Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                № 596     Гр.София, 02.12.2008 г.               В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на трети ноември през две хиляди и осма година, в състав:                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                              ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                            Тотка Калчева   при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 317 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „А” А. , гр. Б. срещу решение № 20/04.03.2008г., постановено по т.д. № 22/08г. от Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 275/06.11.2007г. по т.д. № 189/2007г. на Бургаския окръжен съд. С това решение са отменени решенията на Общото събрание на акционерите на „А”А. , взети на 18.04.2007г., по иск с правно основание чл.74 от ТЗ, предявен от Т. Г. С. – С. от гр. Б.. Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и моли за неговата отмяна. Ответницата не е взела становище по касационната жалба.   За да постанови обжалваното решение, с което е потвърден първоинстанционният съдебен акт за отмяна по реда на чл.74 от ТЗ на решенията на Общото събрание на акционерите на „А”А. , Бургаският апелативен съд е приел, че ищцата по иска - ответник в настоящото производство е акционер и член на Съвета на директорите на дружеството – касатор. На 09.03.2007г. Съветът на директорите е взел решение за провеждане на извънредно Общо събрание за промяна в състава на съвета, вкл. и за освобождаването на ищцата. На последната е изпратена, съгласно чл.19, т.5 от Устава на дружеството, нотариална покана, получена на 20.03.2007г., за насрочване на Общо събрание на 18.04.2007г. с указан дневен ред и място на провеждането му. Решаващият състав е изложил съображения, че между датата на получаване на поканата и датата на провеждане на събранието са изминали по-малко от 30 дни, поради което е нарушена нормата на чл.223, ал.5 от ТЗ. Според апелативния съд акционерът не би могъл да се счита за редовно поканен на събранието само с оглед на факта на узнаване за провеждането му. От друга страна, съдът е игнорирал като доказателство за уведомяването на ищцата представения протокол № 2 от 09.03.2007г. от проведеното заседание на Съвета на директорите, поради направеното отбелязване, че ищцата не е присъствала, и с оглед на подписването му от нея с особено мнение на 22.03.2007г.   С определение № 30/15.09.2008г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение допусна касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Същественият материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е по прилагането на нормата на чл.223, ал.3 от ТЗ, в случаите когато уставът на акционерното дружество предвижва свикване на Общото събрание на акционерите да се извършва само с писмени покани. Съгласно законовата разпоредба е допустимо отклонение от реда за свикване на Общото събрание на акционерите чрез покана, обнародвана в „Държавен вестник” /до влизане в сила на Закона за търговския регистър/. Свикването е редовно и при изпращане на акционерите само на писмени покани, ако уставът предвижда тази възможност и дружеството няма издадени акции на приносител. Поканата, независимо дали се обнародва в „Държавен вестник” или се връчва на акционера, има законовоопределено съдържание в нормата на чл.223, ал.4 от ТЗ и следва времето от обнародването й до откриването на събранието да не е по-малко от 30 дни – чл.223, ал.5 от ТЗ. Свикването на Общото събрание при едностепенна система на управление е правомощие на Съвета на директорите, членовете на който отговарят и за организирането и провеждането на събранието. Законодателно не е предвидено разрешение дали е налице нарушаване на правото на акционера при неспазване на нормата на чл.223, ал.3 от ТЗ, в хипотезата, когато този акционер, който е и член на Съвета на директорите, не е получил редовно поканата за свикване на събранието, но е присъствал на заседанието на Съвета на директорите, когато е взето решение за провеждането му. Действително за редовността на провеждане на Общото събрание и за законосъобразността и съответствието с устава на приетите решения е поставено императивно изискване поканата за свикване по чл.223, ал.3 от ТЗ да е писмена. Регламентираното съдържание на поканата гарантира защитата на членствените права на акционера – правото на участие в дружествените работи и надлежното упражняване на правото на глас. Поканата е израз и на правото на информация за делата на дружеството предвид на обстоятелството, че служи за уведомяване на акционера за времето и мястото на провеждане на събранието, за спазването на формалностите, необходими за участие и за упражняване на правото на глас, и за въпросите за обсъждане по дневния ред с предложенията за решения на органа, свикващ събранието. С оглед на характера на поканата, според императивно въведени реквизити на съдържанието, същата има информативен, уведомяващ характер за акционера. Писмената форма доказва спазването на изискванията по чл.223, ал.4 от ТЗ и е предпоставка за установяване на редовното и срочното й връчване. Писмената форма, освен доказателствено значение, е и форма за действителност на поканата. Независимо от това, законът не е въвел императивно правило писменото уведомяване да е оформено чрез документ с наименование покана. Правната характеристика на покана би имал всеки писмен документ, отправен до акционера, който съдържа реквизитите по чл.223, ал.4 от ТЗ. Изводът, който се налага е, че протоколът от проведено заседание на орган на управление на акционерното дружество, в който е обективирано решение за свикване на Общо събрание на акционерите, представлява покана по смисъла на чл.223, ал.3 от ТЗ за отделен акционер при наличието на следните предпоставки: 1. Общото събрание е свикано по решение на органа, разполагащ с правомощие за свикване и провеждане на събранието, 2. Акционерът е и член на състава на съответния орган, 3. Акционерът е участвал в качеството си на член на органа при формиране на волята му за свикване на събранието, независимо от начина на гласуване, 4. В протокола е отразено решението на органа за свикване на събранието, което съдържа необходимите реквизити по чл.223, ал.4 от ТЗ. Единствените допустими изключения са относно несъобщаването на конкретната зала на мястото, където ще се проведе събранието, респ. за формалности по регистрацията, непредвидени в устава, които въпроси са изцяло организационни. Същите обичайно са предмет на уведомяване на акционерите, но не се включват в задължителното съдържание на поканата и биха могли допълнително да се уточняват без да се накърнят интересите на притежателите на акции. Предвид на даденото тълкуване от настоящия съдебен състав на нормата на чл.223, ал.3 от ТЗ по поставения от касатора съществен материалноправен въпрос, въззивното решение на Бургаския апелативен съд е неправилно поради нарушаване на материалния закон. Твърденията за процесуални нарушения касаят обосноваността на съдебния акт, поради което на основание чл.293, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК решението следва да се отмени, като спорът се реши по същество. По делото е безспорно, че ищцата по иска с правно основание чл.74 от ТЗ е акционер и член на Съвета на директорите на ответното дружество. Общото събрание, взело атакуваните решения на 18.04.2007г. за освобождаване от състава на Съвета на директорите на три лица, вкл. на ищцата, е свикано от Съвета на директорите съгласно чл.223, ал.1 от ТЗ.ставът на дружеството в чл.19, ал.5 предвижда свикване на събранието само с писмени покани и е налице хипотезата на чл.223, ал.3 от ТЗ. След извършена проверка на протокола от 09.03.2007г. съдът констатира, че същият съдържа необходимите реквизити по чл.223, ал.4 от ТЗ: посочени са място, дата и час на провеждане на събранието, вид на събранието – извънредно, дневен ред с въпроси за обсъждане и конкретни предложения за решения. По отношение на съдържанието по чл.223, ал.4, т.4 от ТЗ за формалностите за участие и за упражняване на правото на глас, такива не са предвидени в устава. Фирмата и седалището на дружество – чл.223, ал.4, т.1 от ТЗ са отразени в протокола при откриване на заседанието и се подразбират, поради което не са преповторени при приемане на решението на Съвета на директорите. Съставът на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че ищцата е присъствала на заседанието на Съвета на директорите и е участвала при формиране на волята на органа за приемане на решението за свикване на Общото събрание. Действително, в началото на протокола при проверката на кворума е посочено, че ищцата и още един член на органа – Г. С. , отсъстват. След това в протокола са отразени техни изказвания, а при гласуването са отчетени за подадени 6 гласа, представляващи сбора на присъстващите и на двамата първоначално посочени за отсъстващи члена. Решението е прието с 5 гласа „за”, при подаден от Г. С. глас „против”, като протоколът е подписан и от шестимата участвали в гласуването членове на Съвета на директорите. След положените подписи е отразено особено мнение на ищцата с дата от 22.03.2007г. В направения запис същата е отбелязала, че нотариалната покана за свикване на Общото събрание на 18.04.2007г. и протокол № 2/09.03.07г. са й връчени на 20.03.2007г., поради което събранието не би било законно съгласно чл.223, ал.5 и чл.239 от ТЗ. Изводът, който следва е, че ищцата, дори и по-късно /след 09.03.2007г./ да е подписала протокола от заседанието, то същата е участвала в работата на Съвета на директорите, тъй като не е оспорила отразените в протокола нейните изказвания и начина й на гласуване. По тези съображения съдът приема, че ищцата, в качеството си на член на Съвета на директорите, е участвала при формиране на волята на управителния органи за свикване на Общото събрание. Същата е редовно поканена на 09.03.2007г. за провеждането на Общото събрание на 18.04.2007г., поради което не е налице нарушение на повелителното правило на чл.225, ал.5 от ТЗ. Взетите решения са законосъобразни и не подлежат на отмяна по реда на чл.74 от ТЗ. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Разноски за настоящото производство не са претендирани. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд       Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 20/04.03.2008г., постановено по т.д. № 22/08г. от Бургаския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.74 от ТЗ, предявен от Т. Г. С. – С. от гр. Б., ул.”П” № 4, ет.3, срещу „А”А. , гр. Б., кв.”П”, Промишлена зона - юг, за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на „А”А. , взети на 18.04.2007г., като неоснователен. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.