Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр. София, 25.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело № 3402 по описа за 2014 год.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. Л. от [населено място], общ.Р., приподписана от адв.Е. Я., срещу решение от 21.02.2014г., постановено по гр.д.№752/2013г. на Окръжен съд–Благоевград, с което е потвърдено решение от 23.05.2013г. по гр.д.№182/2012г. на Районен съд -Разлог за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.200 КТ за сумата 12000лв., ведно със законната лихва от 25.05.2011г.
Касационното обжалване е допуснато с определение №1076 от 21.10.2014г. поради това, че с въззивното решение въпросът: „за тежестта на доказването причинна връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК” е разрешен в противоречие с решение №213 от 12.07.2011г. по гр.д.№1761/2009г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че по иск за вреди от трудова злополука или професионално заболяване по чл.200 КТ в тежест на работника е да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, но не е необходимо върху експертното решение да има отбелязване на органа, който го е издал, че решението е влязло в сила и на коя дата и че работодателят, който оспорва обстоятелството, че решението е влязло в сила, трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Представя писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба К. П. К., действащ като [фирма] и третото лице-помагач Г. В. Б., действащ като [фирма], не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Б. А. Л. срещу К. П. К., действащ като [фирма], искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване „синдром на карпалния канал двустранно с невропатия на медианните нерви” в размер на 12 000лв., ведно със законната лихва от 25.05.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
Въззивният съд е приел, че няма доказателства за възникването и съществуването на професионалното заболяване да е констатирано с влезли в сила решения на компетентните органи ТЕЛК и НЕЛК, като е приел, че не са налице влезли в сила решенията на ТЕЛК и НЕЛК, които констатират професионалния характер на заболяването на Л., тъй като върху тях не е отразено, че са връчени на работодателя, чиято отговорност се иска са бъде ангажирана в настоящото производство.
Това разрешение е в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение №213 от 12.07.2011г. по гр.д.№1761/2009г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че по иск за вреди от трудова злополука или професионално заболяване по чл.200 КТ в тежест на работника е да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, но не е необходимо върху експертното решение да има отбелязване на органа, който го е издал, че решението е влязло в сила и на коя дата и че работодателят, който оспорва обстоятелството, че решението е влязло в сила, трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган.
Установено е, че Б. А. Л. е работил по трудово правоотношение на длъжност „транжор” при работодателя К. П. К., действащ като [фирма]. С ЕР №841/2011г. на ТЕЛК за общи и професионални болести, е прието, че заболяването на Л. „синдром на карпалния канал двустранно с невропатия на медианните нерви” има професионален характер. В решение по гр.д. № 5264/2008г. на ВКС, ІІІг.о., решение по гр.д.№652/2010г. на ВКС, ІVг.о., решение по гр.д.№267/2011г. на ВКС, ІVг.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, поради което неправилно въззивният съд е възприел заключения на съдебно-медицински експертизи по делото относно причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд. С посочената задължителна съдебна практика е прието също, че експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на субективното право на обезщетение на работника или служителя. Работодателят, който оспорва обстоятелството, че решението е влязло в сила, не е представил доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от административен съд, поради което следва да се приеме за доказана причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК. С решението на НЕЛК са определени 44% трайно намалена работоспособност – 30% за общо заболяване и 34% трайна неработоспособност за професионално заболяване, от 25.05.2011г. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице-невролог и медицинската документация по делото е видно, че от м.февруари 2010г. до последния престой в професионална клиника 15.12.2012г. е регистрирано прогресивно влошаване на клиничното състояние – докато 2010г. са налице само хипотония на тенера повече в ляво, мускулите, инервирани от медианните нерви, при последния престой в клиниката вече е налице отслабване на мускулната сила на двете китки – хипотония и хипотрофия на тенерите на ръцете, която в началото е липсвала; засягане на сетивните, но и на двигателните влакна на срединния нерв при електромиографското изследване. Наслагат се и нови заболявания, а именно захарния диабет неинсулинозависим тип, който е с давност от 2010г. и също води до увреди на периферната нервна система, в съотношение едно към три на другите заболявания на Л. от общ характер с увреждащо действие по отношение на срединните нерви и професионалното заболяване. С медицинската документация и събраните гласни доказателства по делото е установено, че поради професионалното заболяване Л. изпитва постоянни болки в длани, пръсти, лакти, рамене с посиняване на пръстите и намалена чувствителност, болезнено изтръпване на всички пръсти предимно нощем; впоследствие е намаляла силата на захват, започнал да изпуска предмети, да изпитва несигурност в ръката, не може да работи доста неща в ежедневието, не може да носи тежко, болката се увеличава при натоварване с физическа работа. При доказана средна към тежка степен на увреда основното лечение на заболяването е хирургично, каквото лечение е било предложено на Л. през 2010г., но не е проведено. Според вещото лице целеният ефект на такова лечение е болката малко да се успокои, но има оперирани пациенти, при които не се е получил този ефект. Към момента вещото лице счита, че хирургична интервенция не би имала ефект при Л.. М. лечение на заболяването е дълготрайно, поддържащо, за по 20-30дни с витамини и кортико-стероиди; има и странични ефекти.
Касае се за мъж в сравнително млада възраст /роден 1970г./, който в резултат на професионалното заболяване изпитва постоянни болки в горните крайници, намалена чувствителност и сила на захват на пръстите, затруднения в ежедневието. С оглед характера и степента на увреждането на здравето на Л. и търпените от него болки и страдания в резултат от професионалното заболяване, възрастта му, неблагоприятната медицинска прогноза, както и със съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, настоящият съдебен състав определя размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 8000лв., който размер намира, че удовлетворява обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, а в останалата част до претендирания размер от 12000лв. претенцията е завишена. С влязлото в сила решение на ТЕЛК е установено, че увреждането на здравето на Л. е настъпило в резултат и от условията на труд, при които той е упражнявал трудовата си функция на работник на ответника-работодател, поради което неоснователни са доводите му, че не следва да бъде ангажирана отговорността му по чл.200 КТ за репариране на претърпените от Л. неимуществени вреди от професионалното му заболяване.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК то следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.200 КТ до размера 8000лв., ведно със законната лихва и вместо него в тази част искът бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.05.2011г. до окончателното й изплащане, а в останалата част за потвърждаване на отхвърлителното решение, въззивното решение трябва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК на Б. Л. следва да се присъдят направените разноски по делото във всички инстанции в размер на 677лв. по компенсация. С оглед изхода на трудовия спор ответникът по касация-работодател дължи заплащане на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 190лв.
В първата инстанция е приет за съвместно с първоначалния иск обратен иск на ответника по първоначалния иск срещу подпомагащата страна. Обратният иск, предявен по реда на чл.219, ал.3 ГПК, е по характера си евентуален иск. С него се създава процесуална възможност в същото производство да се разреши и въпросът за отговорността на привлеченото трето лице от съответната страна към нея в случая на неблагоприятен за същата страна изход на делото. Поради отхвърлянето на първоначалния иск, инстанциите по съществото на спора не са се произнесли по обратния иск. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция – отменянето на решението, осуетяващо условието, под което обратният иск е предявен, обратният иск се смята отново висящ и съдът дължи произнасяне по него.
По изложените съображения делото следва да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане на обратния иск.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 21.02.2014г., постановено по гр.д.№752/2013г. на Окръжен съд–Благоевград, в частта, с която е потвърдено решение от 23.05.2013г. по гр.д.№182/2012г. на Районен съд –Разлог в частта за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.200 КТ за сумата 8000лв., ведно със законната лихва от 25.05.2011г. и за разноските, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА К. П. К., действащ като [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Б. А. Л. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ.Р., на основание чл.200, ал.1 КТ сумата 8000лв. /осем хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване „синдром на карпалния канал двустранно с невропатия на медианните нерви”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.05.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата 677лв. – разноски по делото по компенсация.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част по иска за обезщетение за неимуществени вреди.
ВРЪЩА делото за разглеждане на обратния иск от друг състав на Окръжен съд–Благоевград.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач Г. В. Б., действащ като [фирма].
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|