Р Е Ш Е Н И Е № 206 София, 18 април 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Пенка Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №604 по описа за 2013 година Производството е за възобновяване на нохд.№2807/2009 г. на Софийски районен съд и внохд.№3757/2012 г. на Софийски градски съд,образувано по искане на осъдения П. Р. П.. В искането ,което се поддържа в съдебно заседание от осъдения лично и защитник ,са направени оплаквания за нарушения по смисъла на чл.348 ал.1т.1,2 и 3 НПК. Частния обвинител и граждански ищец не е взел становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона,а искането на осъдения изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 28.11.2012 г. постановено по внохд.№3757/2012 г. на Софийски градски съд е потвърдена присъда по нохд.№2807/2009 г. на Софийски районен съд. С посочената присъда подсъдимия тогава П. Р. П. е признат за виновен в това ,че на 17.12.2002 г. в [населено място] ,с цел да набави за себе си имотна облага ,възбудил и поддържал заблуждение у св.С. и с това му причинил имотна вреда в размер на 30 000 лв.,големи размери,поради което и на основание чл.210 ал.1т.5 НК вр. с чл.209 ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от пет години. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения П. : С искането са ангажирани всички касационни основания,като се акцентира на допуснати от инстанционните съдилища съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата.Твърди се ,че „показанията на св.С.,Л.,Д. и С. са обсъждани еднопосочно и само в полза на обвинението”.Същите показания са противоречиви и взаимно изключващи се /св.Л.-взе парите и ги сложи в черна чанта,св.Д. –взе парите и ги нарина в жабката на колата /.Не било установено в какви копюри са били предадените на осъдения 30 000 лв.”Дадените пари „ не били отразени документално, нито в касата на фирмата,нито счетоводно. Анализа на доказателствата по делото бил повърхностен и едностранен,довел до неправилна преценка на въззивния съд за установените по делото факти и обстоятелства, за липсата на противоречие в събраната по делото доказателствена съвкупност,а от там и неправилния извод за авторството на деянието. Неправилно били дискредитирани показанията на св.Г. и св.Н. и отхвърлена тезата,че на инкриминираната дата осъдения не бил на инкриминираното място. Доводите са неоснователни и не намират опора в данните по делото. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства,по предвидения в НПК процесуален ред.Първоинстанционния съд е провел общо четиринадесет съдебни заседания,при което е уважил всички доказателствени искания на страните,включително и на осъдения.Въззивния съд също е провел съдебно следствие ,назначил е съдебно техническа експертиза,по представени от защитата писменни доказателства ,изслушал и приел заключение. Събраните по делото доказателства и доказателствени средства са подложени на задълбочен и обстоен анализ ,изводите от който са последователни и почиват на правилата на формалната логика. Още първоинстанционния съд е приел,че по делото има две групи гласни доказателствени средства и затова подробно са обсъдени показанията на св.С.,Л. и Д. и тези на св.Г. и Н..Посочени са и основанията ,поради които следва да се даде вяра на показанията на първата група свидетели и защо показанията на втората група не следва да се кредитират.В тази връзка подробно е обсъдено заключението на съдебно техническата експертиза ,установяваща „ че представените /от осъдения / два броя ЖП билети са изцяло неистински и не са издадени по съответния ред от БДЖ [фирма].Това е и едно от установените обстоятелства,които оборват тезата на осъдения,че не е бил „ на инкриминираното място и време „. Липсват и претендираните „противоречия” в показанията на първата група свидетели.Както е посочено и в искането за възобновяване ,по отношение на предаването на сумата от 30 000 лв. на инкриминираната дата и място,между показанията на св.С. ,Л. и Д. няма противоречие,дали след предаването осъдения ги е сложил в черна чанта или в жабката на колата е без значение. В мотивите и на двата съдебни акта е посочено,кои обстоятелства от предмета на доказване се приемат за установени и на коя доказателствена основа.Въззивния съд е изпълнил и задължението си по чл.339 ал.2 НПК,като след обсъждане е посочил основанията, поради които не приема направените пред него оплаквания. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. Осъдения П. на икриминираната дата е възбудил заблуждения у св.С. ,което поддържал няколко години и с това му причинил имотна вреда в размер на 30 000 лв. и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.Инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение за определяне размера на наказанието,приели са че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства и с приложението на чл.66 ал.1 НК,като в известен смисъл са надценили „неразумния срок” на наказателното производство.Определеното на осъдения наказание е достатъчно и справедливо. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а искането на осъдения изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Р. П. за възобновяване на нохд.№2807/2009 г. на Софийски районен съд и внохд.№3757/2012 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :