Р Е Ш Е Н И Е № 60189 гр.София, 10.01.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Ил.Рангелова и в присъствието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 973/2021 година. Производството е образувано по искане на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Добрич за проверка по реда на възобновяването на определение № 403 от 12.08.2021г. за одобряване на споразумение по НОХД № 148/2021г. по описа на Районен съд - гр. Добрич. Твърди се, че е налице основание за възобновяване по чл.422, ал.1,т.3 НПК- установено е чрез разследване обстоятелство, което не е било известно на съда и има съществено значение за делото, поради което се иска отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Счита, че новото обстоятелство касае само произнасянето на съда по реда на чл.343г, вр. чл.343бНК и налагането на наказание „лишаване от право“ да се управлява МПС. Осъденият С. С. И. не се явява и не изпраща свой представител. Настоящият състав на Върховния касационен съд, след като обсъди доводите на представителя на прокуратурата и извърши проверка за наличие на претендираните основания за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е процесуално допустимо, изхожда от орган легитимиран да иска възобновяване на наказателното дело без да е обвързан със срок за подаването му, тъй като то е в полза на осъдения и визира акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК . Разгледано по същество искането е основателно. С определение № 403 от 12.08.2021г. постановено по НОХД № 148/2021г. за одобряване на споразумение от Районен съд - гр. Добрич осъденият С. И. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б НК. Наложено му е наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“ изтърпяването, на което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от три години. На основание чл.343г, вр. чл.343б НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 14 месеца. След предприемане на действия по изпълнение на наложените наказания, районна прокуратура гр. Добрич е била уведомена с писмо № 851000-12672/13.09.2021г. от Началника ОД МВР гр. Добрич, че свидетелството за правоуправление на осъдения е било унищожено на 13.12.2018г. от сектор „Пътна полиция“, тъй като с влязло в сила определение от 11.07.2011г. по НОХД № 1368/2011г. по описа на РС Добрич С. И. е осъден за престъпление по чл.308, ал.2 вр. чл.20, ал.3, вр. ал.4 НК. То се изразява в това, че през месец юни 2007г. И. като подбудител и помагач е съставил неистински официален документ – свидетелство за завършено основно образование, което съзнателно е представил пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич при подаване на заявление за издаване на свидетелство за правоуправление на МПС. Следователно към момента на извършване на престъплението по чл.343б НК, С. И. не е притежавал свидетелство за правоуправление, респективно не може да се удостовери правоспособността на осъдения да управлява моторно превозно средство. Посоченото обстоятелство не би могло да е известно на съда, одобрил постигнатото споразумението по НОХД № 903/2021г., тъй като същият не е провел съдебно следствие, действал е в рамките на процедурата по чл.382 и сл.НПК, което го е лишило от възможността да събира нови доказателства или да проверява вече представени. От приложената справка за съдимост на подсъдимия не се установява връзката на осъждането му по чл.308 НК с липсата на правоспособност, тъй като в нея е отбелязано единствено, че осъденият като подбудител и помагач е съставил неистински официален документ – свидетелство за завършено основно образование, с цел да бъде използвано. Същевременно Началникът на ОД МВР гр. Добрич е реализирал правомощията си съгласно чл. 19 от Наредба №I- 157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, и тъй като е било издадено свидетелство за управление на МПС на осъденият въз основа на неистински документ, го е иззел, след което същото е унищожено. Това води до извода, че към момента на постановяването на определението от 12.08.2021г. за одобряване на споразумение по НОХД № 903/2021г. по описа на Районен съд - гр. Добрич, с което на осъдения И. е определено на основание чл. 343г НК наказание „лишаване от право“ да управлява МПС, той не е притежавал качеството на правоспособен водач, респективно не биха могли да му се отнемат права, които няма. Посоченият факт е разкрит чрез разследване в процедура по привеждане в изпълнение наказанието на осъдения. Разследването принципно може да не е в тесния смисъл на понятието и да не се ограничава единствено в рамките на производство по реда на НПК. То може да е проведено и извън наказателния процес; в рамките на друго наказателно производство или в рамките на дейността на прокуратурата по реда на чл.145, ал.1 ЗСВ -при прокурорска проверка, какъвто е и настоящия случай. Налице е и втората предпоставка визирана в чл.422, ал.1,т.3 НПК, а именно- въпросното обстоятелство е от съществено значение за делото. То е от кръга въпросите, които съдът изяснява при постановяване на присъдата, респ. на определението по чл. 381 и сл. НПК, относими към основанието за налагане на допълнителното наказание "лишаване от права". Ето защо искането за възобновяване има своето доказано правно основание по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. С оглед последващите правомощия на Върховния касационен съд следва да се отбележи, че в настоящото производство по възобновяване на наказателното дело настоящата инстнация няма възможност да ревизира проверявания съдебния акт, респективно да го измени като отмени наложеното наказанието „лишаване от право“ да се управлява МПС, по отношение на осъдения И.. Това е така, защото наказанието е определено в изпълнение на диференцираната процедура по Глава двадесет и девета НПК, в рамките на която то се договаря между прокуратурата и защитника на подсъдимия. Ролята на съда е различна и се изразява в правомощието му да одобри споразумението, когато то не противоречи на закона и морала или да откаже да стори това в противния случай. Районният съд не е предложил промяна на споразумението с оглед възможностите, които има съгласно чл.382, ал.5 НПК, защото не е разполагал с информация за това, че осъденият не е правоспособен да управлява МПС. Именно специалната процедура, по която е приключило наказателното производство- със споразумение, определя и невъзможността на касационната инстанция директно на премени неговите параметри и да пререши въпроса с приложението на кумулативното наказание „лишаване от право“ отделно от всички останали, представляващи предмет на споразумението, уредени с нормата на чл.381, ал.5 НПК. По изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 903/2021г. по описа на Районен съд гр. Добрич, ОТМЕНЯ определение от 12.08.2021г. по същото дело, с което е одобрено постигнато споразумение между осъдения С. С. И. и РП гр. Добрич и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.