Р Е Ш Е Н И Е № 662 София, 29.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 05 октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1529 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 241/10 от 19.03.2010г. по касационна жалба на Д. Й. Й. е допуснато касационно обжалване на решение от 16.05.2009г., постановено по гр.д.№ 28/2009г. на К. окръжен съд, в частта, с което е оставено в сила решение от 04.11.2008г. по гр.д.№ 407/2008г. на К. РС. С последното е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска за ½ ид.ч. от имота.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 14, ал.1 от ППЗСПЗЗ и необоснованост. Ответниците по касация не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на К. окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. С решението на РС е уважен иска, предявен от Д. Р. Н., Д. Й. Й., А. А. Т., И. А. Николова, С. В. С., З. К. Г., Й. С. Г. и И. С. Д. с правно основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като е признато за установено по отношение на ответниците Г. Х. М., Е. Х. М., Д. Х. К., Ц. Х. М., Й. К. К., Г. К. А. и Х. М. М. К., че към момента на образуване на ТКЗС - 1956г. наследници на Е. С. Т., починала на 31.01.1954г., а именно Р. С. Николова и В. С. Ч. са собственици по наследствено правоприемство на ½ ид.ч. от ливада с площ 6 дка в м. “Селски ливади” ,[населено място], съставляваща част от поземлен имот 015011, целия с площ 20,677 дка, възстановен на ответниците, като наследници на Х. А. М.. За другата ½ ид.ч. от същия имот, производството е прекратено с решението на РС, като е прието, че за нея ищците не са подали заявление пред ПК за възстановяване идеалните части на преките си наследодатели. По делото е установено следното: С решение № 5-10/24.09.1992г. е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на Е. С. Т., починала на 31.01.1954г. За свои наследници тя е оставила четири деца: К., Д., Р. и В., чийто наследници са ищците. Дъщерята Д. е починала без деца и преживял съпруг, поради което се наследява от братята и сестрите си. Заявлението пред ПК за възстановяване на процесната ливада от 6 дка, записана на името на наследодателката по емлячния регистър от 1949г. е подал Д. Р. Н., който е единствен пряк наследник на дъщерята К. и е един от наследниците на починалата без свои деца Д.. Въззивният съд е приел, че той е могъл да заяви пред ПК възстановяване на правото на собственост само като наследник на пряката си наследодателка К. С. Ч., починала 1970г. и като наследник на Р. С. Николова, починала 1995г. до размер на наследствената им част от оставеното от Е. С. Т. наследство. Изложил е мотиви, че след смъртта на общата наследодателка за всички ищци Е. Топузкова през 1954г. имота е станал съсобствен между преките й наследници – нейни деца, поради което е следвало те, респективно техните наследници да заявят пред ПК своята идеална част, придобита по наследство Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК е следния: правилото, че подаденото заявление от един наследник ползва и останалите приложимо ли е и когато наследството е открито преди колективизацията и към този момент вече имота е съсобствен по наследство.. Отговорът, който въззивният съд е дал на този въпрос е отрицателен. С Р № 1199/11.07.1994г., ІV гр.о. на ВС, Р № 1432/19.12.2008г. по гр.д.№ 23/08 V гр.с. на ВКС, Р № 1062/23.10.2008г.по гр.д.№ 4688/2008г. на ІІ гр.о. на ВКС е прието, че заявяването на имота от един от наследниците, без оглед на това дали е пряк наследник, или е наследник на по-общ наследодател, починал преди колективизацията ползва и останалите наследници, поради което е недопустимо производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ образувано по иск на друг, макар и пряк наследник и че това правило важи и по иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Настоящия състав споделя това разбиране, като съответстващо на закона – чл. 14 от ППЗСПЗЗ, съгласно който подаденото заявление от един наследник ползва останалите. В този смисъл е и нормата на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ, която разпорежда, когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението да се издава общо за неговите наследници, а дяловете на наследниците се определят съгласно ЗН, без да се посочват в решението. Смисълът на тези норми произтича от това, че при наследяване по пътя на наследствената трансмисия наследството на общия наследодател преминава върху преките му наследници и става част от оставеното от тях наследство. Заявявайки за реституция наследството на по-общия наследодател, заявителя е изразил воля за възстановяване собствеността и на неговите преки наследници. Щом към момента на колективизацията наследството на общата наследодателка не е било поделено, то правилно е заявено за възстановяване като общо такова. ПК не определя дяловете на заявилите за наследяване. Като е приел противното, въззивният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, което следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по съществото на спора. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 16.05.2009г., постановено по гр.д.№ 28/2009г. на К. окръжен съд, в частта, с което е оставено в сила решение от 04.11.2008г. по гр.д.№ 407/2008г. на К. РС, в частта с която е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска за ½ ид.ч. от имота.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: