О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 415 София, 05.08.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 44/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Я. З. Д. чрез адв. Ст. С. против определение № 255 от 15.05.2010 г. по ч.гр.д. № 223/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определението от 12.02.2010 г. по гр.д. № 2063/09 г. на Варненския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска и е върната подадената от Я. З. Д. искова молба. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното определение поради нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че определението следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос за наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост в противоречие с практиката на ВКС, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Позовава се на решение № 536 -56 г-ІV г.о. и решение № 2196- 56 -ІV г.о. на ВС Ответницата по частната касационна жалба не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното: Я. Д. З. е предявил против М. А. М. отрицателен установителен иск за собственост с искане да бъде установено, че ответницата не е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 3 в [населено място], [улица], вх. Б, ет.2, с площ от 65.47 кв.м. Обосновал е правния си интерес с твърдението, че с влязло в сила решение по гр.д. № 4363/2000 г. на Варненския районен съд съпругът на ответницата Д. К. М. е бил осъден да му предаде на основание чл. 108 ЗС владението върху този имот. При въвода във владение съдебният изпълнител заварил в имота ответницата, която била извадена от него. Впоследствие действията на съдебния изпълнител били отменени по жалба на М. М., като е прието, че същата е трето лице в изпълнителното производство и по отношение на нея въводът е следвало да бъде извършен при спазване на изискванията на чл. 523 и 524 ГПК. За да намери предявеният иск за недопустим, първоинстанционният съд е прие, че жалбоподателят няма правен интерес от отричане правата на ответницата, тъй като след отмяна на действията на съдебния изпълнител следва да се възстанови фактическото положение отпреди въвода, след това на ответницата като трето лице, заварено в имота следва да се даде срок да поиска спиране на изпълнението и да предяви иск по чл. 524 ГПК, т.е. ответницата е тази, която следва да инициира исковото производство, тъй като тя има правен интерес да установи правата си. С оглед конкретиката на спора поставеният в изложението правен въпрос се свежда до това дали ищецът като взискател в изпълнителното производство за предаване владението върху недвижим имот има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за собственост против третото лице, заварено в имота, което твърди, че владее отпреди завеждане на делото и заявява самостоятелни права, които изключват правата на взискателя. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, поради което въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. След като съдът е отменил извършения от съдебния изпълнител въвод в процесния имот, съдебният изпълнител е длъжен да възстанови първоначалното положение, като извърши обратен въвод на третото лице в имота, след което извърши онези изпълнителни действия, които са били опорочени - да насрочи нов въвод и в случай, че завари третото лице в имота, да отложи изпълнението и да му даде тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението съобразно чл. 524 ГПК. Ако в този срок третото лице не поиска спиране на изпълнението, или ако молбата му не бъде уважена, или ако изпълнението е спряно, но в определения от съда седмодневен срок третото лице не предяви иск против взискателя за установяване на правата си, спирането се отменя по искане на взискателя и последният ще бъде въведен във владение на имота. Взискателят няма правен интерес от предявяване нито на отрицателен, нито на положителен установителен иск за собственост против третото лице, защото решенията по установителните искове не са изпълнително основание и не подлежат на принудително изпълнение. Чрез предявяване на отрицателен установителен иск за собственост против третото лице, ищецът не би могъл да осуети и извършването на обратен въвод в имота, тъй като не може да черпи права от незаконно принудително изпълнение. Като е достигнал до същия извод, въззивният съд е постановил определението си в съответствие с процесуалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 255 от 15.05.2010 г. по ч.гр.д. № 223/2010 г. на Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: