4 Р Е Ш Е Н И Е №140 Гр.София, 28.01.2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1014 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу решение № 1045/21.07.2009г., постановено по гр.д.№ 2375/2008г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 47/30.06.2008г. по гр.д.№ 1613/2007г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на Д. Й. Х., [населено място] застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер от 1986 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът Д. Х. оспорва жалбата. Претендира разноски. С определение № 375/17.05.2010г. ВКС, ТК, І отделение допусна касационното обжалване по въпросите за допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” в случай, че е издаден изпълнителен лист против прекия причинител на увреждането. Със същото определение съставът на ВКС спря производството по делото на основание чл.292 ГПК до произнасянето по тълк.д.№ 1/2010г. на ОСТК на ВКС. С Тълкувателно решение № 2/10г. от 06.06.2012г. по тълк.д.№ 1/10г. ОСТК на ВКС прие: При уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. По същество на касационната жалба. С оглед на даденото разрешение в ТР № 1/10г. доводите за недопустимост на въззивното решение са неоснователни. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с присъда № 63/05.10.2005г. по нохд №47/05г. на Районен съд – [населено място] А. е признат за виновен за това, че на 14.11.2004г. при управление на лек автомобил и нарушавайки правилата за движение по пътищата е причинил на Д. Х. счупване на лявата ключична кост, довела до трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник и изкълчване на лявата тазобедрена става, счупване на задния ръб на лявата тазобедрена става, артроза на същата, което е довело до поставяне на изкуствена лява тазобедрена става и до осакатяване на левия долен крайник. Делинквентът е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” със настоящия касатор. Решаващият състав е изложил съображения, че справедливото обезщетение е в размер на 20000 лв., като е отчел продължителния период, през който увреденият е търпял болки и страдания – 6 месеца, претърпените две операции с подмяна на тазобедрената става с изкуствена, постоянно състояние на 50 % инвалидност и младата му възраст, както и бъдещите болки и страдания при преумора и промяна на времето. Решението е правилно. Не са налице и въведените от касатора основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалвания въззивен акт. Решението на САС е постановено в съответствие с материалния закон, регламентиращ отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Решението, с което е присъдено обезщетение за вреди по гражданския иск в наказателното производство, дължими от делинквента, не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на застрахователя и не изключва отговорността му по прекия иск на увреденото лице. Неснователен, предвид на разрешението в ТР №1/10г., е и доводът, че представеният изпълнителен лист не представлявал доказателство, че по същия не е било извършено плащане от делинквента. От значение за основателността на претенцията е евентуалното извършване на плащането, като искът срещу застрахователя е неоснователен при пълното удовлетворяване на увреденото лице чрез извършено от застрахования делинквент плащане на присъденото обезщетение. В този смисъл, представянето на изпълнителният лист би могло да се цени като доказателство, че не е образувано производство по принудително изпълнение на присъденото вземане. Тежестта на доказване на факта, че увреденият е обезщетен за вредите от делинквента, което обстоятелство изключва отговорността по прекия иск по чл. 407, ал.1 /отм./ ТЗ, е на застрахователя. Не е налице соченото касационно основание за неправилност на решението, изразяващо се в нарушение на закона и необоснованост на изводите на съда, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост, като критериите за размера му обхващат вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, както и съпричиняването за вредоносния резултат. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд правилно е съобразил данните от заключението на медицинската експертиза и е формирал обоснован извод, че болките и страданията на увредения са продължили за съобщения от вещите лица период – оперативното лечение, възстановителният период и прогнозата за обичайните бъдещи болки. П. критерий относно вида на увреждането и времетраенето на интензивното лечение е изцяло съобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД. Решаващият състав е изложил и съображения за причинната връзка между увреждането и болките и страданията, като в тази част оплакванията на касатора не са основани на приети по делото факти и обстоятелства, които подлежат на обсъждане от въззивния съд. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон в частта за присъждане на законната лихва върху обезщетението от датата на увреждането. Застрахователят дължи законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на увреждането съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. Отговорността на застрахователя се ангажира поради факта, че застрахованото лице е причинило вреди на увредения. Правото на увреденото лице да претендира обезщетение пряко от застрахователя произтича не от застрахователния договор, а от законовата разпоредба, поради което отговорността на застрахователя има функционален характер. Отговорността по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ е обусловена от отговорността на делинквента и поради обстоятелството, че последният дължи лихви от датата на непозволеното увреждане, то по прекия иск срещу застрахователя, лихвите се дължат от същия момент. По тези съображения въззивното решение следва да се остави в сила съгласно чл.293, ал.1 ГПК. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение по договор № 017153 в размер на 3000 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1045/21.07.2009г., постановено по гр.д.№ 2375/2008г. от Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място], [улица], да заплати на Д. Й. Х., [населено място], [улица], ет.3, ап.70, сумата от 3000 лв. /Три хиляди лв./ - разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.