Р Е Ш Е Н И Е № 437 София,29.12.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3140 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 960 от 24.07.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 19.11.2014 г. по гр.д. № 17237/2013 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК от [фирма] против Б. Д. М. от [населено място] Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 129, ал.1 ГПК вр. с чл. 127, ал.1, т.4 ГПК задължен ли е съдът да индивидуализира предмета на делото при противоречие между искова молба и приложени към нея документи, удостоверяващи правоотношенията между страните. Съгласно чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК, исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, а съгласно чл. 127, ал. 2 ГПК, към нея следва да са приложени писмените доказателства за твърдените обстоятелства. Предметът на делото се определя от въведените от ищеца твърдения и търсената защита, поради което непредставянето на доказателства за твърдените факти не претятства индивидуализирането му, нито съставлява нередовност на исковата молба. Когато обаче представените към исковата молба писмени доказателства не са относими към предявената претенция и явно нямат отношение към твърдените факти, съдът при условията на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК е длъжен да постави на страната въпроси за изясняване на това противоречие, което може да се дължи както на неразбиране, така и на очевидна грешка. Ако противоречието не бъде отстранено, след определение, с което не приема неотносимите доказателства, съдът следва да даде на ищеца указания на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за твърдяните факти. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че по искане на ищеца [фирма] срещу ответника Б. Д. М. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал своевременно възражение по чл. 414 ГПК. В предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск, претендираното от ищеца вземане е за ползвана от ответника топлоенергия като собственик на апартамент № , находящ се в [населено място], ул. „Д. П. № , вх. за периода от месец май 2008 г. до м. април 2011 г. на стойност 8471,68 лева и за обезщетение за забава при изпълнение на паричното задължение в размер на законната лихва от 1177,53 лева. Прието е, че от приложените доказателства следва, че ответникът е собственик на апартамент, находящ се на същия административен адрес, но с № 14; че няма качеството на потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот № , поради което предявеният иск за установяване на вземането от неизплатена топлоенергия е неоснователен. С оглед обусловения му характер, като неоснователен е отхвърлен и предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва. В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от [фирма] се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд се е произнесъл за първи път по довод, който не е въведен от ответника, без да съобрази всички доказателства относно индивидуализацията на обекта и да отчете, че грешката при изписването в една от цифрите на номера на имота не рефлектира върху основателността на претенцията, която е безспорно установена. Ответникът по касационната жалба Б. Д. М. и третото лице помагач на страната на ищеца [фирма] не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания за неправилност на въззивното решение са основателни. В исковата молба ищецът е въвел твърдения, че ответникът като собственик на топлоснабден имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди, както и че за периода м. май 2008 г. – м. април 2011 г. е ползвал топлинна енергия на стойност 8741,68 лева, която не е заплатил. Претендира се неизплатената стойност на топлинната енергия и обезщетение за забава на това парично задължение в размер на 1177,53 лева. Топлоснабдения имот е описан като апартамент №, находящ се в [населено място], ул. „Д. П. № , вх. при посочен абонатен номер на собственика 276277. Към исковата молба са приложени писмени доказателства за собствеността върху топлоснабдения имот, находящ се на същия адрес, но под № 14, както и писма, фактури и извлечения от сметки, в които имотът е отново под № 14, абонатен № 276277 към [фирма]. В отговора към исковата молба ищецът не оспорва обстоятелството, че е собственик на топлоснабден имот абонатен № 276277. Във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, постъпила от ответника Б. Д. М. отново не са въведени оплаквания относно собствеността на топлоснабден имот, каквито не са заявени и до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Въззивният съд е констатирал несъответствие в номерата на имота едва с въззивното решение и е отхвърлил иска като неоснователен по съображения, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия за посочения в исковата молба топлоснабден имот № 24. Констатацията на въззивния съд за несъответствие между номера на имота, сочен в исковата молба и този по представените писмени доказателства е правилна, но не дава основание за отхвърляне на иска, без съдът да е взел мерки за изясняване на противоречието между твърденията на страната и подкрепящите ги доказателства. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания както за поправяне на нередовностите на исковата молба /т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК ВКС/, така и за изясняване на противоречия между твърдения на страната и представени от нея подкрепящи ги доказателства, още повече, когато обстоятелствата по делото сочат за евентуално допусната очевидна грешка при посочване на номер /или име, съответно цифра или буква/, променящи индивидуализацията на обекта. Въззивният съд е формирал изводите си за неоснователност на иска без да обсъди всички представени по делото доказателства, сочещи различни номера на топлоснабдения имот, но при пълна идентичност на абонатния номер; обстоятелството, че ответникът не е оспорил собствеността си над обект абонатен № 276277, посочен в исковата молба; че приетата по делото техническа експертиза е извършила изчисленията за ползвана топлинна енергия и цената и за обект абонатен № 276277, по отношение на който не е имало спор относно собствеността. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд, който при условията на чл. 145, ал. 2 ГПК следва да укаже на ищеца да отстрани противоречията в твърденията си относно номерата на притежавания от ответника имот и абонатния номер на обекта и да постанови решение по съществото на делото след изясняване дали една от цифрите на номера на топлоснабдения имот е посочена при техническа грешка при изписването, т.е. при точна индивидуализация на топлоснабдения имот, за който се претендира неплатена топлоенергия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 19.11.2014 г. по гр.д. № 17237/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ „б” състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: