Р Е Ш Е Н И Е
№ 430
гр.София, 19.12.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
със секретар Кристина Павлова
при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1463/2012 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по протест от прокурор при Софийската градска прокуратура срещу присъда № 220/09.07.2012 год. по въззивно нохд № 2221/2012 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, V-ти въззивен състав. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на прокурора и нарушение на материалния закон поради неприлагане на закона, който е трябвало да бъде приложен. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста по съображения, че не са допуснати конкретизираните в протеста нарушения, поради което новата присъда следва да бъде оставена в сила.
Подсъдимият П. Д. Д. чрез упълномощения защитник поддържа, че при постановяване на новата присъда няма допуснати нарушения от посочените в протеста и затова решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Софийският районен съд, наказателно отделение, 105-ти състав с присъдата от 13.03.2012 год. по нохд № 11839/2008 год. признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 27.12.2011 год. в гр.София чрез използване на документ с невярно съдържание-покана за доброволно плащане, е направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 80 000 щатски долара с левова равностойност 177 339,20 лева, с намерение да го присвои като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини – неизплащане на сумата от управляващия и представляващ [фирма]. На основание чл.212, ал.1, пр.1 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Софийският градски съд, наказателно отделение с оспорената присъда по въззивно нохд № 2221/2012 год. отменил присъдата, признал подсъдимия Д. за невиновен по обвинението да е извършил престъпление по чл.212, ал.1, пр.1 вр.чл.18, ал.1 НК и го оправдал.
В протеста се поддържа, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на прокурора. Заявил е несъгласие с изводите на въззивния съд за несъставомерност на деянието, което е обосновал с игнориране на доказателства и превратна оценка на част от тях. Доколкото има конкретно посочени това са показанията на свидетелката П. и тези на свидетелите Е., З., Г., Х. и абстрактно - „писмените доказателства”. Определил е като неправилно решението да се възприеме тезата в защитата на подсъдимия за липса на измама, защото е в противоречие с установените фактически обстоятелства.
От съдържанието на мотивите към оправдателната присъда следва, че процесуалната дейност на въззивния съд отговаря на изискванията по чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК, чл.314 НПК и чл.107 НПК, а решаването на въпросите от предвидените в чл.301 НПК е съобразено с предписанията по чл.14 НПК и е израз на вътрешното убеждение на съда.
Не е вярно твърдението, че оценката на гласните и писмените доказателствени средства е в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. След подробно описаната фактическа обстановка, която е приел за установена, съдът е отделил необходимото внимание на оценката на доказателствения материал като изрично е заявил, че по двата въпроса има частично съвпадение с възприетото от първоинстанционния съд. Като посочва кой свидетел какви обстоятелства установява е разграничил кои от тях са за относими обстоятелства и е изложил съображения защо ги възприема, подкрепяйки изводите си с установеното и от конкретно посочените писмени доказателствени средства. Отделил е внимание и на показанията на останалите свидетели, за които е приел, че не установяват или само частично установяват обстоятелства, които имат значение за правилно решаване на делото. Изложил е подробни съображения защо не взема предвид и не подлага на оценка обясненията на подсъдимия с оглед установеното, че не са дадени по реда на НПК и съобразно принципите по чл.18 и чл.19 НПК. Този подход на оценка на доказателствения материал е правилен и не указва на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Неоснователно се поддържа в протеста, че съдът е оценил превратно значението на поканата предвид нейното съдържание. По този въпрос въззивният съд също подробно е мотивирал изводите си, основани на доказателствения материал за наличието на решение, с което З. е бил освободен от заеманата длъжност временно управляващ дъщерна фирма „Х.”. Това решение предхожда изпращането на поканата до управляващия и представляващ [фирма] св.П. от определения с решение на временния управителен съвет на дъщерна фирма „Х.”- подсъдимия Д..
Правилно съдът е приел, че на последния не му е било необходимо пълномощно да изпълнява задълженията си, че св.З. не е имал никакви права към този момент по отношение на дейността на фирмата и нейния управителен съвет, както и че самото решение по отношение на Д. е произвело действие от момента, в който законосъобразно е взето от компетентния орган, а не от момента, в който промените са вписани с решение № 2/25.07.2003 год. на Софийския градски съд, фирмено отделение по ф.дело № 9397/1990 год. Обосновал се с разпоредбите на чл.141, ал.6 и чл.235 ТЗ за характера на това вписване със значение на оповестително действие. Правилна е оценката и на доказателствения материал, съгласно който съдът е направил извод, че по несъмнен начин е установен статута на фирмата [фирма], целта на създаването й, актуалното състояние на всяка една от дъщерните фирми на държавна фирма „Х.”, включително и по въпроса за наличието или липсата на банкови сметки. Всички тези факти съдът е установил въз основа на правилната и според изискванията на НПК оценка на доказателствения материал, като е извел верни правни изводи за вида на инкриминирания в обвинителния акт документ - основание за решението подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение след като не са установени обективните и субективните му признаци. В този смисъл е изложил подробни съображения, които настоящият състав изцяло възприема като не намира за необходимо да ги повтаря.
Прокурорът е основал твърденията си в протеста за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал, довело според него и до неправилно приложение на закона с оправдаването на подсъдимия, но не с оглед оценката според действителен смисъл. Както в обвинителния акт, така и в протеста против оправдателната присъда, представителите на обвинителната власт са се мотивирали като погрешно са интерпретирали – при това избирателно и едностранно, части от доказателствени източници и различно от действителното им съдържание. Този подход противоречи на изискванията по чл.13 НПК за осигуряване разкриването на обективната истина, което е възможно само когато всички доказателства са подложени на внимателна проверка и на вярна оценка.
Предвид изложените съображения за липса на нарушения от поддържаните в протеста на процесуалните правила и на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК новата присъда следва да бъде оставена в сила и затова на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделениеР Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 220/09.07.2012 год. по въззивно нохд № 2221/2012 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, V-ти въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
|