О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 173 София, 28.11.2013 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при становището на прокурора от ВКП К. ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия Захарова КЧНД № 2107/2013 г., като взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между районния съд в гр. Варна и Великотърновския районен съд. Прокурорът от ВКП К. Иванов застъпва становище, че компетентен да разгледа делото е районният съд в гр. Велико Търново, тъй като в конкретния случай компетентният съд следвало да се определи съгласно мястото на неизпълнение на принудителната административна мярка, а не съгласно носимостта на задължението на работодателя за плащане. Изискуемото действие е следвало да бъде извършено от ръководителя – жалбоподател в седалището му в гр. Д., общ. Велико Търново, поради което именно там е било осъществено нарушението. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното: Наказателно административен характер дело № 1721/2013 г. по описа на РС – Велико Търново е било образувано по жалба на Д. Р. Р., представляващ [фирма] със седалище и адрес на управление в гр. Д., община Велико Търново, против наказателно постановление № 04-0401870 от 23.09.2013 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Велико Търново, с което на търговското дружество е била наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за допуснато административно нарушение на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ – за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил в срок задължително предписание с № 2 в разпоредителната част на протокол за извършена проверка с изх. № 452/26.04.2013 г. на контролния орган от дирекция „Инспекция по труда” на правоимащи лица да бъде изплатено дължимо парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С определение (по съдържанието си разпореждане) № 702/16.10.2013 г. съдия-докладчик при Великотърновския районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на РС – гр. Варна, като е счел, че процесното нарушение има за предмет неизпълнението на предписание, чието съдържание било за изплащане на обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ, а плащането съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, б. „а” от ЗЗД следвало да се извърши по местоживеенето на кредиторите, които живеели на територията на гр. Варна. По жалбата на Д. Р. Р., представляващ [фирма], е било образувано НАХД № 5535/13 г. по описа на РС – Варна. С разпореждане № 1903 от 21.08.2013 г. съдия-докладчик при СРС е повдигнал препирня за подсъдност пред ВКС, като е приел, че твърдяното административно нарушение се състои в неизпълнение на задължително предписание, а то е довършено в района на РС – гр. ВеликоТърново – в седалището на работодател в гр.Д. Настоящият съдебен състав счита, че делото е подсъдно на РС – гр. Велико Търново. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е районният съд, в чийто териториален периметър е извършено или довършено твърдяното нарушение, което обстоятелство подлежи на установяване от обстоятелствената част на оспореното наказателно постановление. С последното търговското дружество [фирма] в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР КТ не е изпълнил в срок задължително предписание с № 2 в разпоредителната част на протокол за извършена проверка с изх. № 452/25.04.2013 г. на контролния орган от дирекция „Инспекция по труда” на конкретно посочени правоимащи лица да бъде изплатено дължимо парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С оглед приетата фактология в атакуваното наказателно постановление нарушението е квалифицирано по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и се изразява в бездействие на правнозадълженото лице, което в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание на оправомощен представител на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Велико Търново. Така формулираното изпълнително деяние на административното нарушение, осъществено чрез неизпълнение на правно дължимо поведение, очертано в съответното предписание, определя и подсъдността на отговорността на задълженото лице. В такъв смисъл, съдията-докладчик при РС – гр. Варна е изложил законосъобразни съображения, които настоящият състав на ВКС споделя, че за административнонаказателната отговорност е релевантен фактът на неизпълнението на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 401, ал. 1 от КТ, независимо от конкретното съдържание на предписанието. Мястото на осъществяване на нарушение чрез бездействие е мястото, където бездействалият е следвало да има активно поведение – да действа, т.е. да изпълни предписанието. В конкретния случай това е местонахождението на седалището на юридическото лице, което е адресат на предписанието – гр. Д., общ. Велико Търново. Това е мястото, където се осъществява и непосредствения контрол от местно компетентните държавни органи, както и установяването на евентуални нарушения. Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: Жалбата на Д. Р. Р., представляващ [фирма] със седалище и адрес на управление в гр.Д., община В. Т., против наказателно постановление № 04-0401870 от 23.09.2013 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Велико Търново, с което на търговското дружество е била наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за допуснато административно нарушение на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ ДА СЕ РАЗГЛЕДА ОТ РАЙОНЕН СЪД – гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Делото ведно заедно с определението да се изпрати на районен съд – гр. Велико Търново за изпълнение. Препис от определението да се изпрати на районен съд – Варна за сведение. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.