Р Е Ш Е Н И Е № 16 София, 08.05. 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря Валерия Методиева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 973/2018 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 2783 от 14.02.2018 г. подадена от „Ту Билд“ ЕООД, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 185 от 19.01.2018г. по т.д. № 3708/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено решение № 909 от 15.05.2017г. по т.д.№ 8318/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав за отхвърляне на предявения срещу „ВАМ - 2011“ ЕООД иск за признаване за установено, че „Ту Билд“ ЕООД не дължи на „ВАМ - 2011“ ЕООД сумата 100 000 евро – неустойка по чл.VІ от договор от 01.09.2013г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство. С определение № 410 от 04.10.2018 г. е допуснато касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд при допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл.146 ГПК. В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е обсъдил само част от доказателствата по делото, без да изложи съображения за неотносимост на друга част от доказателствения материал. Въведено е оплакване за непроизнасяне по всички доводи във въззивната жалба. Счита за неправилно становището на въззивната инстанция, с което е отхвърлено оплакването за липса на доклад по делото, като се твърди, че в първото съдебно заседание по делото страните не са заявили, че са запознати с проект за доклад и нямат възражения, т.к. съдът не е правил доклад по делото, не го е изпращал на страните, нито им е дал възможност да изразяват становища по него. Счита за недопустимо въззивният съд да приеме за недоказани факти, за установяването на които изрично е отказана на страната възможността да събере доказателства в производството. По съображения в жалбата, поддържани в публичното съдебно заседание на 18.02.2019 г., както и в депозирана писмена защита, се иска отмяна на въззивното решение, с произтичащите от това правни последици. Ответникът по касация „ВАМ - 2011“ ЕООД счита обжалваното решение за правилно. Оспорва оплакването за допуснати от първата инстанция съществени нарушения на съдопроизводствени правила по чл.146 ГПК, т.к. СГС и изготвил проект за доклад, а в първото съдебно заседание страните са изразили становища по него, без да са въведени възражения по доклада. Сочи, че не е допуснато и нарушение във връзка с искането на ищцовото дружество за представяне на документи от трето лице – „ЧЕЗ Електроразпределение”. Твърди, че установената по спора забава на ищеца при изпълнение на задължението му за построяване и предаване на сградата с разрешение за ползване в уговорения в нотариалния акт от 01.08.2013 г. срок, съставлява обективен факт. Според ответника по касация това забавяне произтича и от несвоевременно подаване на заявление за присъединяване към електропреносната мрежа. По съображения в писмен отговор, поддържани в публичното съдебно заседание на 18.02.2019 г., се иска отхвърляне на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел за установено следното: На 06.06.2013г. между „Ту Билд“ ЕООД, гр. София и „ВАМ -2011“ ЕООД, гр. София, е сключен предварителен договор, по силата на който собственикът „ВАМ-2011” ЕООД се е задължил да учреди в полза на „Ту Билд” ЕООД право на строеж върху УПИ ХV-452а, в кв.330-в по плана на гр. София, срещу задължението на строителя да построи сграда с РЗП около 5 800 кв.м.; Окончателният договор за суперфиция е сключен с нот.акт от 01.08.2013 г. под № 92, том VІ, рег. № 8098, съгласно който приемателят се е задължил да построи и предаде с издадено от ДНСК разрешение за ползване на сградата и обектите в срок от 24 месеца, считано от издаване на протокол за строителна линия и ниво. Също така е приел за установено, че към крайната дата на уговорения срок - 16.11.2015г., след съставени предходни протоколи от 06.10.и от 16.10.2015 г. за констатирани неизвършени СМР, не е било извършено присъединяването на новоизградената сграда към електропреносната мрежа, което е отразено от ответното дружество и в протокол обр.15. Въззивният съд подробно е преценил доказателствения материал по делото във връзка с издадената в полза на „ВАМ-2011” ЕООД банкова гаранция за сумата от 100 000 евро, обезпечаваща изпълнението в срок на задълженията на ищцовото дружество, предявяването й за плащане и налагане на запор върху гаранцията, на основание издадена от СГС обезпечителна заповед по бъдещия иск, по ч.гр.д. № 15815/2015 г. Преценявайки подробно нормативната уредба във връзка с присъединяване на производители и клиенти /потребители/ на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи – в случая Наредба № 6 от 24.02.2014 г., в сила от 04.04.2014 г. и приложима съгласно § 2 от ПЗР, както и след обсъждане на задълженията на строителя, поети с предварителния договор и потвърдени в п.V на окончателния договор, да организира и финансира проектирането и строителството, надзора и разрешаване ползването на сградата, решаващият състав е извел извод, че това означава, че в този обем е включено и задължение за изпълнение на процедурата по присъединяване на новоизградената сграда към електропреносната мрежа. Независимо, че ответникът е страна по договора за присъединяване от 14.11.2014 г., в качеството му на собственик на дворното място, съдът е извел извод, че освен оказаното съдействие в тази насока, той не е дължал осъществяване на други действия във връзка с присъединяването към електропреносната мрежа и всички действия, свързани с реализиране на тази част от строителството е следвало да бъдат надлежно извършени от ищеца. Изтъкнал е в мотивите, че ищецът нито е твърдял, нито е представил доказателства за това, ответникът да се е противопоставил на включването му като страна по договора за присъединяване или с поведението си да е станал причина сключването на договора да се отложи във времето. Съдебният състав на САС е приел, че ищецът е инициирал процедурата по присъединяване със значително закъснение от около 7 месеца, а от друга страна не е предложил на възложителя сключване на анекс за продължаване на срока за приключване на строителството, след като едва на 10.09.2015 г. „ЧЕЗ Разпределение България” АД се е снабдило с разрешение за строеж на благоустройствени обекти. Съобразявайки разпоредбата на чл.63 ЗЗД е застъпил разбирането, че при тези данни, само при отказ на възложителя за продължаване на крайния срок за цялостно изпълнение на задълженията на строителя, би могло да се преценява дали това не го поставя в забава и дали е нарушен принципа на добросъвестността. Въззивният състав е отхвърлил като неоснователни твърденията на ищцовото дружество – въззивник, че отказът на ответника да подпише протокол обр.15 без забележки представлява забава по чл.95 ЗЗД, с мотиви , основани на правомощията на поръчващия при приемане на работата, а с оглед договорната клауза на чл.5, ал.2, б.”д” от предварителния договор не са възприети доводите за момента, когато следва да е изградена външната връзка на сградата с електропреносната мрежа. За неоснователни са счетени и доводите на ищеца във връзка с последващото изменение в проекта по съображения, че то е съобразено при уговаряне на условия за присъединяване и не би могло да бъде причина за неизпълнение в срок на задължението за изграждане на въпросната външна връзка. Във връзка с оплакванията на въззивника за липса на доклад и допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада и отхвърлянето на доказателствени искания, въззивният съд е приел, че в съдебното заседание на 09.11.2016 г. СГС е обявил на страните определението си от 11.10.2016 г. за доклад по делото по см. на чл.375, ал.1, вр. с чл.146, ал.1 ГПК и ищецът не заявил възражения срещу това процесуално действие, а недопускането на посочените във въззивната жалба доказателства не е станало пречка за изясняване на спора от фактическа страна. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно дадените задължителни указания в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при съдържащи се във въззивната жалба обосновани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В мотивите към т.2 на този акт на нормативно тълкуване е отчетено проявлението на основните начала на гражданския процес при регламентиране на доклада по делото и неговото съдържание, като е акцентирано върху значението на доклада за правилното разрешаване на материалноправния спор. По приложението на чл.146, ал.1 ГПК, във вр. с чл.266, ал.3 ГПК е формирана непротиворечива практика на ВКС, надлежно публикувана в правно-информационните системи, в която са съблюдавани дадените в ТР 1/2013 г. указания. В случая, въззивният съд не е приел, че в сезиращата го жалба се съдържа обосновано оплакване за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения във връзка с доклада по делото. В тази насока се е позовал на извършените от СГС процесуални действия в з.з. на 11.10.2016 г., обективиращи проект за доклад, обявен за окончателен в публично съдебно заседание на 09.11.2016 г., при което процесуалните пълномощници на страните са изразили становища, без да са въвели никакви възражения. Констатациите на въззивния съд съответстват на данните, съдържащи се в първоинстанционното производство и обосновано е прието, че определението от з.з. на 11.10.2016 г. съставлява проект за доклад. Преписи от това определение са връчени надлежно на страните, а становища по проекта за доклад са заявени по категоричен начин от процесуалните пълномощници на страните в първото по делото публично заседание, проведено на 09.11.2016 г., в което са направени и допълнителни доказателствени искания във връзка с извършеното от СГС разпределение на доказателствената тежест. Оплакването на ищцовото дружество във въззивната жалба за пълна липса на доклад по делото е необосновано, предвид извършените от съда процесуални действия. Всъщност, това оплакване е мотивирано основно с отхвърленото от СГС доказателствено искане по чл.192 ГПК за снабдяване с доказателства от „ЧЕЗ Разпределение България” АД и „Мега Ел” ЕООД, свързани с преписките за присъединяване на процесния строеж към електроразпределителната мрежа. Останалите съображения на въззивника във връзка с посоченото оплакване /т.2.2 и т.2.3 от въззивната жалба/ правилно не са преценявани от въззивната инстанция, доколкото касаят процесуални искания на насрещната страна и доводи, основани на практика на ВКС, отречена с ТР № 1/2013 г. Необходимо е да се посочи, че доказателственото искане за снабдяване с неконкретизирани доказателства от посочените трети лица е направено по реда на чл.186 ГПК с допълнителната искова молба, но първоинстанционният съд го е отхвърлил по съображение, че този ред за събиране на доказателства е приложим само по отношение на официални документи. Както изрично е отразено в определението от 11.10.2016 г. допустимо е изискването на документи по реда на чл.192 ГПК, но задължаването на третите лица би могло да бъде допуснато само въз основа на писмени молби по чл.192, ал.2 ГПК за връчване на третите лица, а такива молби не са представени с допълнителната искова молба. След връчване на препис от определението от 11.10.2016 г., по делото е депозирана молба от 31.10.2016 г. от ищеца, с която е поискано задължаване на „ЧЕЗ Разпределение България” АД да представи цялата преписка по присъединяване на процесната сграда към разпределителната мрежа. Становището на съда по така направеното допълнително доказателствено искане е обективирано в протокола от с.з. на 08.02.2017 г. /след даване на възможност на насрещната страна за становище - в първото по делото заседание/. Доказателственото искане е отхвърлено като преклудирано, а от друга страна и като неконкретизирано, т.к. не са индивидуализирани конкретни съществуващи в електроразпределителното дружество документи, които да се изискат по предвидения в чл.192 ГПК ред. При тези данни по делото, не би могло да се приеме, че въззивният съд е дължал даване на указания на ищеца относно възможността да предприеме процесуално действие, свързано с изискване на документи, намиращи се в „ЧЕЗ Разпределение България” АД. Действително, в проекта за доклад, обявен за окончателен, не се съдържа указание в тази насока, но такова указание се дължи само при конкретизирани факти, релевантни за спорното право, за които изобщо не се сочат доказателства от страната, която е длъжна да ги установи съобразно правилото на чл.154 ГПК. Независимо от горното, следва да се отчете, че депозираната молба от 31.10.2016 г. няма характеристика на искане по чл.192 ГПК, а от друга страна, по делото са представени достатъчно доказателства във връзка с процедурата по присъединяване на процесната сграда към електроразпределителната мрежа, преценени от въззивния съд, при отчитане на конкретни уговорки между страните и при съобразяване на нормативната уредба - Наредба № 6/ 2014 г., приложима на основание § 2 от ПЗР, с която е отменена предходната Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Като неоснователно следва да се прецени касационното оплакване за нереализирана от въззивния съд преценка на доказателствата, касаещи изменението на проекта, свързано с допълващото застрояване. Макар и да не са обсъдени конкретните книжа във връзка със втората заповед за изменение на строителното разрешение, това не води до неправилност на извода за липсата на анекс за продължаване на уговорения 24- месечен срок за предаване на сградата и обектите с разрешение за ползване, мотивиран от САС и с принципа за добросъвестност по чл.63 ЗЗД. При безспорно доказано неизпълнение на задължението на ищцовото дружество да построи и предаде с издадено от ДНСК разрешение за ползване на сградата и обектите по нотариалния акт в срок до 24 месеца от издаване на протокол за строителна линия и ниво и неустановяване на въведените с исковата молба твърдения за недобросъвестни действия на ответника и съответно на предпоставки за приложение на чл.95 ЗЗД, то следва да се приеме, че въззивният съд е постановил правилен краен резултат, поради което атакуваното решение следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 185 от 19.01.2018г. по т.д. № 3708/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: