Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
София, 15.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
при секретаря Албена Рибарска, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 233 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П. чрез пълномощника им адвокат Й. Б. против решение № 212 от 29.07.2019 г., постановено по гр.д. № 242 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение № 208 от 28.03.2019 г. по гр.д. № 1905/2018 г. на Районен съд-Дупница за уважаване на предявения от М. Г. П. против Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П. положителен установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], [улица] площ 180 кв.м. с номер по предходен план 1082, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор **** с площ 74 кв.м. и гараж с идентификатор **** с площ 24 кв.м. и за отхвърляне на предявения от Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П. против М. Г. П. насрещен иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на реална част с площ 77 кв.м. от имот пл. № *, неправилно приобщена към собствения на ответницата поземлен имот с идентификатор ***, при посочени граници на реалната част [улица], поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, като Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П. са осъдени да заплатят на М. Г. П. разноски за въззивното производство в размер на 500.00 лв.
М. Г. П. е подала чрез пълномощника си адвокат К. Д. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.
С определение № 173 от 23.04.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.трето ГПК с цел проверка дали не е очевидно неправилен извода на въззивния съд, че след отразяване в кадастралната карта на границите на имот с идентификатор ***, от които граници следва площ от 180 кв.м. и при липса на материализирана ограда с имота на касаторите, то не е опровергана констатацията на нотариуса за придобито от М. П. право на собственост върху 77/180 ид.ч. от имота и понастоящем границата на правото на собственост между имотите на страните е тази, отразена в кадастралната карта.
Въззивното решение е постановено, след като Окръжен съд-Кюстендил е приел за установено, че с констативен нотариален акт № 180, том III, дело № 1169/1984 г. Г. Д. С. е признат за собственик на имот пл. № * по плана на [населено място] /Д./ с площ 322 кв.м., ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда. Г. Д. С. е починал на 13.04.2011 г. и е наследен от съпругата си Х. С. С. и дъщерите си С. Г. Б. и М. Г. П.. Видно от експертното заключение имот пл. № * по плана от 1993 г. е частично идентичен с поземлен имот с идентификатор ***. Последният е бил предмет на договор за дарение по нотариален акт № 133, том II, регистър 4223, дело № 302/2014 г., с който Х. С. С. и С. Г. Б. са дарили на М. Г. П. 5/6 ид.ч. от 103/180 ид.ч. от имот с идентификатор ***, целият с площ 180 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и гараж. С нотариален акт № 140, том II, регистър 4253, дело № 309 от 2014 г. М. Г. П. е призната за собственик на 1/6 ид.ч. от 103/180 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** и построените в него жилищна сграда и гараж, а с нотариален акт № 20, том III, рег. 5215, дело № 386/2014 г. – за собственик по наследство и давност на 77/180 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***
Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П. се легитимират като собственици на съседния имот с идентификатор *** – с нотариален акт № 90, том III, дело № 1082/1962 г. К. С. Г. е продал на Й. К. П. и съпругата му Д. К. П. ъглова паянтова едноетажна къща с гараж и 1/2 ид.ч. от дворно място, образуващо парцел ** по регулационния план с урегулирана площ от 205 кв.м., както и 240 кв.м. от имот пл. № * извън парцела и улицата, като Й. К. П. е починал на 29.05.2012 г. и е наследен от съпругата си Д. К. П. и синовете им О. Й. П. и В. Й. П..
Въз основа на експертното заключение е прието, че по регулацията от 1958 г. имоти пл. № * и * са урегулирани в съсобствен парцел *** с площ по графични данни 225 кв.м., като след изменение на уличната регулация площта е станала 255 кв.м. По плана от 1978 г. имот пл. № * е заснет с пл. № *, а имот пл. № * с пл. № * и за тях не са отредени парцели за индивидуално застрояване, а са включени в парцел *-за озеленяване. Със заповед № 697 от 3.04.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС Станке Димитров е извършено отчуждаване на 144 кв.м. от имот пл. № * и на 186 кв.м. от имот пл. № *, а със заповед № 1750 от 17.10.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС Станке Димитров. е одобрено попълване на кадастралната основа с верните имотни граници за тези два имота, като след попълването площите на имотите, изчислени по изготвен цифров модел са 119 кв.м. за имот пл. № * и 125 кв.м. за имот пл. № *. По кадастралния и регулационен план от 1993 г., за основа на който е послужил попълнения и актуализиран предходен кадастрален план, имоти * и * отново са предвидени за озеленяване, но границите им се различават от тези по предходния план и площите им по изготвения цифров модел са съответно 161 кв.м. за имот пл. № * и 90 кв.м. за имот пл. № *. По кадастралната карта, одобрена 2004 г., имот пл.№ * е заснет с идентификатор ***, а имот пл. № * с идентификатор ***, като няма съответствие на границите на имотите по кадастралния и регулационния план и по кадастралната карта, като имотната граница между имотите по кадастралната карта не съответства на границата между имоти * и * по действащия кадастрален и регулационен план. Според вещото лице спорната площ от 77 кв.м. е част от бившия парцел *** по плана от 1958 г., която не е засегната от отчуждаването през 1983 г. и представляват идеална част от бившия парцел, поради което е невъзможно реалното им идентифициране.
При така възприетите факти въззивният съд е изложил съображения, че съгласно § 5, ал.1 ПЗР ЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Ето защо, в производството по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР на изследване подлежи положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта (план), като се съобрази дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни, за да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта (план) и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Поради това, предмет на доказване по делото са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3/15.07.1993 г. на ВС, ОСГК и Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. на ВКС, ОСГК, както и всички други факти, водещи до промяна на границите на урегулирания имот.
Посочил е, че съгласно чл.43, ал.1, т.5 ЗКИР, границите на поземлените имоти като основна кадастрална единица, се установяват от данните за означеното на място състояние в съответствие с документите за собственост, плановете и картите по чл.41, ал.1, т.1 и т.3 от същия закон, а при приложена регулация - от регулационните планове. Следователно, при приложена регулация, границите на имотите в кадастралната карта следва да съвпадат с регулационните, освен ако след одобряване на регулацията са възникнали основания за промяна в собствеността (ТР № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК. В случая, обаче, няма отделно отредени парцели за индивидуално застрояване за всеки от имотите още по първия регулационен план, които имоти са били в общ парцел. Установеното от свидетелите обстоятелство къде се е намирала площ, обработвана от някоя от страните, няма за последица вещно-правни трансформации, за определен период от време, тъй като завземането на реална част от урегулиран парцел и упражняването на фактическа власт върху нея не може да доведе до придобиване по давност на такава реална част от парцела, съгласно действащите в периода до 2001 г. благоустройствени закони, (съществувала е невъзможност да се придобиват по давност реални части от урегулирани поземлени имоти, предвид изричната забрана за периода 1973 г. - 2001 г., а преди и след това предвид необходимостта частта да отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране); респ.до изработване на КК (доколкото ако регулацията е приложена при влизане в сила на ЗУТ, тя запазва действието си) .Установено е още, че разликата от 77 кв.м, с която имотът на ищцата по първоначалния иск при заснемането му по КК е в повече от имота на ответниците по този иск е в рамките на общия парцел *, а неговата (на парцел *) площ е по-малка с около 30 кв. м от общата площ на двата съседни имота – * и * по настоящата КК, която площ е изяснено, че е за сметка на приобщаване на части от непрокарана улица и е към настоящия имот с идентификатор *.
След заснемане на имотите и одобряване на КК през 2004 г.е било възможно при определени условия да започне да тече придобивна давност. Същевременно, от показанията на свидетелите Р. и У. се установява, че общата площ (280 кв.м), т.е. тази и на двата имота, е била оградена, без обаче наличие на материализирани вътре в нея граници (огради), при което ползваното място от ищцата по насрещния иск е определено според свидетелите на около 140 кв.м и в рамките на същото тези свидетели сочат, че има градина и малини, без да уточняват пространствени предели извън очертанията на имот № * (и то над площта му от 103 кв.м по КК от 2004 г.). При тези обстоятелства, не може да бъде прието нито възражението по първоначалния иск за придобивна давност, нито наличието на грешка при заснемането за сметка на съседния имот, поради което искът по чл.54, ал.2 ЗКИР е счетен за неоснователен. Относно възражението на Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П., че районният съд се е произнесъл по непредявен установителен иск за собственост, въззивният съд е посочил, че отхвърленият от първоинстанционния съд иск е по чл.54, ал.2 ЗКИР, т.е. не е налице непроизнасяне по насрещния иск (което освен това би довело до производство по чл.250 от ГПК, а не и до нищожност, недопустимост или неправилност на постановеното решение).
По отношение на първоначалния положителен установителен иск и доводите във въззивната жалба на Д. К. П., О. Й. П. и В. Й. П., окръжният съд е изложил съображения, че договорът за дарение и констативния нотариален акт, с които М. П. се легитимира като собственик поради деривативната сделка, респ. наследствено правоприемство от общия наследодател Г. Д. С., са в период след изработване на КК от 2004 г. досежно процесния имот № *, по която същият е с площ 180 кв.м. При липсата на установена грешка при заснемането, респ.и на давност в полза на ответниците по този иск досежно визираните 77 кв.м от имот № *, то като собственик към момента на издаване на констативния нотариален акт от 23.12.2014 г. по отношение на 103/180 ид.ч. от посочения имот, М. П. е могла да приобщи владението (считано от одобрение на кадастралната карта), упражнявано от праводателите й (наследници на общия наследодател и прехвърлители по договора за дарение) към свое такова по отношение на тази идеална част, придобивайки по този начин в пълен обем правата по отношение на целия имот № * в пространствените му предели по Кадастралната карта на гр. Дупница, одобрена със заповед №300-5-56/30.07.2004 г. към момента на изготвяне на посочения нотариален акт.
При така възприетите от въззивния съд факти - че имотите на страните са били урегулирани в съсобствен парцел през 1958 г., но по последващите регулации от 1978 г. и 1993 г. нямат самостоятелно урегулиране, а са предвидени за отчуждаване за обществено мероприятие – озеленяване – като границата между тях по кадастралната карта не съвпада с границите по предхождащите я кадастрални планове, очевидно неправилен е изводът му, че след отразяване в кадастралната карта на границите на имот с идентификатор ***, от които граници следва площ от 180 кв.м. и при липса на материализирана ограда с имота на касаторите, то не е опровергана констатацията на нотариуса за придобито от М. П. право на собственост върху 77/180 ид.ч. от имота и понастоящем границата на правото на собственост между имотите на страните е тази, отразена в кадастралната карта.
Очевидната неправилност на посочения извод следва от неправилно приложение на материалния закон към фактите, които съдът е приел за установени. Съгласно нормата на чл.24, ал.2 ЗКИР поземлен имот е част от земната повърхност, определена с граници съобразно правото на собственост. Практиката на ВКС е дала и се придържа към тълкуването, че определящ индивидуализиращ белег на вещните права са техните граници, а не площта им, която е функция на границите. В кадастралната карта поземлените имоти следва да бъдат отразени съобразно границите на правото на собственост. Следователно релевантно при спор за собственост, произтичащ от отразена в кадастралната карта граница между два съседни имота, е установяването на границите на правото на собственост на всяка от страните, следващи от придобивното основание и при отчитане дали впоследствие са се осъществили факти, водещи до промяна на спорната граница.
Въззивното решение, което не съдържа изводи относно всички релевантни за разрешаване на спора факти, е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Кюстендил.
При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени приложен ли е плана от 1958 г., по който двата съседни имота са урегулирани с общ парцел съгласно изискванията на § 52 ППЗПИНМ, както и дали при действието на този план е прокарана някоя от проектираните улици и какви площи от имотите е засегнала, като отчете, че ако липсва изравняване на правата в създадения по регулация общ парцел, то при създаване на следващата регулация от 1978 г. е следвало да се изходи от имотните граници от преди урегулирането през 1958 г. С оглед на тези изводи следва да прецени какви са били имотните граници при влизане в сила на плана от 1978 г., по който имотите са били отредени за отчуждаване с оглед предвиденото мероприятие „озеленяване“, в които граници е следвало да бъдат отразени в този план. Да изследва кои части от имотите са отчуждени през май 1983 г. и в какво се изразява попълването на верните имотни граници от октомври 1983 г. спрямо предходното заснемане на имотите. В какво се изразява разминаването на имотните граници по плана от 1993 г. спрямо тези по предходния план. За целта следва да се изслуша нова експертиза, която да обозначи на скици разминаването на границите от първото заснемане на имотите и представи комбинирани скици за отразените по всеки от плановете граници и отразените в кадастралната карта граници, като обозначи и спорната площ от около 77 кв.м., както и какво застрояване е осъществено в нея и от кого се ползва /с оглед довода на М. П., че оградата е била по съществуващите стопански постройки на страните/.
Съдът следва да формира извод в какви граници праводателят на ищцата М. П. Г. Д. С. е придобил собствеността върху имот *, удостоверена с нотариален акт № 180, том III, дело № 1169/1984 г., както и границите, в които праводателите на касаторите Й. К. П. и Д. К. П. са придобили собствеността по нотариален акт № 90, том III, дело № 1082/1969 г., претърпели ли са тези граници промени след придобиването и съответно дали кадастралната карта отразява границите на притежаваното право на собственост на всеки от имотите и ако не – в какво конкретно се състои грешката.
Доколкото претендираното от М. П. и оспорено от ответниците придобивно основание относно спорните 77 кв.м. е придобивна давност, удостоверено с представения нотариален акт № 20, том III, рег. № 5215, дело № 386/2014 г. за 77/180 ид.ч. от имот с идентификатор ***, съдът следва да формира извод и чрез какви действия и спрямо кого ищцата е владяла посочените идеални части, евентуално – ако се касае за реална част – къде е нейното местоположение, от кой имот е тази реална част и съществуват ли нормативни пречки за придобиването, като отчете въведената от 1.01.2001 г. с изменението на чл.59 ЗТСУ от ДВ бр.34/2000 г. забрана за придобиване на реална част от неурегулиран имот и действащите от 31.03.2001 г. ограничения за придобиване на реални части от неурегулирани имоти в урбанизирана територия.
След идентифициране на спорната реална част и с оглед твърденията на страните в исковата молба, отговора на исковата молба, насрещната искова молба и отговора по нея, както и наличието или липсата на данни за извънсъдебно оспорване, съдът следва да прецени дали правния спор касае правото на собственост върху целия имот с идентификатор ***, собственост на М. П. или само реална част от около 77 кв.м., която по кадастралната карта е отразена към имот с идентификатор ***, а касаторите твърдят, че е част от техния имот, с оглед на което и да прецени налице ли е правен спор и доколко М. П. има правен интерес да претендира установяване правото си на собственост върху целия имот с идентификатор *** или спорът касае реална част, отразена по кадастралната карта към този имот.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за възстановяване на направените в настоящото касациионно производство разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 212 от 29.07.2019 г., постановено по гр.д. № 242 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Кюстендил.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|