О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 689 София,01.12.2010г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Надежда Зекова ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева Светла Бояджиева изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 660/ 2010г. по описа на Върховния касационен съд Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от М. А. С. срещу определение от 03.09.2010г. по гр.д. № 8001/2010г. на Софийски ГС, с което е потвърдено определение от 23.04.2009г. по гр.д.№13165/2009г. на Софийски РС за прекратяване на производството по делото като недопустимо. Жалбоподателката М. А. С. поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне, тъй като със същото е дадено разрешение на процесуален въпрос от значение за изхода на делото, който е от значение за точното приложение на закона. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил определение от 23.04.2009г. по гр.д.№13165/2009г. на Софийски РС за прекратяване на производството по делото, е възприел съображенията на първоинстанционния съд за недопустимост на същото. Изложени са съображения, за това че предявеният иск е с правна квалификация чл.123, ал.2 СК във връзка с чл.76, т.9 от Закона за българските лични документи и в този случай, тъй като майката и детето постоянно пребивават в И., то с оглед разпоредбата на чл.8 и чл.17 от Регламент №2201/2003г. на СЕ от 27.11.2003г., българският съд не е компетентен да разгледа спора. В изложение към частната касационната жалба за да обоснове допустимостта на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателката поддържа, че е дадено разрешение на процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно компетентността на съда за разглеждане на предявеният иск с правна квалификация чл.123, ал.2 СК във връзка с чл.76, т.9 от Закона за българските лични документи, с оглед приложимостта и на разпоредбата на чл.8 и чл.17 от Регламент №2201/2003г. на СЕ от 27.11.2003г., който въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд намира, че е налице посоченото в жалбата основание за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по поставения за разглеждане въпрос не е налице задължителна съдебна практика. В отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че приложимостта и на разпоредбата на чл.8 и чл.17 от Регламент №2201/2003г. на СЕ от 27.11.2003г. следва да се има предвид при преценка наличието на условия за допускане изпълнение на решение постановено от съд на държава членка на ЕС, когато чуждестранният съд е определил мастоживеене на детето и е предоставил упражняване на родителските права на единия родител, когато същият и детето имат обичайно местоприбиваване във държава членка на ЕС. Разгледана по същество частната жалба е основателна. При така дадения отговор на поставения въпрос настоящата инстанция намира, че обжалваното определение и потвърденото с него определение на районния съд са неправилни. В случая спорът не касае преценка на съда за това следва ли да се допусне изпълнение на решение постановено от съд на държава членка на ЕС относно родителска отговорност за детето. Спорът между родители в случая е за това, дали на малолетното дете следва да бъде издаден български документ за самоличност - международен паспорт / с оглед разпоредбата на чл.45 ЗБЛД изискваща искането да се направи и от двамата родители/ и да му се разреши напускане от страната от българските власти / с оглед разпоредбата на чл. 76, ал.1,т.9 ЗБЛД изискваща нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина на родителите на детето при напускане на РБ/. В този случай именно българският съд е този, който следва да прецени налице ли са предпоставките да се замести със съдебното решение съгласието на бащата, за да може да се извърши и административната процедура пред компетентните български длъжностни лица от МВР по издаване на български документ за самоличност и разрешаване напускането на пределите на Р. от малолетно дете. Ето защо обжалваното определение и потвърденото с него определение на районния съд следва да се отменят и делото да се върне за разглеждане по същество от първоинстанционния съд. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о О п р е д е л и : о т м е н я определение от 03.09.2010г. по гр.д. № 8001/2010г. на Софийски ГС и потвърденото с него определение от 23.04.2009г. по гр.д.№13165/2009г. на Софийски РС. в р ъ щ а делото на Софийски РС за разглеждане на спора по същество. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: