О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 863 София, 20.12.2012 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.12. две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело №563/2012 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма] , [населено място], чрез адвокат Н. К., с вх.№85054/13.08.2012 г. на Софийския градски съд, срещу определение №11509 от 12.07.2012 г. по ч.гр.д.№7568/2012 г. на Софийския градски съд, Іво Г.О., І-16 състав, с което е оставена без уважение частната жалба [фирма], срещу разпореждане от 23.03.2012 г. по ч.гр.д.№8319/2012г. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 68 състав, с което е отхвърлено заявлението на настоящия частен жалбоподател с правно основание чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. К. Д., от [населено място] за паричната сума 8 715.14 евро, представляваща изплатено от жалбоподателя на [фирма], в качеството му на застрахован лизингодател, застрахователно обезщетение, както и сумата 2 660.50 евро законна лихва. Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че вземането на жалбоподателя не е индивидуализирано в достатъчна степен с оглед застрахователното събитие-вид, размер и падеж на вземанията, които длъжникът не е платил, както и какви вреди по лизинговия договор са обезщетени- вид и размер на неизплатените от длъжника задължения, поради което и подаденото заявление е нередовно по смисъла на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1,т.4 ГПК. Жалбоподателят [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Формулира процесуалноправния въпрос за изискванията, на които трябва да отговаря заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за да е редовно по смисъла на чл.127, ал.1,т.4 ГПК. Навежда довди, че в конкретния случай той е разрешен от съдилищата в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на Определение №699 от 20.07.2012 г., по ч.т.д.№487/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О., Определение №332 от 09.06.2009 г. по ч.т.д.№266/2009 г. на ВКС, І Т.О. и Определение №134 от 18.03.2009 г. по ч.т.д.№120/2009 г. на ВКС, І Т.О. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Представя списък на разноските пред трите инстанции общо в размер на 1 696.95 лв. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната касационна жалба е основателна. Определението на Софийския градски съд ще следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставеният правен въпрос за изискванията за редовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е обусловил правните изводи на съда, тъй като и двете съдебни инстанции са приели, че поради липсата на достатъчна индивидуализация на застрахователното събитие, както и на вредите, подлежащи на обезщетение, предявеното заявление за издаване на заповед за изпълнение е нередовно по смисъла на чл.127, ал.1,т.4 ГПК, поради което е и отхвърлено. Налице е и подържаното допълнително основание за достъп до касация, тъй като правните изводи на съда за необходимата степен на индивидуализация на вземанията е направен в противоречие с посочената практика на ВКС. В представените определения е прието, че по силата на чл.411, ал.2,т.1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Съгласно препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК. С оглед защитата на длъжника по чл.414 ГПК, заявителят трябва да посочи всичките обстоятелства от значение за възникване, съществуване и изискуемостта на вземането. Действително, че индивидуализацията на вземането е конкретна за всеки конкретен случай, но тя трябва да е направена по начин да гарантира възможността на длъжника да направи съответните си възражения, както и на съда да извърши преценка при предявен установителен иск от кредитора с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за тъждество на вземанията по установителния иск с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Неправилен е изводът на съдилищата, че предявените вземания от [фирма] не са индивидуализирани в необходимата степен, поради което подаденото заявление е нередовно по смисъла на чл.124, ал.1,т.4 ГПК. То съдържа ясно и точно изложение на обстоятелствата, от които произтича претендираното в заповедното производство парично вземане-изплатено от жалбоподателя на лизингодателя [фирма] по застраховка „Загуби от не плащане на лизингови вноски”, застрахователно обезщетение, в размер на 8 715.14 евро, представляваща разликата между дължимото застрахователно обезщетение в размер на 11 683.70 евро и получената сума от 2 968.56 евро, от продажбата на лизингования автомобил марка Шкода, модел Ф. на трето лице. Плащането на обезщетението е извършено във връзка с настъпил застрахователен риск- неиздължаване на лизингови вноски по договор за лизинг № №ЕФ988/13.03.2008 г., сключен между лизингодадетля [фирма] и лизингополучателя-длъжник в заповедното производство- С. Д.. След изплащане на застрахователното обезщетение жалбоподателят е встъпил в правата на лизингодателя срещу лизингополучателя, които включват и правото да търси изплатеното застрахователно обезщетение, намалено с продажната цена на лизингованата кола, за сумата 8 715.14 евро. Възникнало е и задължение за заплащане на законната лихва за забава в размер на 92.89 евро върху сумата 11 683.70 евро, считано от 15.04.2010 г.- датата на изплащане на застрахователното обезщетение до 11.05.2010 г.- датата на изплащане на пълния размер на продажната цена на автомобила, продаден с договор от 18.05.2010 г., както и на законна лихва в размер на 2 567.61 евро върху сумата от 8 715.14 евро, считано от 12.05.2010 г. до 20.02.2012 г. Съобразно изложеното дотук обжалваното определение на Софийският градски съд ще следва да бъде отменено и в полза на жалбоподателя да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение за посочените по-горе вземания, като и за сумата 1 251.97 лв. разноски в заповедното производство. С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на касатора ще следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски във въззивното и касационно производство общо в размер на 444.09 лв. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение №11509 от 12.07.2012 г. по ч.гр.д.№7568/2012 г. на Софийския градски съд, Іво Г.О., І-16 състав и разпореждане от 23.03.2012 г. по ч.гр.д.№8319/2012г. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 68 състав, като вместо това :ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК в полза на [фирма],[ЕИК], [населено място]-1000, [улица] срещу С. К. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] за сумата 8 715.14 /осем хиляди седемстотин и петнадесет евро и четиринадесет цента/, подлежащото на обезщетение застрахователно обезщетение, изплатено на 15.04.2010 г. по щета №164009217501081 на лизингодателя [фирма] по договор за лизинг №ЕФ 988 от 13.03.2008 г. с предмет автомобил „Шкода”, модел Ф., с рег. [рег.номер на МПС] , сключен между [фирма] като лизингодател и С. К. Д. като лизингополучател в изпълнение на Договор за застраховка „Загуби от неплащане на лизингови вноски” във формата на застрахователна полица №16400062180000004 от 01.09.2006 г. и Добавък №671 ЕF от 18.03.2008 г. и за сумата 2 660.50 евро лихви за забава, от които 92.89 евро върху сумата 11 683.70 евро, считано от 15.04.2010 г. до 11.05.2010 г. и за сумата 2 567.61 евро върху сумата от 8 715.14 евро, считано от 12.05.2010 г. до 20.02.2012 г., както и за сумата 1 251.97 лв. разноски в заповедното производство. ИЗПРАЩА делото на Софийския районен съд за изготвяне заповед за изпълнение. ОСЪЖДА С. К. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на [фирма] сумата 444.98 лв. разноски по делото. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: