О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №3 София, 12.01.2009 г.   Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на   двадесети ноември   през две хиляди и осма година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ:              АЛБЕНА БОНЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1321  по описа за 2008 г. взе предвид следното:   Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Ц. А. К. чрез адв. А срещу определение, постановено на 24.03.2008 г. по ч.гр.д. № 658/2008 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено определение на Софийски районен съд, с което е отказано на Ц. К. да се допусне обезпечение на иска й, висящ по гр.д. № 2380/2008 г. Производството по чл. 308 ГПК от 1952 г. / отм./, съответно по чл. 389 ГПК от 2007 г., независимо, че се развива в рамките и по повод висящ исков процес, е самостоятелно, като приключва с краен акт по обезпечението, с който то се допуска или отказва. Ето защо, актът на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, доколкото са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК от 2007 г. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Обжалваемият интерес в случая се определя от цената на иска, чието обезпечаване се иска и, след като тя е 40 837 лв., то налице е и условието по чл. 274, а. 4 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по частната жалба В. Е. М. не е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Представя приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК, като се обосновава с противоречива практика на съдилищата. Хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК се преценяват при представяне на съдебни актове, за които има надлежно обозначение, че са влезли в сила, както и, че копията отговарят на оригинала. В случая, такива данни не съществуват за двата съдебни акта, приложени към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК. Според състава на Върховния касационен съд, обаче, намира приложение хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът за наличие на обезпечителна нужда от вписване възбрана върху имота, предмет на спора при установителните искове за собственост и също така, при тези, за които законът предвижда и вписване на исковата молба, засяга основателността на молбата по чл. 308 ГПК /отм./, поради което се явява от съществено значение за конкретния спор, а и за правоприлагането с оглед принципния му характер. По поставените въпроси Върховният касационен съд не се е произнасял с актове на нормативно тълкуване /постановления и тълкувателни решения/, нито е формирал трайна практика. Разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, поради което и частната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество. Въззивният съд, като е потвърдил определението на първостепенния Софийски районен съд, е отказал да допусне обезпечение на предявения положителен установителен иск за собственост. Изложил е съображения, че той, при уважаването му, няма да се ползва с изпълнителна сила и в полза на ищеца, не възниква вземане. Поради това, той не би могъл да бъде и присъединил се взискател в изпълнително производство, ако изпълнението бъде насочено срещу възбранения имот. Съдът, също така е приел, че щом всички искове за собственост подлежат на вписване, то евентуалните права, които биха придобили трети лица, ще са непротивопоставими на ищеца, поради което и липсва обезпечителна нужда. Определението е неправилно. Установителните искове не са изключени от приложното поле на чл. 308 ГПК. Напротив, законодателят изрично е посочил, че обезпечение се допуска по всички видове искове. Нуждата от обезпечаване не е непременно свързана с опасността ответникът да осуети изпълнението. Такава е налице винаги, когато има вероятност удовлетворяването на защитаваното субективно материално право да бъде затруднено, забавено или застрашено. В обезпечителното производство не се осъществява целената с иска защита, а то я подготвя и осигурява, както и осуетява възможността на ответника да създаде пречки за ефективното осъществяване на последиците от решението, като те могат да бъдат от най-различно естество. Следователно, ищецът по установителния иск за собственост има правен интерес от запазване на процесния имот от разпоредителни действия спрямо него, както и от всякакви други, които биха го променили, увредили или унищожили. Освен това, всяко едно обезпечение ограничава правната сфера на ответника, което е и средство да се намали желанието му да шиканириа исковия процес. Тази цел не се постига чрез вписването на исковата молба. В случая, при това, вписването има само оповестително действие /чл. 114, ал. 2 ЗС/, което значи, че то има за цел само да уведоми всяко заинтересовано лице за наличието на висящия спор с оглед правната сигурност. Обвързаността на приобретателя от силата на присъдено нещо също не влияе върху обезпечителния интерес. /Следва да се посочи, че по силата на чл. 121, ал. 1 ГПК такава е налице по всички искове, което не съставлява пречка за обезпечаването им по реда на чл. 308 и сл. ГПК /отм./ В заключение, настоящият състав намира, че в разглеждания случай е налице обезпечителна нужда, като поисканата обезпечителна мярка е адекватна. Искът е допустим и при установяване на твърденията по исковата молба – вероятно основателен. Представените писмени доказателства, обаче, не са достатъчни, за подобен извод. Липсват данни, които да правят вероятно твърдението, че процесният имот е продаден от името на ищеца чрез пълномощник без представителна власт – чрез неавтентично пълномощно. Това налага допускане на обезпечението, но под условие. Молителят /ищец/ следва да внесе гаранция, чийто размер, следва да бъде определен на 2000 лв. МОТИВИРАН от горното, съдът   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ определение, постановено на 24.03.2008 г. по ч.гр.д. № 658/2008 г. от Софийски градски съд, като вместо него ПОСТАНОВИ: ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на иска, предявен по гр.д. № 2380/2008 г. по описа на Софийския районен съд, предявен от Ц. А. К. за установяване в отношенията й с В. Е. М., че е собственик на поземлен имот с площ от 1000 кв.м., находящ се в гр. С., С. община, район „Л”, ул. „А” № 1а, съставляващ ПИ 1115 в кв. 53 по плана на гр. С., м. „В” при граници на имота: улица, ПИ № 672 за озеленяване и трафопост, ПИ № 1* и УПИ № Х* чрез НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху същия ПРИ условие, че молителят Ц. А. К. представи гаранция в размер на 2000 /две хиляди/ лева. ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА заповед да се издаде от съда, пред който е висящо делото по материално-правния спор, след представяне на доказателства за внасяне на гаранцията. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Делото да се върне на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: