Р Е Ш Е Н И Е № 431 София, 6 ноември 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1454/2012 година. Производството по реда на Глава ХХХІІІ от НПК е образувано на основание чл. 420, ал. 2 НПК по искане на осъдения Б. Г. Ж. за възобновяване на внохд № 1096/2012 год., по описа на Старозагорския окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение № 105/09.05.2012 год. и на присъда № 254/20.12.2011 год. по нохд № 2530/2011 год. на РС-Стара Загора, като се излагат доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и оправдаването му по обвинението, по което е признат за виновен и осъден. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъденият, чрез процесуалния си представител-служебно назначеният защитник-адв. С. Т. Р. от САК, моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е установено, че на 29.11.2011год. за периода от 15.00 часа до 16.00 часа, в условия на неотложност, като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства по бързо производство № ЗМ 1744/2011 год. по описа на Първо РУ”Полиция” - Стара Загора е извършено претърсване и изземване в търговски обект - пивница „Ореха”, в [населено място], обл. Стара З., с материално-отговорно лице Б. Г. Ж.. При това процесуално-следствено действие в търговския обект на пода, зад бар плота, в пластмасова каса за бира били открити двадесет и четири кутии цигари без акцизен бандерол марка „Best Man”. В съставения протокол за извършеното за претърсване и изземване/л. 5 на бързото производство/ Ж. обяснил, че е закупил цигарите от преминаващо през селото непознато нему лице. Въпросният протокол е одобрен от съда по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК и на 05.11.2011 год. в присъствието на защитник Ж. е привлечен към наказателна отговорност по чл. 234, ал. 1 от НК и на същата дата му е било предявено разследването. Производството по нохд № 2530/2011 год. на Старозагорския районен съд е образувано по внесен обвинителен акт срещу Ж. за деяние квалифицирано по чл. 234, ал. 1 от НК. С присъда № 254 от 20.12.2011 год. по нохд № 2530/2011 год. на Старозагорския районен съд подсъдимият Б. Г. Ж. е признат за виновен в това, че на 29.11.2011 год. в [населено място], общ. Стара З. е държал акцизни стоки без бандерол-24 бр. кутии цигари, марка „ BEST MAN”, на стойност 105.60/сто и пет лева и 60 ст. /лв., когато такъв се изисква по закон-чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, като случая не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като е определен първоначален „Строг” режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 234, ал. 3, във вр. чл. 53, ал. 1, б.”б” от НК в полза на държавата са отнети акцизните стоки, предмет на престъплението, като е постановено след влизане на присъдата в законна сила те да бъдат унищожени. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия-адв. Ч. с оплаквания за постановяването й при допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила и за незаконосъобразност, поради неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната й и оправдаването му по предявеното обвинение, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане на съответната фаза на процеса. С решението по внохд № 1096/2012 год. Старозагорският окръжен съд е потвърдил присъдата изцяло. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420, ал. 2 НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на проверка от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество- за неоснователно. В искането от осъдения Б. Г. Ж. отново се навеждат, но вече като основания за възобновяване на наказателното дело допуснати съществени нарушения на процесуални правила при събирането и проверката на доказателствените материали и при техния анализ и незаконосъобразното приложение на материалния закон, като единственото искане е за отмяна на двата инстанционни съдебни акта и оправдаването му. Доводите в искането са идентични на изложените във въззивната жалба, на които Старозагорския окръжен съд е отговорил аргументирано и изчерпателно. Претендираната несъставомерност на деянието се свързва с позицията му изложена за първи път пред първоинстанционния съд, че откритите цигари без бандерол не са негови, а са закупени от жената, с която живее на съпружески начала /свидетелката Б. Й. И./, която без негово знание и съгласие ги е внесла в стопанисвания от него търговски обект. Пред съда свид. И. заявила, че на 29.11.2011 год. тя е закупила и внесла в заведението цигарите, което е потвърдено и от разпитаните свидетели Б. Б. и Ч. Ч., поискани от страна на защитника на подсъдимия. При съществуващите противоречия в доказателствения материал, съдът е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК да посочи кои от доказателствата кредитира, кои не и какви са му съображенията в тази насока. Тезата на Ж. срещу обвинението съдът е приел за осъществено от подсъдимия право на защита, опровергано, както от заявеното от него в протокола за претърсване и изземване, така и от показанията на присъстващия при извършването на това процесуално-следствено действие-полицейски служител С. П. М., пред когото Ж. обяснил, че цигарите е закупил той на автобусната спирка от непозната жена. Показанията на свидетелката И. съдът не е възприел като заинтересована от изхода на делото, с оглед съжителството й с подсъдимия, както и на противоречието в показанията й с обясненията на Ж./в частта им, дали друг път тя е купувала цигари без бандерол-според свидетелката случаят е епизодичен, а според подсъдимия-редовен/, и от обстоятелството, че И. не е могла да опише местонахождението, където според нея е оставила закупените от нея цигари. Със същия аналитичен подход са подложени на проверка и показанията на свидетелите Б. и Ч., които не са възприети от съда за достоверни. Право на съда при оценката на доказателствата е да приеме една част от тях, а да отхвърли други, когато между тях има противоречие. Контролиращата инстанция проверява единствено спазването на правилата за формиране на вътрешното му убеждение, а именно дали доказателствата са събрани по надлежния процесуален ред и оценени съобразно действителното му съдържание, без изопачаване на съдържащата се в него информация и дали от тях са направени точни фактически и правни изводи. По делото тези правила не са нарушени, поради което въпросът за достоверността на доказателствените източници не може да бъде решен по различен начин, както се иска от осъдения. С оглед на приетите за установени от кредитираните доказателства фактически положения, материалният закон е приложен точно с осъждането на Ж. по предявеното обвинение. От обективна страна той е извършил действия, включени в изпълнителното деяние, а от субективна страна е действал при форма на вината-умисъл. Осъденият е нарушил установения в Закона за акцизите и данъчните складове, като е държал акцизни стоки без бандерол и деянието не представлява маловажен случай. В рамките на приетото за установено от фактическа страна, законът е приложен правилно. Налице са признаците на престъпния състав по чл. 234, ал. 1 НК, както от обективна, така и от субективна страна. Държаните от подсъдимия цигари са били без бандерол, какъвто се изисква от Закона за акцизите и данъчните складове. В мотивите на въззивното решение /на стр. 4 и 5/ са изложени съображенията на въззивния съд за отказа му да приеме извършеното престъпление за "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. В тази насока той се е позовал на обилната и непротиворечива практика на съдилищата и указанията по приложението на закона в тълкувателната дейност на ОСНК на Върховния касационен съд /ППВС № 6/1984 год. т. 6 и ТР № 62/1978г. на ОСНК/ и на решения на съдебни състави от наказателните му отделения. Паричната равностойност на предмета на престъплението е само един от критериите при оценката на конкретно престъпление като "маловажен случай", при това съвсем, не е определящ и доминиращ. Оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца следва да се съобразява с характера на конкретните общественоопасни деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап на развитие на обществото, както и с личността на дееца. В случая, държаните от подсъдимия 24 кутии цигари на обща стойност 105.60лв. не биха могли да бъдат преценени като пренебрежително малко в сравнение с останалите случаи от този вид. Това обстоятелство е преценявано като смекчаващо наред с останалите такива при индивидуализацията на наложеното наказание, но само по себе си и наред с останалите смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, не дават основание за правна оценка за маловажност на деянието през призмата на чл. 9, ал. 2 от НК. Не е останало вън от вниманието на съда, че подсъдимият е осъждан неколкократно за престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система, което го очертава като системен нарушител на защитените от глава VІІ от НК обществени отношения, а фактът, че настоящото деяние е извършил в изпитателния срок определен по влезлите в сила присъди за същите престъпления/ подлежащи на групиране в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК/ е лишила съда от възможността да преценява възможността за условно осъждане. Осъденият е получил от въззивния съд отговор на всички наведени от него доводи и възражения, поради това неконкретизираните му оплаквания, че са допуснати съществени нарушения ограничили процесуалните му права са неоснователни и не е налице основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като в рамките на правилно установените факти материалният закон е приложен правилно и не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Поради това ВКС не намира основание за възобновяване на наказателното дело и искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 425, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Г. Ж. за възобновяване на внохд № 1096/2012 год. на Старозагорския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 105 от 09.05.2012 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: