилна посочената по-горе практика на ВКС, още повече, че едно от решенията по чл.290 ГПК е постановено по настоящото дело и по същия правен въпрос. Напълно се споделя направеният в това решение извод, че целта на Закона за защита на животните е да създаде условия и механизми за опазване здравето и живота на животните, да им осигури подходящи грижи и условия и да ги предпази от нехуманно и жестоко отношение към тях, но спазването на тези изисквания не означава, че отглеждането на домашните животни не може да доведе до смущаване на спокойствието на съседите и други лица. Следва да се добави и това, че дори да са спазени всички специални изисквания, регламентиращи дадена дейност, ако нейното упражняване в конкретния случай води до нарушаване на чл.50 ЗС, искът за преустановяването или ограничаването и по реда на чл.109 ЗС може да бъде основателен.
По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение №885 от 14.05.2015г. по гр.д.№2424/2014г. на Пловдивския окръжен съд, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция след отменително решение на ВКС, отново е отхвърлен предявеният от Н. Д. И. и Д. С. И. срещу М. А. К. иск по чл.109 ЗС за преустановяване на действията, с които ответницата пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху втория етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]. Прието е за недоказано, че отглеждането на десет котки и три кучета в дома на ответницата на първия етаж от същата сграда предизвиква наднормен шум, замърсяване и миризми, които пречат на ищците. Този извод е направен при обсъждане на писмените и гласни доказателства: свидетел, който установява наличието на неприятна миризма, както и протокол на РЗИ П. от 15.01.2013г., с който е констатиран шум, надвишаващ допустимите норми, в часовете от 19 до 23 часа. Прието е, че ответницата изпълнява задължението си, визирано в чл.8 от Наредба №39/01.12.2008г. да осъществява постоянен и непосредствен контрол над животните си. Броят на отглежданите от нея животни, съобразно площта на жилището й – 136 кв.м., не е в нарушение на чл.34, ал.1 от Закона за защита на животните; за котките са представени паспорти с извършена кастрация, а за кучетата – ветеринарномедицински паспорти, регистрация, обезпаразитяване и ваксинация, както и удостоверения за платени такси за притежаване на кучета. Прието е, че искането за преустановяване на действията по отглеждане на всички животни не е съответно на вида на нарушението.
Решението е неправилно.
По делото е установено, че ответницата е собственик на първи етаж от жилищна сграда в [населено място], а ищците – на втория етаж, като двата етажа имат отделни входове. Дворното място е общо. Установено е, че ответницата отглежда десет котки и три кучета - пинчери, като едно от кучетата междувременно е било отровено.
Основателно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е извършил задълбочен анализ на доказателствата по делото в тяхната съвкупност. В резултат на това нарушение съдът е достигнал до погрешния извод за неоснователност на предявения иск.
Свидетелят М. е установил, че в жилището на ищците се усеща миризма от отглежданите от ответницата животни, чува се и шум от тях, включително и в късните часове. Свидетелят има лични впечатления от сочените обстоятелства, а освен това не е в кръга на лицата по чл.172 ГПК и няма данни да е заинтересуван от изхода на делото. Показанията му неправилно са игнорирани с аргумент, че двете жилища имат отделни стълбища. Миризмите и шумът могат да нахлуват и през отворените прозорци, а освен това входът на ответницата към нейното мазе е от стълбището, през което се достига до жилището на ищците. Самият брой и вид на отглежданите животни е в подкрепа на свидетелските показания.
Въззивният съд е игнорирал и множеството оплаквания, които ищците са правили до компетентните органи и кореспонденцията по тях. От писмо изх.№ПД-6 от 03.02.2010г. на [община] се установява, че е подавана жалба вх.№94006-23410/28.07.2009г. и сигнал в приемен ден на 28.01.10г. по повод отглежданите от ответницата животни и във връзка с тях е извършена съвместна проверка от [община], Р. П. и РИОСВ П.. Представена е и жалба от М. В., живуща на третия етаж от същата жилищна сграда на „Д.” №7, до Районна прокуратура П., в която се твърди, че повод за влошените отношения между съседите е отглеждането на две кучета и тринадесет котки от ответницата М. К. и че тези влошени отношения са довели до физическа саморазправа от страна на ответницата. Представени са и два протокола от 25.06.2010г. и от 21.08.2011г. на общото събрание на собствениците на ЕС на [улица], с които са взети решения за съставяне на констативен протокол във връзка със системните нарушения на М. К.; подаване на жалби за съдействие до [община] и РПУ П.; уведомяване на ветеринарномедицинските служби за болните животни, които не са обезпаразитени и се разхождат в общите части и сезиране на съда. От доклад на В. К. – младши инспектор при „О.” – дейност „Чистота” при [община] се установява, че общината е сезирана с жалба на Н. И. вх.№10Х-233/20.05.2010г. и искане за промяна на наредбата за отглеждане на домашни животни на територията на [община]. От писмо изх.№10 СГ 346/14.07.2010г. на [община] се установява, че Н. И. и М. В. са подали и нова жалба – вх.10 СГ 346 от 16.06.2010г., по повод която са получили разяснения по Закона за управление на етажната собственост, включително и правомощието за вземане на решение за изваждане на собственика от сградата при системни нарушения на правилника и решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. По повод нова молба до [община] рег.№10 СГ 346 от 25.10.2010г. на сем.И. и сем.В. от общината е изпратено писмо 10 СГ 346/11.11.2010г., от което се установява, че е била извършена проверка по раздел VІІ от Наредба за опазване на околната среда „Условия и ред за отглеждане и регистрация на домашни любимци”. С жалба от Н. И., Д. И. и М. И. е било сезирано и РПУ П., което с писмо №02-2183/23.02.2011г. уведомява жалбоподателите, че е извършена проверка по наведените обстоятелства и ответната страна е предупредена, съгласно правомощията по чл.56 ЗМВР.
Тази многобройна кореспонденция установява нетърпимост в отношенията между съседите, причинена от отглежданите животни в дома на ответницата, както и търсенето на законни средства, чрез които да бъде преодолян създаденият конфликт. Изброените писмени доказателства, разглеждани във връзка със свидетелските показания, установяват наличието на реални пречки по смисъла на чл.109 ЗС, които препятстват ищците да упражняват спокойно правото си на собственост. За обективността на тези пречки и по-специално – за наднормения шум от отглежданите животни, може да се съди и от Протокол на РЗИ - [населено място] №ФФ-10/16.01.2013г. Според извършено на 15.01.2013г. измерване на шума в жилището на ищците в периода 19,00ч. – 23,00 ч., има надвишаване на допустимите стойности на шума и причина за това е проникващ лай на домашни кучета от дома на М. К.. Извършените констатации са били предмет на проверка в развило се административно-наказателно производство по н.а.х.д. № 1730/2013г. по повод издадено от зам. кмета на [община] наказателно постановление. В соченото производство било установено, че проникващият шум в жилището на сем. И. бил предизвикан от лай на домашните кучета, но е прието, че за това не може да се ангажира административно-наказателна отговорност на М. К..
Игнорирането на въпросния протокол от въззивния съд с мотив, че едно от кучетата и е било отровено и с това шумът е намалял, е неубедително.
В обобщение – по делото са събрани достатъчно доказателства, които сочат, че предявеният иск по чл.109 ЗС е основателен и следва да бъде уважен. При осъществяване на допустимата от закона дейност по отглеждане на домашни любимци ответницата е допуснала нарушения на правни норми, регулиращи отражението на тази дейност в чужда правна сфера – чл.35, ал.3 от Закона за защита на животните и чл.8, ал.1, т.2 и т.3 и чл.13, т.2 и т.3 от Наредба №39 от 01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености. Както броят и видът на домашните любимци, така и начинът им на отглеждане, е в нарушение на чл.50 от Закона за собствеността. Уважаването на предявения иск по чл.109 ЗС не влиза в противоречие с международноправни норми, на които се позовава ответницата. По-специално – не са нарушени текстовете на чл.17 и чл.26 от Международния пакт за граждански и политически права. Защитата на правото на собственост, гарантирано в чл.1, Протокол №1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, не може да се разглежда като форма на „своеволно и незаконно вмешателство в личния живот” по смисъла на чл.17 от посочения Международен пакт, особено когато е нарушен балансът между тези две различни по своето естество защитими човешки права – правото на собственост, на което се позовават ищците и правото на личен живот, на което се позовава ответницата. Другата цитирана от ответницата норма – чл.26 от пакта, е антидискриминационна и няма отношение към спора по настоящото дело. Неотносими са и цитираните от ответницата Виенска конвенция за правото на договорите, тъй като предмет на спора по настоящото дело не са договорни отношения, както и Международен пакт за икономически, социални и културни права, който не регламентира правата, засегнати от спора по настоящото дело. Позоваването на Европейската конвенция за защита на животните компаньони в случая е неоснователно, тъй като тя не съдържа забрана за съдебна намеса, когато в резултат на отглеждане на такива животни се нарушава чужда правна сфера. Предмет на настоящото дело е защитата на правото на собственост, нарушено поради неправилно упражняване на дейността по отглеждане на животни-компаньони. При осъществяване на тази дейност следва да се държи сметка не само за осигуряване „благосъстоянието на животните” по смисъла на чл.3 от Конвенцията, но и за запазване на мирното ползване на собствеността на съседните имоти, защитимо от Протокол №1 към ЕКПЧОС и съответни разпоредби от Конституцията и законите на Република България. И на последно място - Всеобщата декларация на правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Х. на основните права на Европейския съюз, регламентират не само правото на неприкосновен личен живот, на което се позовава ответницата, но и правото на собственост, на което се позовават ищците, затова съдът следва да намери баланс между тези права при разрешаване на спора по настоящото дело.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно приетото в това решение.
Настоящият състав на ВКС приема, че искът по чл.109 ЗС е частично основателен. В практиката на ВКС се приема, че защитата по чл.109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване на онези действия и състояния, в които се състои неправомерното въздействие, без да ги надхвърля – в този смисъл решение №139 от 25.06.2010г. по гр.д.№457/2009г. на ВКС, І ГО; решение №430 от 27.10.2010г. по гр.д.№312/2010г. на ВКС, ІІ ГО; решение №212/17.10.2014г. по гр.д.№2159/2014г. на ВКС, І ГО. Адекватна защита на правото на собственост на ищците върху техния имот, съобразена с гарантиране на правото на ответницата да отглежда домашни животни, ще се осигури, ако броят на котките се намали от десет на една. Тъй като кучетата са източник на наднормен шум и не може да се предполага, че той ще влезе в норма, ако остане само едно, спрямо тях искът следва да се уважи изцяло. С оглед изхода на делото, на жалбоподателите се дължат сторените пред съдебните инстанции разноски, съразмерно с уважената част на иска. За първата инстанция разноските са 400 лв.; за първото въззивно обжалване – 280 лв., а за второто – 817 лв.; за първото обжалване пред ВКС – 496 лв., а за второто – 796лв. или общо 2789лв. От тази сума дължими са 11/12 или 2556,58лв. От общо направените от ответницата разноски за всички инстанции в размер на 853лв. ищците и дължат 1/12 от сумата, съразмерно на отхвърлената част от иска, или 71лв. Разноските по компенсация са 2718 лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №885 от 14.05.2015г. по гр.д.2424/2014г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС М. А. К. от [населено място], [улица], ет.1, да преустанови незаконосъобразните си действия, с които пречи на Н. Д. И. и Д. С. И., двамата от [населено място], ул.Д.“ №7, ет.2, необезпокоявано да осъществяват правото си на собственост върху целия втори етаж от двуетажната жилищна масивна сграда, със застроена площ 146 кв. м., състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, вестибюл, ведно с 1/5 ид. част от общите части на сградата, същите идеални части от стълбището в избения етаж, цялото североизточно избено помещение, цялото западно избено помещение, ведно с 1/5 ид. част от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ I-612 от кв.81 по плана на Ц. градска част на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], при граници на дворното място: по скица- от две страни улица, УПИ II- 615 и УПИ V- 613, като преустанови отглеждането в собственото си жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет.1, на повече от една котка, както и изцяло да преустанови отглеждането на кучета. ОСЪЖДА М. А. К. от [населено място], [улица], ет.1, да заплати на Н. Д. И. и Д. С. И., двамата от [населено място], ул.Д.“ №7, ет.2, сумата от 2718лв. разноски за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |