Ключови фрази
наследяване * обезщетение за имуществени вреди

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София,20.07. 2011 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 275 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от К. Д. Д. чрез адв. Д. Л. от АК – София срещу определение № 14/31.01.2011 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 647/2010 г.
С него е потвърдено определението на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото като недопустимо.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Касаторът излага съображения за допускане на касационното обжалване поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и доводи за неправилност на обжалваното въззивно определение.
Противната страна не е изразила становище по частната жалба.
Повдигнатите от жалбоподателя въпроси са: наследникът на увреденото лице, може ли да предяви иск по чл. 45 ЗЗД за причинени на наследодателя имуществени вреди срещу деликвента и ако пълномощникът разходва в свой интерес получената сума от покупко-продажба, в която представлява продавача, отговорността деликтна или договорна е.
Поставените въпроси са от значение за постановения резултат, тъй като въззивният съд е приел, че искът е недопустим, защото се претендира деликтна отговорност, докато материалното правоотношение е договорно. Освен това, търси се обезщетение за вреди, причинени на наследодателя на ищеца; искът е строго личен иск – предявяването му зависи от волята на пострадалия и не се наследява. Наследникът може да встъпи само във висящ процес.
Изясняването на поставените правни проблеми е от значение за точното приложение на закона, поради което следва де допусне касационно обжалване на въззивното определение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съставът на Върховни касационен съд дава следното тълкуване:
Смъртта на увредения не погасява правото му на обезщетение за претърпени имуществени вреди, това право се наследява на общо основание и наследникът може не само да встъпи във висящ процес, иницииран от наследодателя, но и сам да предяви съдебно вземането в качеството си на кредитор по наследяване.
Наследството е цялата съвкупност от имуществените права и задължения на наследодателя. Извън наследствената маса остават онези имуществени права, които са принадлежали на наследодателя пожизнено /напр. правото на ползване/ или са неразривно свързани с неговата личност /напр. прекратяват се трудовия договор, договорът за поръчка/, както и личните неимуществени права, доколкото няма изрично друго разпоредено.
Разграничението на имуществените права като строго лични /intuito personae/, съответно такива, които се прекратяват със смъртта на носителя им, е не според това, дали могат съдебно да бъдат установени и защитени по желание на носителя им, а е с оглед естеството им - уредени са с оглед личните качества на носителя им. Гражданският процес е диспозитивен, така че винаги зависи от желанието на заинтересованата страна. Само в изрично посочени случаи, може да започне по искане на прокурора.
В общата хипотеза защитата на строго лични права е недопустима след смъртта на притежателя им, дори и при образувано приживе съдебно производство, което се прекратява /напр. при смърт на ищеца по иск за възстановяване на работа - чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ или при смърт на молителя за промяна на име - чл. 19 ЗГР. Изключенията от посоченото правило трябва да са нормативно предвидени – напр. продължаването на брачно делото от наследниците.
Поставеният въпрос дали отговорността на пълномощника е договорна или деликта, когато изразходи за лични нужди получена сума от името и за сметка на упълномощителя, е разгледан в обжалваното определение, но съдът не е следвало да се занимава с него при преценката за допустимост на съдебното производство. Не се касае за процесуална предпоставка за съществуването или за надлежното упражняване правото на иск. Съдът е този, който квалифицира спорното право, с което е сезиран – дали имущественото увреждане в случая е деликтно или договорно, е въпрос на приложим материален закон, което е задължение на съда. Върховният касационен съд многократно, включително и по реда на чл. 290 ГПК /задължително тълкуване съгласно ТР 1-2009 ОСГТК/ е изяснявал, че квалификацията, давана от страните на материалните права и на извършваните от тях процесуални действия не обвързва съда.
Както стана ясно от отговора на първия въпрос, искът за обезщетение на имуществени вреди от деликт не е в защита на строго лични права. Това се отнася и за иска по чл. 284 ЗЗД. Ето защо, в случая материалноправната квалификация няма отношение към допустимостта на иска.
При така дадения отговор, тълкуването на въззивния съд се явява неточно. Определението му е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно определение № 14/31.01.2011 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 647/2010 г.
ОТМЕНЯ определение № 14/31.01.2011 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 647/2010 г.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: