Р Е Ш Е Н И Е
№ 386/2015 г.
гр. София 22.01.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 19 октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 7429 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца И. С. Д., чрез адв.Н. С. против решение от 07.02.2014 г. по гр. дело № 15615/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.08.2012 г. по гр.дело № 21614/2009 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от И. С. Д. срещу С. К. Т. и А. Р. за прогласяване за недействителен договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 129/23.08.2007 г. на недвижим имот – апартамент № 2 със застроена площ от 48.10. кв.м, находящ се на втори етаж в [жилищен адрес] в[жк], р-н К. п., [населено място], както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на 1/6 ид.част от гореописания имот.
Жалбоподателят поддържа основания за недопустимост на решението на Софийски градски съд и за неправилност по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
Ответникът по касационната жалба С. К. Т., чрез особения представител адв.М. Б. в писмен отговор е изразил становище за валидност и допустимост на въззивното решение на СГС, съответно за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Ответницата по касационната жалба А. Р. не е изразила становище.
С определение № 773/12.06.2015 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на решение от 07.02.2014 г. по в. гр. дело № 15615/2012 г. на Софийски градски съд по касационната жалба, подадена от ищеца И. С. Д., поради вероятност въззивното решение да е недопустимо.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за нищожност на договора, обективиран в нот.акт № 129/2007 г., поради липса на изразена воля от продавачите, поради пороци при упълномощаването на ответника, към което искане според съда са относими твърденията в исковата молба, че ищците не са подписали пълномощното, че са били измамени от ответника при подписване на пълномощното, че не са могли да разбират и ръководят постъпките си, поради влошено здравословно състояние. С оглед на това е прието, че съдът не е сезиран с иск за установяване необвързаност на ищците от сключената сделка, поради действия на представителя във вреда на представлявания и поради това е направил извода, че не следва да се произнася по това възражение за необвързаност на ищеца от сключената сделка по нот.акт № 129/2007 г., поддържано във въззивната жалба, подадена от ищеца.
Посочил е, че твърдяното от ищеца обстоятелство, че продавачите по сделката не са получили цената по сделката само е споменато като факт в исковата молба и не е сред наведените обстоятелства за недействителност на сделката, че по-късно във въззивната жалба ищецът поддържа, че това е основание за недействителност на сделката, поради противоречие със закона. Прието е, че това твърдение е преклудирано и е неоснователно. Според съда виновното неизпълнение на задължение, произтичащо от сключена сделка от едната страна не води но нищожност на сделката, а е основание за развалянето й, че нищожността на сделката е първоначална, съществуваща към момента на изявленията на страните. С оглед на това е направил извода, че това поддържано основание за нищожност на сделката е неоснователно.
Прието е за установено от изслушаната СГЕ, че подписите, положени под пълномощно рег. № 1865/10.08.2007 г. са изпълнени от посочените упълномощители – Н. и Л. Г.. Според съда установената автентичност на документа налага извода, че същите са направили изявленията по упълномощаването на С. Т. да продаде техния имот, включително и на себе си на цена, каквато намери за добре. Направил е и извода за неоснователност на твърдението на ищеца, че липсва надлежно изразена воля от продавачите за сключване на сделката по продажба на апартамента, поради ненадлежно учредена представителна власт. Прието е, че представителната власт е възникнала и продавачите са били надлежно представлявани от свой представител, упълномощен да договаря и със себе си, че изразената воля за сключване на сделката покупко-продажба е валидна.
Въззивният съд е приел, че при заверката на подписа на един частен документ, какъвто представлява процесното пълномощно съгласно чл.485, ал.2 ГПК/отм./ няма изискване нотариуса да прочете на участващите в производството лица съдържанието на документа, че разпоредбата на чл.485,ал.2 ГПК/отм./ не препраща към чл.475,ал.1 ГПК/отм./, поради което според съда твърдяния факт, че на страните не е било прочетено пълномощното не води до нищожност на нотариалното удостоверяване.
Прието е, че от изслушаната СПсЕ не се установява към момента на упълномощавнането 10.08.2007 г. упълномощителката Н. Г. да е била в такова здравословно състояние, че да не е могла да разбира и ръководи действията си. Посочил е, че при липса на доказателства, като тежестта да представи такива е на ищеца се налага извода, че упълномощителката Г. е разбирала и е ръководела действията си, че изразената воля за упълномощаване поражда действие.
Съдът е приел, че липсват доказателства, че упълномощителите са били измамени от ответника, мотивирани да го упълномощят чрез въвеждането им в заблуждение.
При тези съображения съдът е направил извода, че сделката по упълномощаването на ответника С. Т. и последващата покупко-продажба не страдат от твърдяните в исковата молба пороци, че упълномощаването на ответника е валидно и сделката по нот.акт № 129/2007 г. е действителна. Изведен е и извода, че предявеният иск по чл.108 ЗС е неоснователен. Поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението на последния е потвърдено, като правилно.
Съдът намира, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба.
В исковата молба се съдържат фактически твърдения, че първоначалните ищци Н. Д. Д.-Г. и Л. Н. Г. – първата починала в хода на делото на 12.01.2010 г. и заместена от наследника по закон И. С. Д.-сега жалбоподател упълномощили ответника С. К. Т. с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 1865/10.08.2007 г. да продаде недвижимия имот апартамент № 2, находящ се в [населено място], включително да договоря лично със себе си. В хода на делото ответникът Л. Н. Г. е оттеглил предявения иск и с влязло в сила определение от 11.06.2010 г. по гр.дело № 21614/2009 г. на Софийски районен съд производството по делото в частта по този иск, предявен от Г. е прекратено. Въз основа на описаното пълномощно с нотариален акт № 129 от 23.08.2007 г. ответникът С. Т. от името на ищците продал на себе си процесния апартамент за сумата 20 000 лв. Изложени са твърдения както следва: че ищците не са давали съгласие за продажба на процесния апартамент, че волята им е опорочена, че нотариуса не им е дал възможност да се запознаят предварително с текста на пълномощното, че липсва волеизявление от тяхна страна пълномощникът да се разпорежда с недвижимите им имоти, както да договаря сам със себе си, че подписите под пълномощното не са техни.
В исковата молба са посочени и твърдения, че ответникът Т. е въвел умишлено ищците в заблуждение да му дадат пълномощно, че след узнаване, че пълномощника Т. е употребил пълномощното и действайки с измама е извършил прехвърляне правото на собственост на себе си са оттеглили пълномощното. Ищците са посочили, че към датата на нотариалната заверка на подписите на процесното пълномощно са били в тежко здравословно състояние – и двамата след излизане от болница и недееспособни да ръководят действията си и да защитят правата си. В исковата молба се съдържат твърдения досежно наличието на правен интерес у ищците по съдебен ред да установят правото си на собственост върху описания имот, че ответника С. Т. при опорочена воля – липса на волеизявление /съгласие/ за продажба се е разпоредил с имота, което води до нищожност на покупко-продажбата. Искането в исковата молба е за прогласяване нищожност на продажбата на апартамент № 2,находящ се в [населено място], р-н „К. п.” , обективирана в нот.акт № 129/2007 г., да се установи, че ищците са собственици на този апартамент и се осъдят ответниците – С. К. Т. и съпругата му А. Р. да им предадат владението на този имот.
След конституиране на жалбоподателя И. Д. като страна-ищец по делото с молба вх.№ 1035445/16.08.2011 г., чрез адв.Н.С. и адв. Н.К./л.108 и л.109/ исковата молба е уточнена, като са изложени твърдения, че ищците са били въведени в заблуждение от ответника С. Т. за упълномощаването му, за нищожност на упълномощителната сделка, въз основа на което е извършен договора на продажба.
Първонистанционния съд е квалифицирал исковете като предявени с пр.основание чл.26,ал.1 ЗЗД, чл.29 ЗЗД, чл.31 ЗЗД и чл.108 ЗС. Изложени са мотиви за неоснователност на иска за унищожаемост на упълномощаването, поради измама – чл.29 ЗЗД, че към момента на упълномощаването ищцата е била годна да разбира свойството и значението на извършеното – т.е. за неоснователност на иска за унищожаемост на упълномощаването на основание чл.31 ЗЗД. Прието е, че предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. С диспозитива на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените искове от И. С. Д. против С. К. Т. и А. Р. за прогласяване за недействителен договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 129/10.08.-2007 г. на недвижим имот – апартамент № 2, находящ се на втори етаж от жилищна сграда на [жилищен адрес] в[жк], р-н К. п. [населено място] както и да бъдат осъдени да предадат владението на 1/6 ид.част от този имот. В диспозитива на решението не е посочено правното основание на исковете, които са отхвърлени.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.
Приел е, че е сезиран с искове за нищожност на договора, обективиран в нот.акт № 129/2007 г., поради липса на изразена воля от продавачите, поради пороци при упълномощаването на ответника, че ищците не са подписали пълномощното, че са били измамени от ответника при подписване на пълномощното, както и че не са могли да разбират и ръководят постъпките си, поради влошено здравословно състояние. Приел е, че е сезиран и с иск с правно основание чл.108 ЗС.
Както вече се отбеляза обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, като недостатъците не са отстранени по реда на чл.129,ал.2 и ал.4 ГПК.
Въведените в обстоятелствената част на исковата молба и в уточнителната молба фактически твърдения за упълномощаване от ищците на ответника С. Т. с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите за разпореждане със собствен на ищците имот, включително и пълномощникът да договаря сам със себе си при измама – въведени са в заблуждение от ответника за същността и последиците от упълномощаването, че към момента на упълномощаването ищците – в частност Н. Г., поради влошено здравословно състояние не е могла да разбира и ръководите постъпките си налага извода за предявени искове с правно основание чл.29,ал.1 ЗЗД, чл.31 ЗЗД – за унищожаемост на упълномощаването, като сключено при измама, съответно унищожаемост на упълномощителната сделка, като сключена от дееспособно лице, което към момента на сключване на сделката не е могло да разбира и ръководи действията си. Изложени са и твърдения за нищожност на упълномощаването, поради липса на съгласие – ищците не са подписали пълномощното, както и твърдения за нищожност на покупко-продажбата на процесния имот, обективирана в нот.акт № 129/2007 г., поради липса на съгласие от продавачите. При тези фактически твърдения е заявен неясен петитум за прогласяване нищожност на сключения договор за продажба на процесния апартамент – при опорочена воля – липса на волеизявление/съгласие/ за продажбата, за признаване за установено, че ищците са собственици на същия апартамент и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на апартамента. Налице е несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което представлява нередовност на последната. Тази нередовност не е констатирана и отстранена по реда на чл.129,ал.2 и ал.4 ГПК от първоинстанционния съд. Въззивният съд не е изпълнил задължението, произтичащо от чл.129,ал.1 ГПК да извърши проверка за редовността на исковата молба според практиката на ВКС в т.4 от т.решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС за правомощията на въззивната инстанция, което решение не е изгубило сила и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. и не е привел петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствената част по реда на чл.129,ал.2,вр.ал.4 ГПК. Въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба е недопустимо и следва да се обезсили на основание чл.293,ал.4,вр.чл.270 ГПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да отстрани нередовностите на исковата молба с оглед разпоредбите на чл.129,ал.2,вр.ал.4 ГПК.
Поради недопустимост на въззивното решение съдът преценява, че не следва да се обсъждат доводите в касационната жалба, касаещи правилността на решението.
С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат, като при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС - чл.294,ал.2 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Обезсилва решение от 07.02.2014 г., постановено по гр.дело № 15615/2012 г. на Софийски градски съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |