4 4 Р Е Ш Е Н И Е № 119 София, 11 юни 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 280 по описа за 2018 година. С присъда по нохд № 247/15 г. Окръжният съд-Варна осъдил подсъдимите Т. И. М. и Е. А. Г., за деяния, извършени на 27.12.2012 г., на основание чл.249, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1, чл.20, ал.2 (за подс.М.), чл.20, ал.4 (за подс.Г.) и чл.54 от НК на по три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и на глоби от по 800 лева, за всяка една от тях. С решение № 25 от 05.02.2018 г. по внохд № 235/17 г., образувано по жалби на подсъдимите, Апелативният съд-Варна изменил присъдата, като намалил наложените на подсъдимите М. и А. наказания лишаване от свобода на по две години. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от двете подсъдими. С жалбата на подс.М., подадена чрез нейния защитник – адв.Б.Б., се възразява наличието на основанията по чл.348, ал.1, т. 1-3 от НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС редовно призована, подс.М. не се явява. Защитникът й – адв.Н.Б., поддържа подадената жалба с искане за оправдаване. С жалбата на подс.Г., подадена чрез нейния защитник – адв.И.Т., се претендира, че са налице всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Последният е представил допълнители писмени изложения. Пред ВКС жалбоподателката редовно призована не се явява, а защитникът й поддържа жалбата с искане за връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Възражението за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК трябва да получи отговор най-напред, защото само при неговата липса е възможна проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанията. Сходството на оплакванията, заявени от подсъдимите и защитниците им – относно приобщаването на записите от охранителната камера при Ц. и заключението по видеотехническата и лицево идентификационна експертиза, изготвена от Н.И., позволява едновременното разглеждане на жалбите. Същите възражения са били поставени на вниманието на въззивния съд. Те не са игнорирани. Видно от мотивите на оспореното решение, в него се съдържат основанията, поради които АС-Варна не ги е възприел като основателни. Към казаното от последния, ВКС може да добави следното: Данните по делото указват, че в хода на предварителната проверка, чието начало е поставено с жалбата на пострадалата за извършено срещу собствеността й посегателство, началникът на Първо РПУ-Варна с писмо от 03.01.2012 г. е поискал от Ц. да бъдат изпратени записите от охранителните камери насочени към АТМ на [улица] (л.18). С писмо от 14.01.2012 г. отговорното длъжностно лице при Ц. е изпратило исканите записи на диск (л.19). От справка по ЗМ от 04.02.2013 г. (л.11) е видно, че предоставените от банката записи са на съхранение в Първо РПУ-Варна, при ОР-С.П.. Досъдебното производство е образувано на 19.02.2013 г. С приемо-предавателен протокол от С.П., съхранявания от нея диск е предаден на разследващия (л.93). При тези данни, възраженията на подсъдимите за негодност на приобщения диск, са неоснователни. ВКС многократно е имал повод да вземе отношение по това, че предаването на предмети с характер на веществени доказателства може да бъде извършено от всяко лице, у което тези предмети се намират, в това число и от оперативен работник. Протоколът с който същите предмети са предадени на разследващия орган, както й да е назован, има характер не на писмено доказателствено средство, а единствено на документ, удостоверяващ факта на предаване на вещественото доказателство. Към момента на предаване на видеозаписите от Ц. не е имало образувано досъдебно производство. Надлежно са документирани както искането от страна на началника на Първо РПУ-Варна, така и предаването им от страна на Ц.. След образуване на досъдебното производство, на 22.02.2013 г. предаването им от оперативния работник на разследващия орган е удостоверено чрез приемо-предавателния протокол, за който стана дума. Възражението насочено срещу ВТЛИЕ на експерта И. е неоснователно. Отново към казаното от ВАС, настоящият състав на ВКС намира за нужно да добави само следното: липсват основания за съмнение в непредубедеността, незаинтересоваността и компетентността на експерта. Данните, изводими от протокола за съдебното заседание пред първоинстанционния съд (л.95 и сл. и 168 и сл.) достатъчно ясно указват на това, че същият експерт не е поддържал заключението си по експертизата, депозирана от него на досъдебното производство, защото е установил, че предоставения му на тази фаза на наказателния процес сравнителен материал не е пълен, не е с подходящите снимки, тъй като последните не са взети по ъгъл и ракурс съответни на заснетото от охранителната камера. При изготвянето на назначената от ВОС експертиза, със същи задачи, ползвала сравнителен материал, снет от подсъдимите съобразно споменатите критерии, изводите на експерта са претърпели обясними промени. ВКС не намери това заключение да е непълно и неясно, още по-малко да не е обосновано. При липсата на причини за съмнение в неговата правилност съдът е имал основание да го кредитира. Въззивният съд е изпълнил задължението си по чл.339, ал.2 от НПК и в мотивите на решението не се разкриват противоречия в съжденията на съда, нито пък предположения за един или друг факт от кръга по чл.102 от НПК. При липсата на основания за невъзприемане на фактите, приети за установени от въззивния съд, доколкото не се установява наличието на основанието по чл.348, ал1, т.2 от НПК, проверката за правилното приложение на закона е в техните рамки. В детайлно отразената фактическа обстановка се разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, поради което съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност и на двете подсъдими. Наложените наказания, след намесата на въззивния съд, не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК. При индивидуализацията на наказанията съдът не е игнорирал обстоятелства относими към това, а всички установени по делото е ценил адекватно на обективното им значение. Наложените наказания, след корекцията сторена от ВАС, при казаното дотук, способстват постигането на целите на наказанието, като намаляването им по размер би злепоставило тъкмо това. Водим от горното, като не установи основания за изменение или отмяна на обжалваното въззивно решение, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 05.02.2018 г., постановено по внохд № 235/17 г. на Апелативния съд-Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: