5 Р Е Ш Е Н И Е 239 гр.София, 14.10. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 26 септември 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1350 по описа за 2012 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. М. и Р. Д. Ш. срещу решение от 20.01.2012 г., постановено по гр. д. № 236 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ІІ „Г” състав, в частите, с които са уважени исковете за нищожност поради липса на съгласие на договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 147, т.V, рег. № 32408, дело № 949 от 21.11.2003 г., на договор за продажба на наследство от 22.11.2003 г. поради липса на форма, на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том ІІ, рег. № 5877, д. 220 от 2004 г., издаден на 1.09.2004 г. от нотариус В. П. и установителен иск за собственост на ѕ идеални части от апартамент № 3, находящ се в сградата на [улица], [населено място], първи надпартерен етаж, както и по касационни жалби на Е. Д. Г. срещу същото решение в частите, с които са отхвърлени нейните установителни искове за собственост срещу А. Д. С. и Й. Г. Д. върху ѕ идеални части от УПИ, съставляващ парцел ІХ-481 по плана за вилна зона „С. Д. ІІ част” в кв.13, ревандикационен иск срещу С. Н. Д. за същия имот и установителен иск за право на собственост против Д. И. Ш. за собствеността върху апартамент № 3, находящ се на [улица], първи надпартерен етаж, и срещу решение № 4535 от 19.06.2012 г. по същото дело, в частта, с която е оставено без уважение искането на Е. Г. за допълване на основното решение посредством произнасяне по исковете за нищожност на пълномощни с рег. № 2562 и 2563 от 13.11.2003 г. и по иска за недействителност на договора за продажба на наследство от 22.11.2003 г. на основание чл.40 от ЗЗД, като сключен при договаряне във вреда на упълномощителя. Касаторите П. М. и Р. Ш. твърдят, че решението на Софийския градски съд в обжалваните от тях части е недопустимо, както и постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Оспорват жалбата на Е. Г.. Молят настоящата инстанция да обезсили или отмени решението на Софийския градски съд в обжалваните от тях части. Касаторът Е. Г. счита, че основното решение в обжалваните от нея части, както и допълнителното решение са постановени в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и са необосновани-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Оспорва жалбата на П. М. и Р. Ш.. Моли настоящата инстанция да отмени решенията на Софийския градски съд в обжалваните от нея части. Ответникът по жалбите С. Д. ги оспорва и моли да бъдат оставени без уважение. Ответниците по жалбите Д. И. Ш., В. С. З., А. Д. С. и Й. Г. Д. не вземат становище. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани страни в срока по чл.283 от ГПК и срещу подлежащи на касационно обжалване решения на въззивен съд. Решенията са допуснати до касационно обжалване с определение № 434 от 5.4.2013 г. по делото. Основното решение на Софийския градски съд в частите, обжалвани от П. М. и Р. Ш., е допуснато до касационно обжалване поради вероятността да е недопустимо. В частите, обжалвани от Е. Г., основното решение е допуснато до обжалване по следните въпроси: 1. Допустимо ли е приложение на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД по отношение на обявена за нищожна сделка поради липса на съгласие? 2. Добросъвестни ли са последващите приобретатели на чужд имот, придобили същия от обявена за нищожна сделка поради липса на съгласие, придобиват ли права от подобна нищожна сделка, по която не е установена привидност и противопоставими ли са такива права на действителния собственик, има ли правно значение добросъвестността в тези случаи? Допълнителното решение на Софийския градски съд е допуснато до касационно обжалване поради противоречие с т.13 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, която задължава въззивния съд да се произнесе по всеки кумулативно обективно съединен иск, по който страната е обжалвала решението на първоинстанционния съд. По допустимостта на решението на Софийския градски съд в обжалваните от П. М. и Р. Ш. части настоящата инстанция констатира следното: Е. Г. е изложила в исковата молба, че нейната майка и наследодател С. Г., която е страдала от алкохолна зависимост, е била отвлечена на 28.10.2003 г. В периода на отвличане С. Г. е извършила правни сделки въз основа на упражнено насилие и действайки в състояние, в което не е можела да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си поради алкохолна деградация на личността. Основавайки се на тези фактически обстоятелства, ищцата е поискала прогласяване на нищожността на посочените в исковата молба пълномощни и сделки, като е предявила и установителен и ревандикационен иск за описаните в петитума имоти. С решение от 12.11.2009 г. по гр. д. № 10029 по описа за 2006 г. на І ГО, 35 състав на Софийския районен съд тези исковете са били отхвърлени, като първоинстанционният съд се е произнесъл по фактическите основания, посочени в исковата молба. Софийският градски съд, ІІ „Г” въззивен състав, с решение от 20.01.2012 г. по гр. д. № 236 по описа за 2011 г. е отменил първоинстанционното решение и е уважил исковете за нищожност на договор за учредяване на договорна ипотека, сключен с нотариален акт № 147, т. V, рег. № 32408, дело 949 от 21.11.2003 г., изповядан от нотариус А. Ч., за нищожност на договор за продажба на наследство от 22.11.2003 г., и за частична нищожност на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том ІІ, рег. № 5877, д.220 от 2004 г., издаден на 1.09.2004 г. от нотариус В. П.. За да прогласи нищожността на договора за учредяване на договорна ипотека, въззивният съд е приел, че упълномощителят не е бил конкретно запознат с условията на обезпечения с ипотека договор за заем. Продажбата на наследство е счетена за нищожна, тъй като е поставен неясен печат на страница, която не е под подписа на страните. Прогласена е нищожността на нотариален акт № 20 от 2004 г., тъй като пълномощното, представено по тази сделка, не покрива всички елементи на договора за продажба и не може да се установи, че прехвърлителката е знаела и е съгласна с продажбата именно на този имот. Всички тези фактически основания, които според въззивния съд водят до нищожност и са обусловили изводите му за уважаване на исковете, не са били посочени в исковата молба, а по исковете за нищожност, произтичащи от изложените в исковата молба факти липсва произнасяне. Следователно в частите, с които са уважени исковете за нищожност, решението на Софийския градски съд е недопустимо, тъй като са разгледани непредявени искове. Ето защо на основание чл.270, ал.3, изречение последно от ГПК във връзка с чл.293, ал.4 от ГПК решението на СГС в тези части трябва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по предявените искове. С допълнителното решение № 4535 по същото дело въззивният съд е отказал да се произнесе и по предявените от Е. Г. искове за нищожността на пълномощни с рег. № 2562 и 2563 от 13.11.2003 г. и за недействителност на договора за продажба на наследство от 22.11.2003 г. на основание чл.40 от ЗЗД, като сключен при договаряне във вреда на упълномощителя. Отказът противоречи на т.13 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, според която въззивният съд следва да постанови решение по всеки кумулативно обективно съединен иск. Затова в тези части допълнителното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по исковете за нищожност на пълномощни с рег. № 2562 и 2563 от 13.11.2003 г. и по иска за недействителност на договора за продажба на наследство от 22.11.2003 г. на основание чл.40 от ЗЗД, като сключен при договаряне във вреда на упълномощителя. В останалите обжалвани части на основното решение въззивният съд се е произнесъл по искове за собственост, предявени от Е. Г. срещу ответниците. Основателността на тези искове зависи от изхода на спора по предявените искове за нищожност, който ще бъде разрешен по същество при новото им разглеждане. Следователно настоящата инстанция не може да се произнесе по същество и по исковете за собственост, поради което на основание чл.293, ал.3 от ГПК решението на СГС в тези части трябва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 20.01.2012 г., постановено по гр. д. № 236 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ІІ „Г” състав, в частите, с които са уважени исковете за нищожност поради липса на съгласие на договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 147, т.V, рег. № 32408, дело № 949 от 21.11.2003 г., на договор за продажба на наследство от 22.11.2003 г. поради липса на форма, на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том ІІ, рег. № 5877, д. 220 от 2004 г., издаден на 1.09.2004 г. от нотариус В. П.. ОТМЕНЯ решение от 20.01.2012 г., постановено по гр. д. № 236 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ІІ „Г” състав, в частите, с които е признато за установено по отношение на П. Г. М., Р. Д. М. и В. С. З., че Е. Д. Г. е собственик на ѕ идеални части от апартамент № 3, находящ се в сградата на [улица], [населено място], първи надпартерен етаж, отхвърлени са установителните искове за собственост, предявени от Е. Д. Г. срещу А. Д. С. и Й. Г. Д. върху ѕ идеални части от УПИ, съставляващ парцел ІХ-481 по плана за вилна зона „С. Д. ІІ част” в кв.13, ревандикационен иск срещу С. Н. Д. за същия имот и установителен иск за право на собственост против Д. И. Ш. за собствеността върху апартамент № 3, находящ се на [улица], първи надпартерен етаж. ОТМЕНЯ решение № 4535 от 19.06.2012 г. постановено по гр. д. № 236 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ІІ „Г” състав, в частите, с които е оставено без уважение искането на Е. Г. за допълване на основното решение посредством произнасяне по исковете за нищожност на пълномощни с рег. № 2562 и 2563 от 13.11.2003 г. и по иска за недействителност на договора за продажба на наследство от 22.11.2003 г. на основание чл.40 от ЗЗД, като сключен при договаряне във вреда на упълномощителя. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: