Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
Гр. София, 25.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря Силвиана Шишкова
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т. д. № 1218/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ю. С. и А. А. П., двамата от [населено място], общ. Д., чрез техния процесуален пълномощник, срещу решение № 2319 от 10.11.2017 г. по в.гр.д. № 3245/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІ въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № 2508/18.04.2017 по гр.д.№ 15126/2013 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав, за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗД БУЛ ИНС АД София искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на М. З. М. при ПТП, настъпило на 18.09.2013 г., в размер на 60 000 лв. за всеки от тях.
В касационната жалба се поддържат доводи по чл.281 т.3 ГПК за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение при формиране на решаващия извод на съда, че касаторите не са легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. З. М., т.к. не са роднини на починалия и не е налице хипотезата на взето за отглеждане за осиновяване дете, предвид тяхната възраст. По подробно изложени съображения се моли за отмяна на решението в обжалваните части и за уважаване на исковите претенции в посочения в жалбата размер, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА за трите съдебни инстанции. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа в цялост.
Ответникът по касация – ЗД БУЛ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Становището се поддържа и в подадена молба с характера на писмена защита. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното:
За да отрече активната материалноправна легитимация по иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ на касаторите - деца на Ю. С. С. отпреди фактическото й съпружеско съжителство с починалия при ПТП на 18.09.2013 г. М. З. М., въззивният съд се е позовал на липсата на родствена връзка между лицата, както и на липсата на предвиденото в ППВС № 5/1969 г. изключение, касаещо взетите за отглеждане, но неосиновени деца.
Касационното обжалване е допуснато с определение от 10.12.2018 г. при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък и влиза ли в кръга на правоимащите отглежданото, макар неосиновено, навършило пълнолетие дете?
При отговора на поставения материалноправен въпрос следва да се съобрази Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата, съгласно чл.130 ЗСВ. В него е изяснено, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъда обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че с ППВС № 5 от 24.ХІ.1969 г. е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, което е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях житейски отношения, напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете, и поради това е счетено за справедливо при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход. В решение № 227 от 09.02.2017 г. по т.д. № 53676/2015 г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 309 от 30.01.2019 г. по т.д. № 2843/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. изрично е прието, че навършването на пълнолетие на отглежданото дете не е отрицателна предпоставка за възникване на правото на вземане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на непозволеното увреждане при смърт на отглеждащия пострадал.
Настоящият съдебен състав напълно възприема горните разрешения, съставляващи и отговор на релевантния за настоящия спор материално-правен въпрос.
Въззивното решение е постановено в противоречие с така дадения отговор, доколкото съставът на апелативния съд е приел, че касаторите са изключени от приложното поле на ППВС № 5/1969 г. като правоимащи лица, в качеството им на взети за отглеждане и осиновяване деца, предвид тяхната възраст. Съдът е приложил неправилно материалния закон, като в този случай не се налага извършване на нови или повтарянето на вече извършени съдопроизводствени действия, поради което основание чл.293 ал.2 вр. ал.1 ГПК спорът следва да се разреши от касационната инстанция.
Поради това, че с въззивното решение исковете на останалите ищци /децата на починалия и тяхната майка/, са били уважени и в тази част решението на САС е влязло в законна сила, същото се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите общи факти, свързани с основанията за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по ЗГО и съпричиняването на вредите от самия пострадал. Решението не се ползва със СПН по отношение размера на обезщетенията, присъдени в полза на останалите ищци, поради което на пълно изследване подлежи обемът на претърпените от касаторите неимуществени вреди.
Установява се от данните по делото, че А. А. П. е роден през 1981 г., а С. Ю. С. – през 1987 г., т.е., когато починалото лице и майката Ю. С. С. са заживели като семейство, касаторите са били малолетни. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че починалият М. З. М. е живеел заедно с Ю., А., С. и рождените си деца Х., Б. и З., без да дели децата на свои и чужди, като работел и гледал цялото семейство. Момчетата обичали М. като баща, трудно понесли смъртта му и все още страдат от загубата, не са я преживели, даже почвали да плачат, щом се спомене за него. И двамата имали жени, родени деца, но продължавали да живеят заедно с цялата фамилия в същата къща.
При така изясненото от фактическа страна съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД за претърпените от касаторите неимуществени вреди от смъртта на мъжа, който е заживял с майка им на съпружески начала и ги е отгледал като баща, при съобразяване на тяхната и на починалия възраст /съответно 32 г., 26 г. и 57 г./, обстоятелството, че приживе са имали нормални семейни отношения на грижа и обич и че са живеели заедно, но същевременно са имали вече и свои семейства, интензитета и продължителността на причинените им страдания и предвид обществено-икономическите отношения към момента на произшествието, вкл. с отчитане на лимита на застрахователните суми по § 27 ал.1 КЗ /отм./, следва да се определи в размер на по 90 000 лв. Като неотносими се преценяват доводите на ответника за приложение на норми от сега действащия КЗ, в сила от 01.01.2016 г. и неговите изменения и допълнения -§ 95, § 96 и чл.493а, доколкото същите не притежават обратно действие, а посоченият размер на обезщетението при смърт в § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ дори не се отнася към категорията правоимащи лица, в която попадат касаторите.
Предвид установения факт на съпричиняване на вредоносните последици от страна на самия пострадал в рамките на 50 % /с оглед неадекватното му поведение на пътя, вследствие употребата на алкохол, и предприетото внезапно пресичане на двупосочно пътно платно при интензивно движение, на неразрешено място/, дължимите застрахователни обезщетения следва да бъдат намалени, на основание чл.51 ал.2 ГПК, до сумата от по 45 000 лв. До този размер исковете по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ се преценяват като основателни и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането, след съответната отмяна на въззивното решение, поради неговата неправилност. Решението следва да се отмени и в частта, касаеща разноските за първата инстанция /за въззивната инстанция са присъдени разноски, по-малко от дължимите/, за разликата над 4 718.20 лв. до 6 088.50 лв. за всеки от касаторите, а в останалата обжалвана част - за разликата над 45 000 лв. до 60 000 лв., решението на САС следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати дължимата за всички инстанции държавна такса в размер на 7 200 лв., а в полза на процесуалния представител на касаторите - адвокатско възнаграждение по чл.36 ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер на 13 536 лв. с ДДС, също за всички инстанции. За настоящата съдебна инстанция ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски и списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2319 от 10.11.2017 г. по в.гр.д. № 3245/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІ въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № 2508/18.04.2017 по гр.д.№ 15126/2013 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав за отхвърляне на предявените от С. Ю. С. и А. А. П. против ЗД БУЛ ИНС АД [населено място] искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на М. З. М. при ПТП, настъпило на 18.09.2013 г., за сумата от 45 000 лв., дължима на всеки от тях, както и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, І ГО, 1 за осъждане на С. Ю. С. и А. А. П. да заплатят в полза на ЗД БУЛ ИНС АД съдебно-деловодни разноски за първата инстанция, за разликата над 4 718.20 до присъдените 6 088.50 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД София с ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Ю. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 18.09.2013 г. в резултат на ПТП смърт на М. З. М., на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 18.09.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД София с ЕИК[ЕИК] да заплати на А. А. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 18.09.2013 г. в резултат на ПТП смърт на М. З. М., на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 18.09.2013 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД София с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Н. Н. Д. от САК, [населено място], [улица] сумата 13 536 лв. /тринадесет хиляди петстотин тридесет и шест лева/ с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за всички инстанции, на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2319 от 10.11.2017 г. по в.гр.д. № 3245/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІ въззивен състав в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД София с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд сумата 7 200 лв. /седем хиляди и двеста лева/ - държавна такса за трите инстанции, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |