5 Р Е Ш Е Н И Е № 130 гр. София, 21 ноември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Топузова ЧЛЕНОВЕ: Спас Иванчев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Мариана Петрова и прокурора Антоанета Близнакова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №515 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Д. П. М. (упражнено чрез защитника му) за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №2786/2021 г. по описа на Окръжен съд-гр. Стара Загора. С присъда №6 от 01.03.2022 г., постановена по НОХД №20215500202786/2021 г. по описа на Окръжен съд-гр. Стара Загора, осъденият М. е признат за виновен в това, че на 28.07.2018 г. на третокласен път 5005, в зоната на км. 8, при управление на МПС, автобус „С.“, модел 250, с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.77, ал.1 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. Н. Д., като на основание чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 НК са му наложени наказания- „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила и осъденият е осъден да заплати в полза на частния обвинител М., К. Д.- К. сумата от 1 600 лева разноски по водене на делото и в полза на Държавата общо сумата 3 156, 98 лева. В искането се поддържат оплаквания относими към касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК. Поддържа се, че решаващият съд неправилно е анализирал доказателствата, допуснал е нарушение на чл.13 и чл.14 НПК и е възприел фактическа обстановка, която не се установява от тях. Твърди се, че виновността на осъдения не е установена по несъмнен и категоричен начин, като не е отчетено това, че пострадалата се е била скрила от погледа на М. и се е намирала в „мъртва зона“ на полезрението му. На това основание се моли да бъде прието, че към момента на потегляне на автобуса водачът му не е могъл да види пострадалата пътничка, респективно се поддържа, че в случая е налице случайно деяние по чл.15 НК. В искането се оспорва и размера на наложеното кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като се поддържа, че осъденият осигурява нуждите на семейството и налагането на това наказание за продължителен период от време в тежък икономически период е непосилна санкция. Моли се приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а наложеното на осъдения наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години да бъде намалено. Осъденият М. не взима участие в производството пред касационната инстанция. Защитникът на осъдения поддържа, че към момента на потегляне на автобуса той не е имал възможност да възприеме пострадалата, което е и основание да се прецени, че не е осъществил инкриминираните нарушения на правилата за движение по пътищата и неправилно е ангажирана наказателната му отговорност. В подкрепа на тези изводи моли да бъде отчетено заключението на приетата авто- техническа експертиза, от което се установява, че той не е имал възможност да възприеме пострадалата, респективно не е имало как да знае, че пред автобуса съществува опасност на пътя. Оспорват се и изводите на съда, че произшествието е настъпило, след като осъденият се е движил съм 8 км/ч, като се твърди, че няма как тази скорост да бъде достигната при изминат път от едва от един метър. Моли да бъде отчетено и това, че пострадалата е страдала от множество заболявания и без съмнение е имала влошено здравословно състояние. На тези основания се предлага да бъде уважено искането. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано, като бъде отчетено това, че производството се е развило по реда на чл.371, т.2 НПК и М. е признал всички факти, отразени в обвинителния акт. Поддържа, че решаващият съд не е допуснал нарушения на чл.13 и чл.14 НПК, като правилно е анализирал доказателствата и е направил въз основа на този анализ верни правни изводи. По отношение на размера на наложените наказания поддържа, че същите са отмерени в съответствие с събраните в хода на производството смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и евентуалното им намаляване би било в противоречие с целите на наказанието, регламентирани в чл.36 НК. По допустимостта на искането за възобновяване по реда на чл.422, ал.1, т.2 НПК Настоящото искане е подадено от надлежна страна в срока по чл.421, ал.3 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането за възобновяване: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Настоящото производство се е развило по реда на чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт. При внимателен преглед на отразеното в този процесуален документ може да бъде направен извод, че решаващият съд вярно е приел мястото, на което е настъпило произшествието (удара между предната част на автомобила и тялото на пострадалата), скоростта на движение на автобуса, положението на тялото на пострадалата в пространството по отношение на автобуса, движението на автобуса и тялото на пострадалата след инициалния удар, настъпилите увреждания на пострадалата и причините за смъртта й. Всяко от едно от посочените обстоятелства е свързано със състава на престъплението и кореспондира със събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. От направените в искането оплаквания може да бъде направен извод, че тези факти и връзките между тях не се оспорват. В основата на оплакванията, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е тезата на защитата, че неправилно е ангажирана отговорността на М., тъй като в хода на производството е било установено, че към момента на потегляне на автобуса осъденият не е имал обективна възможност да възприеме пострадалата, тъй като тя се е намирала в т. нар. „мъртва зона“ и за него е било невъзможно да възприеме намиращата се пред превозното средство пострадала, респективно да я прецени като опасност на пътя. Настоящият съдебен състав възприема доводите, отразени в искането, че пострадалата Д. действително не е могла да бъде възприета от осъдения водач на автобус, тъй като мястото на което се е намирала, положението на тялото й, нейната височина не са позволявали тя да бъде забелязана в нормални условия през предното стъкло на автобуса (в този смисъл са и изводите на приетата комплексна авто- техническа експертиза). Това не може да доведе до извод, че в случая не е осъществен състава на престъпление по чл. чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК, тъй като за осъдения е съществувало задължение преди да предприеме маневрата потегляне да се увери, че в „мъртвата зона“ пред автобуса не се намират пешеходци. Първостепенният съд е направил подробен, прецизен и верен анализ на практиката на национални съдилища, като правилно е установил, че независимо, че не е имал обективна възможност да възприеме пострадалата за М. е съществувало задължение да изключи възможността тя да се намира на място, което не е в зоната му за видимост преди да предприеме маневрата. В конкретния случай той е знаел, че част от пътниците са напуснали автобуса и се намират в близост до него, могъл е да установи, че при отправената покана за качване и потегляне част от тях липсват, имал е възможност да помоли намиращите се в автобуса пътници да проверят и му съобщят дали има липсващи, могъл е да съобрази, че един от пътниците, стоящ на втора седалка в близост до него го няма и не на последно място е бил запознат с особеностите на автобуса и конкретно това, че от мястото на водача няма видимост към пътното платно, намиращо се непосредствено пред предната част на превозното средство. Всички тези обстоятелства правилно са били съобразени от решаващия съд и той законосъобразно е преценил, че е осъществен състава на престъплението, в извършването на което осъденият е бил признат за виновен, а не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в хода на производството е установено, че непосредствено преди произшествието свидетелката А. е съобщила гласно, че пострадалата Д. я няма- обстоятелство, което е включено в обвинителния акт и което осъденият се е съгласил да бъде прието за установено без да бъдат събирани доказателства за него. По отношение на скоростта на движение на автобуса към момента на инициалния удар следва да бъде посочено това, че това обстоятелство е било включено в обвинителния акт и е било признато за установено, тъй като производството се е развило по диференцираната процедура по чл.371, т.2 НПК. Ето защо е безпредметно в настоящото производство да се излагат подробни съображения по този въпрос. Същото следва да бъде отбелязано и по отношение на отразеното в искането оплакване, че наличието на съпътстващи заболявания при пострадалата пешеходка имат отношение към настъпване на смъртта й. И този въпрос е бил изяснен в хода на досъдебното производство, като в обвинителния акт е посочена причината за смъртта на Д. и това обстоятелство е изцяло признато от осъдения М.. Предвид изложеното настоящата инстанция прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати процесуални нарушения, релевантните факти са установени правилно и процедурата по чл.371, т.2 НПК се е развила законосъобразно. Ето защо съдът прецени, че не са налице основания за възобновяване на производството във връзка с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. По оплакването за явна несправедливост на наложените наказания: При определяне на наказанията на осъдения М. правилно са ценени като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, трудовата му заетост, семейното му положение, изразеното съжаление и разкаяние за извършеното престъпление и съпричиняването от страна на пострадалата Д.. Като отегчаващо отговорността обстоятелство правилно са отчетени предходните нарушения на правила за движения по пътищата осъществени от осъдения М.. Правилно при преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства е прието, че наказанията на осъдения следва да бъдат отмерени при значителен превес на смекчаващите и след редукцията по чл.58а НК наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ са наложени за срок от по две години, като изпълнението на по- тежкото е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за предвидения минимален изпитателен срок от три години. Касационният съд прецени, че наложените наказания са съответни на извършеното престъпление и достатъчни за постигане на целите на чл.36 НК. Те не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК, тъй като съответстват на обществената опасност на осъщественото престъпление и са съобразени със смекчаващите и отегчаващите отговорността на извършителя обстоятелства. По отношение на оплакването за прекомерна тежест на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ следва да се отчете и това, че същото е наложено в минималния, предвиден в нормата на чл.49, ал.3 НК размер, тъй като срока на това наказание не може да бъде по- кратък от този на наказанието „лишаване от свобода“. Ето защо и отразените в искането аргументи за необходимостта от редуцирането му предвид необходимостта осъдения да издържа семейството си не могат да бъдат възприети. Предвид изложеното съдът прецени, че наказанията на осъдения М. са правилно определени, не са явно несправедливи и същите не следва да бъдат коригирани. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. П. М. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №2786/2021 г. по описа на Окръжен съд-гр.Стара Загора.Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.