Р Е Ш Е Н И Е № 179 гр. София, 26.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Захарова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора И. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 389 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Х. Г. Т. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 1551/2014 г. по описа на Софийския градски съд. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал.1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че съдилищата, произнесли се по същество, не са формирали вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото; че първоинстанционният съд е извършил процесуални нарушения, в т. ч. по чл. 283 НПК; че въззивният съд е допуснал противоречие между диспозитива и мотивите на решението, избирателно е преценявал показанията на св. Д., не е обсъдил противоречията в показанията на пострадалия Ц., не е разгледал всички експертизи, не е изяснил механизма на причиняване на телесната повреда, не е изследвал възможността за непредпазливото й причиняване или случайно деяние по чл. 15 НК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, а като алтернативно искане – изменяване на въззивното решение и намаляване на наказанието на подсъдимия. Настоява се и за намаляване на размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди. В съдебно заседание защитникът (адв. Л.) поддържа искането на осъдения по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. В срока на произнасяне е постъпило и допълнение към искането с претенция за оправдаване, с което осъденият препраща към изложените вече съображения поради за несъставомерност на деянието в субективно отношение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда от 25.06.2014 г. по н. о. х. д. № 4966/2011 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия Х. Г. Т. за виновен в това, на 29.06.2009 г. в [населено място] да е причинил средна телесна повреда на К. И. Ц., поради което и на основание чл. 129, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложил наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е осъден да заплати обезщетение на гражданския ищец К. И. Ц. за причинени неимуществени вреди в размер на пет хиляди лева. В негова тежест са възложени разноските по делото. С решение № 892 от 18.08.2014 г. по в. н. о. х. д. № 1551/2014 г. на Софийския градски съд присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. На първо място се изтъква оплакване за съществено процесуално нарушение поради непрочитане на приложените към делото документи в съответствие изискванията на чл. 283 НПК. Формалната проверка на протокола от съдебното заседание на 25.06.2013 г. удостоверява, че писмените материали са били прочетени и приобщени към съвкупността от доказателствени източници, подлежащи на съдебно обсъждане. Нито една от страните не е възразила, че фактически документите не са били прочетени. Оплакване в този смисъл не е било направено и пред въззивния съд. Ето защо няма основание да се приеме, че съдилищата са се основавали на писмени материали, неприобщени по предвидения процесуален ред, а осъденият е бил лишен от възможност да упражни правото си на контрол върху вътрешното убеждение на съда, разгледал и решил въпросите по същество на делото. Оплакването в този аспект не може да бъде възприето. На следващо място неоснователен е доводът, че Софийският градски съд не е отстранил нарушение на първоинстанционния съд, който очевидно не бил споделил становището на вещото лице Д., но пропуснал да изложи мотиви за отказа си да го кредитира. Посоченото се интерпретира от осъдения като пример за избирателно игнориране на доказателствени материали. Въззивният съд не забелязал и пропуска, че липсва дата на съдебно медицинската експертиза, изготвена от вещите лица Г. и Д., които не били съобразявали операционен протокол, отчитан от назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза. Като цяло доводът на осъдения се основава на твърдението му, че по делото са били приети три съдебно медицински експерти. Първоинстанционният съд е назначил допълнителна съдебно медицинска експертиза, която е възложил експертите - Д. и Г.. Вещото лице Д. обаче е изпратила в съда самостоятелно изготвена експертиза, каквато не й е била възлагана от съда. Затова тази експертиза основателно не е била приета и приобщена към материалите по делото, респ. съдът не е имал и задължението да я обсъжда и да мотивира несъгласие с експертно заключение (чл. 154 НПК). Съдебно медицинската експертиза в състав вещото лице Д. и вещото лице Г., която съдържа и нужните реквизити по чл. 152 НПК, е била изслушана в открито съдебно заседание и страните са имали пълната възможност да задават въпроси и да получат разяснени от експертите. Въззивният съд е кредитирал изцяло не само тази експертиза, но и назначената на досъдебното производство, поради което неоснователно е упрекван за избирателност в този аспект при формиране на вътрешното си убеждение. Софийският градски съд не е имал задължението да обсъжда всички варианти, пояснени от експертите относно начина, по който е могла да настъпи телесната повреда на св. Ц., щом е приел, че един от тези варианти съответства на приетите за установени по делото факти, изведени след анализ на съвкупността от процесуално годни доказателствени материали, които свободно е оценил като достоверни. Неоснователни са и съображенията на осъдения, че Софийският градски съд е определил евентуалния умисъл като смекчаващо отговорността обстоятелство, но от диспозитива на въззивното решение за потвърждаване на присъдата не личало да го е взел предвид при решаване на въпроса за наказанието. Посоченото се интерпретира като противоречие между мотивите и диспозитива на решението. Поначало въззивният съд самостоятелно констатира обстоятелствата със значение за наказанието и тяхната относителна тежест. Затова дори да е приел едно смекчаващо отговорността обстоятелство, което не е било отчетено от първоинстанционния съд, това не води автоматично до намаляване на наказанието. В случая липсва противоречие между мотивите и диспозитива на решението на Софийския градски съд. В искането се оспорва и оценката за достоверност на показанията на св. Ц., който възпроизвеждал нанесени удари по главата от подсъдимия, но те не се потвърждавали от други доказателства; свидетелят заявил пред съда друга дата на деянието, което наложило прочитането на показанията му от досъдебното производство; посочил, че на следващия ден е посетил здравно заведение, което обаче противоречало на медицинската документация за извършената му оперативна интервенция на ръката. В тази връзка отново се твърди, че механизмът на причиняване на телесното увреждане бил основан на недопустими предположения, тъй като по делото не е било установено с коя ръка осъденият Т. е стискал и дърпал пострадалия. Доводите в това отношение също са неприемливи. Те са израз на несъгласието на осъдения с оценката за достоверност на доказателствените материали и изведените от тях съществени факти и обстоятелства, което покрива оплакване за необоснованост и не може да послужи като основание възобновяване на делото. Софийският градски съд, решаващ делото по същество, е разполагал със суверенното правомощие да преценява по свое вътрешно убеждение доказателствените източници и да установява въз основа на тях фактологията на деянието. Затова твърденията, че неоснователно е кредитирал показанията на св. Ц., тъй като не се подкрепяли от други доказателства се отнасят до тяхната оценка, която не подлежи на касационен контрол. Още повече, че не съществува процесуална пречка съдът да се основава и само на един свидетел, чиито показания оценява като достоверни. Респективно, показанията на един свидетел за конкретни факти поначало не биха могли да бъдат отхвърлени със съображението, че не се подкрепят от други източници на доказателства по отношение на тези факти. Видно от мотивите, въззивният съд е извършил собствен анализ и оценка на доказателствените материали, като не е пренебрегнал гласните доказателствени средства, в т. ч. показанията на св. Ц. и показанията на св. Д.. Прецизно е изследвал всяко противоречие или непълнота между показанията им от досъдебното производство и непосредствено депозираните в съдебно заседание. Внимателно ги е обсъдил поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници, а обясненията на подсъдимия частично е отхвърлил като опровергани от достоверни и убедителни доказателства, излагайки ясни, задълбочени и логични съображения. В искането на осъдения са развити и съображения, че съдът не е изследвал възможността деянието да е било извършено по непредпазливост или да е било случайно деяние по чл. 15 НК. Поначало умисълът на дееца е въпрос по същество, който съдът решава, изследвайки всички обстоятелства по делото. Въззивният съд е приел умишлена форма на вината, която е извел от обективните действия на осъдения, характерни с използвания обем от сила, довели до разкъсване на сухожилието на двуглавия мускул на лявата мишница. Тезата на непредпазливо причиняване на телесната повреда не намира основание във фактическите положения по делото, а установеното умишлено причиняване на обективно констатираното телесно увреждане на св. Ц., само по себе си изключва непредпазливост или случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, респ. задължението на съда да ги обсъжда. Наложеното наказание на подсъдимия Т. в размер на една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за минималната продължителност от три години, не разкрива явна несправедливост, която да оправдава възобновяване на делото. Липсва очевидно несъответствие с тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимия и целите по чл. 36 НК. Искането на осъдения не съдържа доводи за конкретни нарушения при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, а такива нарушения не се установяват и от Върховния касационен съд. Уважената част от гражданския иск адекватно държи сметка за целия обем от болки и страдания, причинени виновно от деянието на подсъдимия и отговаря на критерия за справедливост в обществото по чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. Г. Т. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 1551/2014 г. по описа на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: