Р Е Ш Е Н И Е
№. 82
[населено място], 20.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1811 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Велпа Трейд“ ЕООД срещу решение № 108 от 13.02.2020г. по в.гр.д. № 858/2019г. на Великотърновски окръжен съд, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца Н. А. М., на основание чл. 200 КТ, сумата 82 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 18.11.2015г., както и на основание чл. 86 ЗЗД, сумата 24 720. 04 лв. – лихва за забава върху главницата, за периода: 18.11.2015г.-06.11.2018г., като е реализирана и отговорността на ответника за съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Касаторът „Велпа Трейд“ ЕООД твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Поддържа, че съдът неправилно е приложил законовия критерий за справедливост, като е присъдил обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на процесната трудова злополука в прекомерен размер, без съобразяване с относимите конкретни обстоятелства по конкретното дело или без съобразяването им в нужната степен, като изложените мотиви за тях са съвсем лаконични. Моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове с правни основания чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски пред трите съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - Н. А. М. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, като моли атакуваното въззивно решение да бъде потвърдено.
С определение № 724 от 29.10.2020г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в обжалваната му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния правен въпрос: При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука длъжен ли е съдът да посочи в мотивите на решението си всички обстоятелства, от значение при определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД и да обсъди всички критерии, посочени в ППВС № 4/1968г.?
В отговор на поставения правен въпрос са постановени ППВС № 4 от 23. 12. 1968г. и множество доразвили постановките на ППВС № 4/1968г. решения по чл. 290 ГПК на ВКС (решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г.о., решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о., решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о., решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о., решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о., решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о., решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о., решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. и др.), според които размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението.
По съществото на касационната жалба:
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, обективно кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че страните са субекти на валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът М. изпълнява длъжността „машинен оператор, производство хартия“ в хартиеното производство. На 18.11.2015г., при изпълнение на трудовите си задължения, работникът е претърпял злополука, призната за трудова по реда на чл. 58, ал. 6 КСО. Инцидентът е възникнал по време на захранване с хартия на хидропулпера на хартиената машина, при което при прерязване на опаковъчната тел на бала хартия, телта отскача и удря работника в дясното око. От приетите по делото медицински документи, както и от приетото и неоспорено заключение на съдебно-медицинската експертиза, Великотърновски окръжен съд е намерил за установено, че ищецът е потърсил медицинска помощ на 7 – мия ден, тъй като е диабетик и е с намалена сетивност на зрителния нерв, когато му е поставена диагноза „разкъсно-контузна рана на роговицата с пролапс на вътреочни тъкани“; впоследствие е претърпял двукратно оперативно лечение на установената посттравматична катаракта в причинно-следствена връзка с процесната трудова злополука, с поставяне на изкуствена вътреочна леща. Съобразил е експертното мнение на съдебните експерти – медици, че реалното зрение на увреденото дясно око на пострадалия работник към момента на приключване на съдебното дирене е около 5-6%, като прогнозата е неблагоприятна, защото не може да има възстановяване на зрението. Тези фактически изводи на въззивния съд са правилни, съобразени с приетите по делото доказателства и носената от страните доказателствена тежест досежно правнорелевантните факти.
При горепосочените установени правнорелевантни факти, Великотърновски окръжен съд е намерил за осъществен фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, при ненаведен от работодателя довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника (възможен в хипотезата на чл. 200 КТ само при „груба небрежност“), при което е счел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, в приложение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, целия предявен размер на главния иск от 82 000 лв.. В пълния му предявен размер е уважил и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за причинените му от трудовата злополука на 18. 11. 2015г. неимуществени вреди, въззивният съд не е съобразил задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД в т. 11 на ППВС № 4/68 г. и в горепосочените решения на ВКС по чл. 290 ГПК, като не е взел предвид всички установени по делото правнорелевантни факти, относими към справедливия размер на претендираното обезщетение, а взетите впредвид не е съобразил съответно на действителните вреди. Въззивното решение в обжалваната му част е частично неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон (чл. 52 ЗЗД) и като такова следва да бъде отменено за разликата над сумата 50 000 лв. до присъдената сума от 85 000 лв. по иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ; за разликата над сумата 15 073. 21 лв. до присъдената сума от 24 720.04 лв. по иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, както и в частта досежно присъдените в полза на ищеца деловодни разноски за първата инстанция в размер на 1 164. 60 лв. и за втората съдебна инстанция за разликата над 764. 71 лв., и досежно възложените в тежест на ответника допълнителни разноски за държавна такса в размер на 1 665. 87 лв., платими по сметка на Великотърновски окръжен съд, поради следното:
От приетите по делото заключения на медицински експертизи (първоначална, повторна и допълнителна) и от показанията на разпитаните свидетели С. Г., И. И., Г. Г. и Р. Х. се установява, че оздравителният процес при ищеца е продължителен с последвали две оперативни интервенции – на травматичната катаракта (16.-17.12.2015г.) и последваща инплантация на изкуствена вътреочна леща след отстраняване на травматично помътнената леща (08.06.2016г.), след което първоначално зрението на увреденото око е възстановено на 50%, с незабавно последвало прогресивно и трайно намаляване до 5-6% (практически пълна слепота), което е невъзстановимо и се дължи основно на травматичната увреда при трудовата злополука. Наличното към момента на последната придружаващо заболяване на пострадалия – инсулинозависим захарен диабет тип 2, според експертите –медици не е съпричиняващ фактор спрямо процесното травматично увреждане, като неговото наличие е в състояние единствено да утежни, не да облекчи, възстановителния процес и субективните усещания за болка и страдание. По-късно потърсената медицинска помощ от ищеца, обяснена с намалената сетивност на роговицата на окото, е неотносим факт към регламентираното в чл. 201, ал. 2 КТ съпричиняване от страна на работника под формата на груба небрежност, тъй като касае не съпричиняването на самия деликт, а евентуално усложнение или забавяне в оздравителния процес, целящ да излекува увреждането на здравето, причинено от трудовата злополука. От гласните доказателства по делото се установява, че все още пострадалият работник не може да си намери работа поради заболяванията си, както и че процесният деликт е предизвикал значителни, трайни и необратими неблагоприятни последици във физическото и психическо здраве на увредения, които ще го съпътстват до края на живота му с оглед невъзвратимата загуба на зрението на увреденото дясно око.
Горепосочените установени по делото конкретни факти за индивидуалния възстановителен процес при ищеца след процесната трудова злополука са от значение при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди и следва да бъдат съобразени: активната трудоспособна възраст от 44г. на пострадалия към момента на деликта, при която продължителната неработоспособност и липсата на добра перспектива за наемане на работа се отразява негативно на личностната себеоценка; високият интензитет на физическите и психически страдания; характера и обстоятелствата, при които са получени травматичните увреждания; продължителността на лечебния и възстановителен процес, с двете оперативни интервенции, съпътствани с интензивни болки и страдания; предходното и бъдещото здравословно състояние на пострадалия, при отчитане на неблагоприятната перспективата за невъзможно възстановяване на зрението на увреденото око, загубено почти на 100%, със съпътстващите негативни отражения на това състояние върху психиката на 44 годишния мъж, върху неговата личностна, социална и професионална реализация, и икономическа конюнктура в страната. Настоящият съдебен състав, прилагайки принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, и съобразявайки горепосочените конкретни обстоятелства, намира иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука за основателен за сумата 50 000 лв.. В останалата част като неоснователен, главният иск следва да бъде отхвърлен. Акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД е основателен за сумата 15 073. 21 лв., а за разликата до предявения размер от 24 720. 04 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно изложеното обжалваното въззивно решение е неправилно в горепосочената част като постановено в нарушение на материалния закон и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове с правни основания чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат отхвърлени за горепосочените разлики. В останалата обжалвана част въззивното решение е правилно е следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1 359.90 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция и сумата 2 304.77 лв. – съдебно - деловодни разноски пред касационната инстанция.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 108 от 13.02.2020г. по в.гр.д. № 858/2019г. на Великотърновски окръжен съд в частта му, с която са уважени исковете с правни основания чл. 200, ал.1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 50 000 лв. до присъдената сума от 85 000 лв. по иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и за разликата над сумата 15 073. 21 лв. до присъдената сума от 24 720.04 лв. по иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, както и в частта досежно присъдените на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца М. съдебно - деловодни разноски за първата съдебна инстанция в размер на 1 164. 60 лв. и за втората съдебна инстанция за разликата над 764. 71 лв. до присъдените 1 300 лв., и досежно възложените в тежест на ответника „Велпа Трейд“ ЕООД допълнителни разноски за държавна такса в размер на 1 665. 87 лв., платими по сметка на Великотърновски окръжен съд, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. А. М., ЕГН: [ЕГН], срещу „Велпа Трейд“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК]: иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над сумата 50 000 лв. до сумата 85 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 18.11.2015г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 15 073. 21 лв. до сумата 24 720.04 лв. - лихва за забава върху главницата, за периода: 18.11.2015г.-06.11.2018г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108 от 13.02.2020г. по в.гр.д. № 858/2019г. на Великотърновски окръжен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. А. М., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „Велпа Трейд“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], сумата 3 664. 67 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата и пред касационната съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |