Ключови фрази
Нищожност * договор за покупко-продажба * нищожност на договор за продажба * нищожност-привидност на сделка * нищожни уговорки относно начина на удовлетворение * обективно съединяване на искове * земеделски земи * нищожност-противоречие на закона


Р Е Ш Е Н И Е

№ 392/11
София 18.01.2012г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в открито заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1487 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:



Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв.И. С. срещу решение № 350 от 9.07.10г.по в.гр.дело № 375/10г.на Окръжен съд – Добрич.С него е отменено решение № 10 от 5.02.10г.по гр.дело № 109/08г.на Районен съд- Ген.Тошево и вместо него е постановено друго,с което е признато за установено по отношение на същата страна,при участието на трето лице-помагач [фирма],че договорът от 31.01.06г.,сключен с нот.акт № 36/2006г.,по силата на който съпрузите К. К. К. и С. А. К. са продали на [фирма] [населено място] недвижими имоти /3 бр.ниви и 1 бр.лозе /за сумите съответно от 1200 лв,5123 лв ,6106 лв и 104 лв е нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.V-то и чл.26 ал.1 пр.1-во ЗЗД във вр.с чл.152 ЗЗД като привидно сключен и прикриващ съглашение,с което се уговаря предварително начин за удовлетворяване на кредитор,който противоречи на закона.
С определение № 595 от 20.02.2011г.на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса следва ли съдът да се произнесе отделно по всеки от предявените пред него като главен и алтернативен иск и следва ли да се произнася по алтернативния иск,ако е уважен главния.
В отговор на поставения въпрос настоящият състав на ІV г.о.на ВКС намира следното:
Алтернативно обективно съединяване на исковете е налице,когато ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи един от съединените искове.Допустимо е алтернативното обективно съединяване на искове,когато ищецът разполага с няколко конкуриращи притезания или с няколко основания на същото право,като му е безразлично по силата на кое от конкуриращите притезания ще получи престацията или въз основа на кое от конкуриращите основания ще му бъде признато претендираното право.
По основателността на касационната жалба :
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна следното:По издаден на 16.01.06г.запис на заповед [фирма],със седалище [населено място] се е задължило да заплати неотменяемо,безусловно и без протест,незабавно при предявяване от [фирма] със седалище [населено място] сумата 10 484 лв,с падеж 1.08.2006г.,а поръчител –авалист е К. К. К.,който е управител и представляващ търговското дружество-издател.На 17.01.06г.между К. К.К. като продавач и [фирма],като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти/ 3бр.ниви и 1бр.лозе/,като в деня на подписването му купувачът е заплатил предплата/задатък/в размер на 15 000 лв, и се е задължил при изповядване на сделката да изплати остатъка от 25 000 лв.Върху посочените земеделски имоти по изп.дело № 105/05г.по описа на СИС при Генерал Тошевския районен съд,с взискатели: М. А. Д. и [фирма],със седалище [населено място] и длъжници: К. К. К. и К. Д. К. е било насочено принудително изпълнение.На 17.01.06г.длъжникът К. К.К. е внесъл сумата 15 000 лв по сметка на съдия- изпълнителя.С договор от 31.01.06г.,сключен с нот.акт № 36/2006г.,К. К.К. и С. А. К. са продали процесните недвижими имоти на [фирма] общо за сумата 12 533 лв.С платежно нареждане от 28.02.06г. К. К.К. е прехвърлил сумата 2467 лв/разлика между получената предплата от 15 000 лв и продажната цена от 12 533 лв/ по сметка на [фирма] с посочено основание „грешен превод”.Назначената по делото тройна техническа експертиза е дала заключение,че справедливата пазарна цена на имотите възлиза общо на 65 300 лв.На 6.02.06г.между [фирма] като заемодател и [фирма] като заемател е сключен договор за временна финансова помощ № 69/6.02.2006г.за сумата 27 500 лв,увеличена с анекс № 1/13.06.2006г.с 575 лв ,или общо 28 075 лв,която е следвало да бъде върната в срок до 1.08.06г.С договор за особен залог № 77/10.02.06г. [фирма] е заложил в полза на [фирма] 1 бр.МПС-колесен трактор като обезпечение на задълженията по посочения договор за финансова помощ,както и по други два договора,сключени между двете търговски дружества,които са имали и други търговски взаимоотношения.
При тази фактически данни по делото въззивният съд е приел от правна страна,че са предявени искове за недействителността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти като привидно сключен и противоречащ на закона с правно основание чл.26 ал.2 пр.V и чл.26 ал.1 пр.І ЗЗД.Прието е,че атакуваната сделка не отразява действителната воля на страните,а е имала за цел да обезпечи връщането на заета сума.За да направи този извод съдът е анализирал представените по делото писмени доказателства,които според него установяват хронологичното развитие на взаимоотношенията между страните,задлъжнялостта на единия от ищците,извършените плащания,респективно липса на такова по приложени договори и съответно липсата на намерение за извършване на действителна покупко-продажбена сделка.Като краен извод въззивният съд е приел,че договорът за продажба на земеделски земи,сключен с нот.акт № 36/2006г.,е привиден,прикрива съглашение,с което предварително е уговорен начин за удовлетворяване на кредитора,различен от предвидения в закона – чл.152 ЗЗД.
В касационната жалба против въззивното решение,подадена от ответника по иска [фирма] се излагат оплаквания за неправилност поради наличие на касационните основания по чл.281 т.3 ГПК.Поддържа се,че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,като не е разгледал поотделно от всеки от предявените пред него искове и се е произнесъл както по главния,така и по алтернативния иск,въпреки че е уважил главния.В нарушение на материалния закон и необосновано въззивният съд е направил извод за привидност на договора за покупко-продажба на земеделски имоти,без да е съставен и съответно представен по делото „обратен документ”,който да разкрие симулацията, нито е установено и т.н.начало на писмено доказателство,основаващо допускането на гласни доказателства.
Ответниците по касационната жалба К. К. К. и С. А. К. молят въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира,че касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Макар и заявени като два алтернативно съединени иска по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр.с чл.152 ЗЗД и по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД твърденията в исковата молба сочат за недействителност на договора за едно и също нарушение на закона- чл.152 ЗЗД,а именно наличие на съглашение между страните,с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора,различен от този,който е предвиден в закона.С решение № 408 от 10.09.10г.по гр.дело № 82/09г.на ІV г.о. на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК ,е прието,че съглашенията по чл.152 ЗЗД са нищожни поради противоречието им със закона – общото основание по чл.26 ал.1 ЗЗД.В тази хипотеза от значение за преценката за наличие на съглашение по смисъла на чл.152 ЗЗД между страните по договора за заем,с което е уговорено начин на удовлетворяване на кредитора,различен от предвидения в закона,на първо място е това да бъде направено предварително,а не след възникване на вземането.В разглеждания случай не е доказано,че договорът за заем,сключен между ответното дружеството и третото лице –помагач [фирма] е бил обезпечен с продажба,чийто предмет са били земеделските земи,предмет на нот.акт № 36/31.01.2006г.З. [фирма] и страните по атакуваната сделка са различни правни субекти. [фирма] не е бил кредитор на ищците.Липсват доказателства за наличието на уговорка между страните,която да се тълкува като съглашение по смисъла на чл.152 ЗЗД т.е.че с покупко-продажбата на земеделски земи се цели предварително обезпечение на чуждо задължение,а и изпълнението на договора за заем е било обезпечено по разрешен от закона начин – договор за особен залог № 77/10.02.06г.
По изложените съображения необоснован е и изводът на въззивния съд,че договорът за покупко-продажба е привиден и прикрива постигнато между страните неформално съглашение за предварителна договореност между физическите лица/съпрузи/ и ответното търговско дружество за продажба на притежаваните от тях имоти за обезпечаване изпълнението по договора за заем,сключен между двете дружества.В мотивите на съда са смесени двете хипотези на недействителност на договорите в противоречие с практиката на ВКС по приложение на чл.152 ЗЗД.Привидността на договорите по чл.26 ал.2 ЗЗД е самостоятелно основание за нищожност, отделно от останалите основания за недействителност по смисъла на чл.26 ЗЗД.
Дори и да се приеме,че е предявен отделен иск по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД изводът за наличие за симулативна сделка, без да е представен обратен документ или т.н.начало на писмено доказателство по делото,е необоснован.
Приемайки обратното Добричкият окръжен съд е допуснал нарушения на съществени съдопроизводствени правила – чл.12,чл.235 ГПК е на материалния закон – чл.152 ЗЗД,чл.26 ал.2 ЗЗД .Въззивното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго решение по същество от настоящата инстанция на основание чл.293 ГПК,с което искът да се отхвърли.
С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноските за всички инстанции на касатора общо в размер на 1097.44 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 350 от 9.07.2010г.,постановено по в. гр.дело № 375/10г.на Окръжен съд –Добрич.
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от К. К. К. и С. А. К.,и двамата от [населено място], [улица] против [фирма] [населено място], [улица]47за признаване за установено ,че договорът за покупко-продажба на недвижими имоти по нот.акт № 36,том ІІА,рег.№ 419,дело № 93/06г.на нотариус с район на действие РС-гр.Генерал Тошево,е нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД поради противоречието му със закона – чл.152 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. К. К. и С. А. К. да заплатят на [фирма] сумата 1097.44 лв разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.