5 Р Е Ш Е Н И Е № 180 София,11.12.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 56/2011г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. А. И. от [населено място] срещу решение № 147 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 3731/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” отделение. С това решение е потвърдено постановеното от Софийски районен съд решение от 04.02.2010 г. по гр. д. № 23 189/2009 г. в обжалваната му част, с която са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу касаторката установителни искове по чл. 422 ГПК, съответно: за сумата 5 363.91 лв. – неплатена топлинна енергия за периода м. януари 2004 г. – м. април 2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2009 г. до окончателното й плащане, и за сумата 818.52 лв. – лихва за забава върху първата сума за периода от 08.01.2006 г. до 01.12.2008 г. Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на закона. Изразява несъгласие с извода на съда по отношение на приложимата в случая погасителна давност, като застъпва становище, че с оглед периодичния им характер, вземанията за цената на доставената топлинна енергия се погасяват с тригодишна, а не с петгодишна давност. С определение № 696 от 31.10.2011 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса: С каква давност се погасяват вземанията за цената на доставяната топлинна енергия. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] и третото лице-помагач на същия [фирма], [населено място] – не заявяват становище по касационната жалба. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу Р. А. И. от [населено място] положителни установителни искове по чл. 422 ГПК, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по което ответницата по исковете не е изпълнила задължението си за плащане цената на доставената й енергия за периода от м. януари 2004 г. до м. април 2008г. Като неоснователни и недоказани решаващият състав е преценил всички заявени от нея възражения за недължимост на сумата по главницата – както за ненадлежно възникване на задълженията, така и за неточно в качествено и/или количествено отношение изпълнение от страна на топлопреносното предприятие. Не е уважено и направеното възражение за погасяване по давност на вземането за неплатена цена на топлинната енергия за част от посочения от ответницата период. В тази връзка въззивната инстанция е изразила становището, че доколкото задълженията за главница нямат общ източник и размерът им зависи от реалната месечна консумация, то същите нямат периодичен характер и по отношение на тях намира приложение общият 5-годишен давностен срок, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е частично неправилно. Изразеното от въззивния съд становище, че вземанията на топлофикационното дружество за цената на доставената топлинна енергия нямат характер на „периодични” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, е в противоречие със закона и приетото междувременно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно дадените в същото разяснения, „периодични” са плащанията, които се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва на предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Доколкото отговарят на посочените изисквания, вземанията за цената на доставяната на потребителите топлинна енергия следва да бъдат определени като „периодични”, което, от своя страна, обосновава приложимостта на кратката 3-годищна давност по чл. 111 ЗЗД за тяхното погасяване, а не на общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, както неправилно е приел решаващият състав. С оглед изложеното, за погасени в случая следва да се считат онези вземания за цената на доставената на ответницата топлинна енергия, чиито падеж е настъпил преди началото на 3-годишния период, предхождащ датата на подаване на исковата молба – 08.01.2009 г., за каквато съгласно изричната разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК се счита датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Или, направеното от ответницата възражение за давност е основателно за част от исковия период и по-конкретно – за периода от м. юли 2002 г. до 08.01.2006 г. За останалата част от исковия период – от 08.01.2006 г. до м. 04.2008 г. – претендираните от ищеца вземания не са погасени по давност. Съгласно изричната разпоредба на чл. 32 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на потребителите за битови нужди в [населено място] от 23.12.2005 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това задължение заплащат и обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата. С оглед на посочената клауза, дължимите вземания с настъпил падеж през периода от 08.01.2006 г. до м. 04.2008 г., които не са погасени по давност, са съответно вземанията за цена на доставената топлинна енергия от м. февруари 2006 г. до м. март 2008 г. включително /падежът на последното вземане е 30.04.2008 г./, а за обезщетения за забава в размер на законната лихва – вземанията от м. февруари 2006 г. до 01.12.2008 г. От приложената към заключението на техническата и на счетоводната експертиза таблица се установява, че за посочените по-горе периоди вземанията за неплатена цена на доставената топлинна енергия възлизат на сумата 3 163.43 лв., а вземанията за обезщетение за забава в размер на законната лихва – на сумата 749.78 лв. За тези суми именно са основателни и предявените искове, като за разликата до присъдените от предходната инстанция суми съответно – до 5 363.91 лв. /за главница/ и до 818.52 лв. /за обезщетение за забава/ същите са неоснователни и подлежат на отхвърляне, след като въззивното решение бъде частично отменено. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху сумата за топлинна енергия се дължи и законна лихва за времето от завеждане на исковата молба – 08.01.2009 г. – до окончателното й изплащане, която правилно е присъдена с обжалвания акт. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът по касационната жалба следва да заплати на касаторката направените по делото разноски за отхвърлената част от исковете в размер на сумата 711.45 лв., включваща адвокатско възнаграждение и платена държавна такса за въззивното производство, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК – държавна такса по сметка на Върховен касационен съд в размер на 108.26 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 147 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 3731/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” отделение в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски районен съд решение от 04.02.2010 г. по гр. д. № 23 189/2009 г. в частта, с която предявените от [фирма], [населено място] срещу Р. А. И. от [населено място] установителни искове по чл. 422 ГПК са уважени за разликата над сумата 3 163.43 лв. до сумата 5 363.91 лв. – неплатена топлинна енергия за периода м. януари 2006 г. – м. април 2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2009 г. до окончателното й плащане, и за разликата над сумата 749.78 лв. до сумата 818.52 лв. – лихва за забава върху първата сума за периода от 08.01.2006 г. до 01.12.2008 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], [населено място] срещу Р. А. И. от [населено място] установителни искове по чл. 422 ГПК за разликата над сумата 3 163.43 лв. до сумата 5 363.91 лв. – неплатена топлинна енергия за периода м. януари 2006 г. – м. април 2008 г. и за разликата над сумата 749.78 лв. до сумата 818.52 лв. – лихва за забава върху първата сума за периода от 08.01.2006 г. до 01.12.2008 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 3731/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” отделение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Р. А. И. от [населено място] направените по делото разноски в размер на 711.45 лв. /седемстотин и единадесет лева и четиридесет и пет стотинки/. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за настоящото производство в размер на 108.26 лв. /сто и осем лева и двадесет и шест стотинки/. Решението е постановено при участието на [фирма], [населено място] като трето лице-помагач на [фирма], [населено място]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: