5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 262 [населено място], 31.05.2017г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и девети май , през две хиляди и седемнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 996 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] / с предишно наименование [фирма] против определение № 23/16.01.2017 год. по т.д.№ 703/2016 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3197/ 04.10.2016 год. по т.д.№ 1209/2016 год. по описа на Варненски окръжен съд,за прекратяване на производството.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, при постановяване на което въззивният съд не е съобразил допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, респ. не е извършил сам необходимото за отстраняване нередовност на исковата молба, с даване възможност на ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на иска. Жалбоподателят твърди, че вместо директно да пристъпи към прекратяване на производството, при обективното противоречие между твърденията в исковата молба и съдържанието на представените доказателства,обуславящи надлежна процесуална легитимация на субект, различен от посочения в титулната част на исковата молба и петитума ищец, съдът е следвало да укаже на това противоречие и предостави на ищеца възможност да уточни собствения си правен интерес от предявяване на иска,въз основа на същите тези твърдения и доказателства. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното : Искът - предмет на гр.д.№ 1209 / 2016 год. на Варненски окръжен съд е предявен по реда на чл.422 ГПК срещу ответника В. В.. За вземането – предмет на установяване със същия , е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,по силата на които [фирма] и В. С. В. са осъдени да заплатят солидарно на [фирма], с предишно наименование [фирма] / ЕИК [ЕГН] / - при проведено от заповедния съд производство по поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в наименованието на заявителя - сумата от 96 826,29 евро , задължение по запис на заповед от 15.07.2008 год. , ведно със законната лихва върху същата от 05.08.2013 год. до окончателното й изплащане.Исковата молба, позовавайки се на тази именно заповед за незабавно изпълнение – с кредитор [фирма] , вкл. с прилагане към същата на молбата за исканото допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за незабавно изпълнение,вкл. с прилагане на пълномощно,удостоверяващо упълномощаване от управителя на и за представляване на [фирма] , изхожда от формално посочен ищец – „ Х. А. Р. А. България„ О. / с предходно наименование „Х. А. А. А.зилинг„ О. / различен от заявителя в заповедното производство правен субект – ЕИК №[ЕИК]/.Предвид констатираното различие между заявителя в заповедното производство и подалият исковата молба, в срока по чл.415 ал.1 ГПК ищец, първоинстанционният съд е прекратил производството, независимо че с последваща молба, в срока за отстраняване на други нередовности на исковата молба, е поискано отстраняване на допусната техническа грешка, с коригиране името на ищеца на „ [фирма], с предишно наименование [фирма] / ЕИК [ЕГН] /. Въззивният съд е потвърдил определението, като е счел, че не може да се касае за техническа грешка, след като погрешно посоченият и верният ищци са различни и съществуващи правни субекти / с различни ЕИК /. Отказал е коригиране на исковата молба, по съображения,основани на преклузивния срок за предявяване на иска по чл.422 ГПК, който не би бил спазен, доколкото новоконституираният ищец би имал това качество от момента на конституирането му, спрямо който момент срокът по чл.415 ал.1 ГПК би бил изтекъл. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е поставил следните въпроси , обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК : 1/ Когато при проверка редовността на исковата молба съдът констатира, че същата е подадена от ненадлежен ищец, но срещу надлежен ответник,следва ли да предостави на ищеца възможност да обоснове правния си интерес от водене на делото или да обоснове интерес от заместването му в производството или може и без даване на указания , да прекрати производството като недопустимо ? и 2/ Налице ли е нередовност на исковата молба и как следва да бъде отстранена, ако формулираният в същата петитум не съответства на изложените фактически обстоятелства и приложените към нея писмени доказателства и сочи, че искът е предявен от ненадлежен ищец, но срещу надлежен ответник ? . В първия раздел на изложението се сочи противоречие на въззивното определение със задължителна за въззивния съд съдебна практика, но без да се формулира правен въпрос, като посочените актове на състави на ВКС не разрешават въпроси, относими към настоящия правен спор и решаващите мотиви на въззивното определение, предвид което и да биха могли да се идентифицират като въпроси на жалбоподателя.Решение № 470 по гр.д.№ 3253 / 2013 год. на ІV г.о. на ВКС е постановено по правния въпрос „ за приложението на чл.203 ал.3 ЗОВСРБ отм.,чл.194 ал.3 ЗОВСРБ и чл.111 ЗЗД относно надлежния ответник по иск за възнаграждение за извънреден труд на кадрови офицер, както и каква е погасителната давност за това вземане„ ,а решение № 84 по т.д.№ 1300 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС – по правния въпрос за „ доказателствената стойност на документ , непреведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка„.Мотивите в казуалната част на тези актове не са задължителна за въззивния съд практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК вр. с т.2 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Формулираните въпроси,обаче,покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, свеждайки се до общия, отговор на който е изводим от решаващите мотиви на въззивното определение,предопределени от процесуалното поведение на въззивния съд, спрямо констатираното обективно противоречие: Нередовност на исковата молба ли е ако твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и представените в подкрепа на същите доказателства, обуславят процесуална легитимация на различен от посочения в петитума на иска ищец, спрямо който се претендира правния резултат,и как следва да процедира при такова противоречие съдът? Въпросът е обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото чл.127 ал.1 ГПК не дава директен отговор относно такъв аспект на нередовност на исковата молба - който не е резултат от директна липса на определен реквизит или на приложение към същата и по конкретния въпрос няма задължителна съдебна практика. По правния въпрос : Исковата молба следва да съдържа индивидуализация на спорния предмет, чрез посочване основанието на иска / фактите , от които се твърди, че произтича претендираното право / , петитума на иска / в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита /, както и носителите на правоотношението. Всяко несъответствие в задължителното съдържание на исковата молба, респ. всяко разминаване между обстоятелствена част и петитум, което не дава възможност за индивидуализация на спорния предмет, основанието на иска или надлежните страни в правоотношението, съставлява нередовност , която съдът е длъжен да отстрани след изпълнение на процедурата по чл.129 ал.2 ГПК.Когато обстоятелствената част на исковата молба и доказателствата към които препраща сочат легитимиран да предяви иска определен правен субект, но искането за правна защита изхожда от името на различен от същия и съществуващ правен субект, е налице спорна процесуална легитимация по делото, която задължава съда да предприеме действия по изясняването й. Само ако страната не предприеме адекватни процесуални действия за отстраняване нередовността, производството по делото следва да бъде прекратено. Без значение е дали противоречието е резултат на техническа грешка - във фактическото изписване името на страната, от пропуск да се посочат и допълнителни факти и доказателства, обосноваващи процесуалната легитимация на посочената в петитума страна или в погрешна правна представа на страната относно принадлежността на правото на иск / за ищеца - в който случай производството подлежи на прекратяване / , респ. относно надлежната й ответна страна / в който случай следва да бъде коригиран ответника, в съответствие с изводимия от исковата молба в цялост правен интерес на ищеца /. По основателността на частната жалба : Неправилно в настоящия случай първоинстанционният съд е прекратил производството, без да даде възможност на ищеца да отстрани противоречието между обстоятелствената част на исковата молба, обуславяща процесуалната легитимация на един правен субект и петитума, с който се търси защита в полза на различен от първия правен субект. Още повече, че приложеното по делото пълномощно установява учредена, за предявяване и защита по иска, представителна власт на подалото исковата молба лице, в полза на различен от вписания в титулната част и петитума и кореспондиращ именно на изводимия от обстоятелствената част на исковата молба и доказателствата към същата правен субект. Приложената към исковата молба за поправка на очевидна фактическа грешка, адресирана до заповедния съд и проведеното от същия производство по чл.247 ГПК, също са била достатъчна индиция за допускане, с висока степен на вероятност, наличието на техническа грешка в изписването на ищеца. Съгласно чл.129 ал.5 ГПК поправената искова молба се счита редовна от момента на подаването й, поради което и спазеният преклузивен срок по чл.415 ал.1 ГПК би ползвал коригираният ищец, тъй като не се касае за замяна на страна в правоотношението, в който случай искът би се считал предявен от конституирането й / чл.228 ал.3 ГПК /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 23 / 16.01.2017 год. по т.д.№ 703/ 2016 год. на Варненски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 23/16.01.2017 год. по т.д.№ 703/ 2016 год. на Варненски апелативен съд и потвърденото със същото определение № 3197/04.10.2016 год. по т.д.№ 1209/2016 год. по описа на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд, за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на спора. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :