Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 28.02.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1217 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. В. В. от[населено място] срещу решение №69 от 08.05.09г. по гр.д.№109/09г. на Видинския окръжен съд. Жалбоподателката счита за необоснован извода на въззивния съд, че ищците са придобили по давност спорния имот. Този извод не бил съобразен и с влязлото в сила решение по чл.75 от ЗС между същите страни, за същия имот, както и с обстоятелството, че съгласно ППВС №3/1980г. не тече давност по време на висящия изпълнителен процес. Нарушена била разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, вр.чл.84 от ЗС относно прекъсването на давността, както и чл.29, ал.4 от ЗСГ и чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като се касае за земеделски имот. И на последно място – счита, че вторият иск, с който се цели отричане на правното и основание да владее процесния имот, е процесуално недопустим. Ответниците в производството Ц. В. М., С. И. М. и З. И. М. оспорват жалбата. С определение №24 от 11.01.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: следва ли съдът в спор за собственост за зачете силата на пресъдено нещо на решение, с което е уважен иск с правно основание чл.75 от ЗС между същите страни и за същия имот и какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо по това решение. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Видинския окръжен съд е отменил решение №222 от 24.04.08г. по гр.д.№723/07г. на Видинския районен съд и е уважил предявения положителен установителен иск за собственост - приел е за установено по отношение на Е. В. В., че Ц. В. М., С. И. М. и З. И. М. са собственици на основание давностно владение на поземлен имот №615 по помощния кадастрален план на[населено място], [община], с площ от 319 кв.м., заедно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 42 кв.м. Със същото решение окръжният съд е оставил в сила решение №34 от 21.01.09г. по гр.д.№723/07г. на Видинския районен съд, с което е било признато за установено, че за Е. В. В. не съществува правно основание да упражнява фактическа власт върху имота. Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците И. С. М. е получил спорното място от свидетеля М. П., който през 1985-1986г. му предоставил около 300 кв.м. Върху това място И. М. и съпругата му Ц. М. построили двуетажната вила, а след смъртта на мъжа, неговите наследници посещавали вилата. Не било установено мястото да е дадено на ответницата на някакво основание. Прието е за доказано оспорването на истинността на удостоверение №1185/31.05.88г. на ССБП Д.-Видин, според което мястото е предоставено на ответницата за самозадоволяване. Прието е, че през 2003г. ищците са декларирали имота и го владеят и понастоящем. Тъй като няма данни този имот да е държавна или общинска собственост, то след влизане в сила на ЗСПЗЗ няма пречки по отношение на него да тече придобивна давност. До предявяване на иска за собственост десетгодишната давност е изтекла, затова този иск е основателен. Предвид неистинността на удостоверение №1185/31.05.88г. на ССБП Д.-Видин, основателен се явява и отрицателният установителен иск – че ответницата няма правно основание за владение на спорния имот. При постановяване на обжалваното решение съдът не е взел предвид данните по приложените дела, че на 06.10.03г. Е. В. В. е завела срещу С. И. М., Л. Т. М. и Ц. В. М. иск по чл.75 от ЗС за същия имот, основан на твърдения за отнемане на продължилото повече от 6 месеца владение на ищцата върху имота и че този иск е бил уважен с решение от 11.02.05г. по гр.д.№562/04г. на Видинския окръжен съд, оставено в сила с решение №1096 от 30.10.06г. по гр.д.№989/05г. на ВКС, ІV-А ГО. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Съгласно чл.220 от ГПК /отм./, сега чл.297 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание – чл.221, ал.1 от ГПК /отм./, сега чл.298, ал.1 от ГПК. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение се разпростират върху спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези – юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. Когато предмет на иска е съществуването или несъществуването на един факт с правно значение – чл.97, ал.3 от ГПК /отм./, сега чл.124, ал.4 от ГПК, предмет на силата на пресъдено нещо е този факт. А когато предмет на иска е едно фактическо състояние, каквото е владението при исковете по чл.75 и чл.76 от ЗС, предметът на силата на пресъдено нещо е именно това владение. С иска по чл.75 от ЗС се търси защита на владение върху недвижим имот или вещно право върху такъв имот, включително и сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца. В случай, че този иск бъде уважен, обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще се разпрострат върху факта на продължилото повече от шест месеца преди предявяване на исковата молба непрекъснато владение на ищеца върху спорния имот. В последващ иск за собственост между същите страни и за същия недвижим имот, основан на придобивна давност, съдът е длъжен да зачете обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.75 от ЗС, т.е. да приеме, че повече от шест месеца преди предявяване на този иск ищецът е владял спорния имот. По основателността на касационната жалба: Спорът по настоящото дело е за собственост върху земеделска земя, намираща се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този извод се налага от обясненията на вещото лице Г. К. Г., дадени в съдебно заседание на 19.10.07г. Според неговите изявления, в помощния план за процесния имот са отбелязани имена на бивши собственици, а като ползувател е посочена ответницата Е. В.. Аналогични данни за статута на мястото се съдържат и в писмените и гласните доказателства по делото. Ищците са заявили права върху имота, произтичащи от придобивна давност, започнала да тече след влизане в сила на ЗСПЗЗ, а ответницата – от предоставено право на ползване върху земята, съгласно удостоверение №1185/31.05.88г. на ССБП Д.-Видин, което е било оспорено в производството по делото. От значение за изхода на спора е преценката дали за ищците е могла да тече придобивна давност върху спорния имот и от кой момент. Съгласно чл.5, ал.2 от З., изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон и по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила. Установена е задължителна практика на ВКС по прилагането на този текст, съгласно която придобивна давност върху земеделски имот, който подлежи на възстановяване на ЗСПЗЗ, започва да тече най-рано от влизане в сила на чл.5, ал.2 от З. – т.е. от 22.11.1997г., но ако към този момент собствеността все още не е възстановена, давността тече от последващото решение на ОСЗ или заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. В този смисъл са например решение №627/05.10.10г. по гр.д.№1623/09г. на І ГО на ВКС, решение №547/12.01.2011г. по гр.д.№660/2010г. на ІІ ГО и др. Решенията са постановени в производство по чл.290 от ГПК и са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По делото няма данни дали за спорния имот са подадени заявления за възстановяване на собствеността и дали по тях има произнасяне. В случай, че имотът не е бил заявен в законните срокове, той е под режима на чл.19 от ЗСПЗЗ и не може да бъде придобит по давност. Ако има заявления за възстановяване на собствеността, в най-добрия случай ищците могат да се позоват на придобивна давност, започнала да тече от 22.11.1997г. В този случай обаче следва да се приеме, че давността е била прекъсната от ответницата Е. В., тъй като влязлото в сила решение по чл.75 от ЗС следва да бъде зачетено и да се приеме, че повече от шест месеца преди предявяване на иска по чл.75 от ЗС /09.10.03г./ тя е владяла процесния имот. Налице е прекъсване на придобивната давност съгласно чл.81 от ЗС. Ето защо в случая ищците не могат да черпят права от чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като, дори да са имали владение върху имота преди 2003г., то е било прекъснато от ответницата. Но дори и без такова прекъсване, за периода от 22.11.1997г. до датата на предявяване на установителния иск за собственост – 30.03.2007г., не е изтекъл десетгодишният срок на придобивната давност. Като е приел, че върху процесния имот е могла да тече придобивна давност след влизане в сила на ЗСПЗЗ и като не е зачел влязлото в сила решение по чл.75 от ЗС, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и предявеният положителен установителен иск – отхвърлен. В частта по отрицателния установителен иск въззивното решение е процесуално недопустимо. С този иск се цели отричане на правното основание на ответницата да владее процесния имот – т.е. отричане на правното и положение на ползувател на земеделска земя по смисъла на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, удостоверено с оспореното в процеса удостоверение №1185/31.05.88г. на ССБП Д.-Видин. Правен интерес от такова оспорване би могло да има само лице, което е поискало възстановяване на собствеността върху същия имот по реда на ЗСПЗЗ. По този начин то ще отрече правото на ползувателя да изкупи земята по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правен интерес от такова оспорване би имала и общината, ако земята е под режима на чл.19 от ЗСПЗЗ. Ищците по настоящото дело се позовават на права върху земята и сградата, основани на придобивна давност и нямат правен интерес, извън иск по чл.108 от ЗС, да оспорват правото на ответницата да владее процесния имот, още по-малко пък да отричат правото и по §4 от ПЗР от ЗСПЗЗ, което по никакъв начин не влияе върху тяхната правна сфера. Предявеният от тях отрицателен установителен иск е процесуално недопустим и като се е произнесъл по него, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази част. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №69 от 08.05.09г. по гр.д.№109/09г. на Видинския окръжен съд в частта, с която съдът е уважил субективно съединените установителни искове за собственост върху поземлен имот №615 по помощния кадастрален план на[населено място], [община], както и в частта, с която Е. В. В. е осъдена да заплати на Ц. М., С. М. и З. М. разноски по делото и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. В. М., С. И. М. и З. И. М., тримата от[населено място], ЖК “Б.”, бл.19, вх.”г”, ет.2, ап.2, против Е. В. В. от[населено място], ул.”Ал.С.” №6, искове по чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ - за установяване правото на собственост на ищците на основание давностно владение върху поземлен имот №615 по помощния кадастрален план на[населено място], [община], с площ от 319 кв.м., с административен адрес[населено място], ул.”О.” №70а, ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 42 кв.м. ОБЕЗСИЛВА решение №69 от 08.05.09г. по гр.д.№109/09г. на Видинския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение №34 от 21.01.09г. по гр.д.№723/07г. на Видинския районен съд, с което е признато за установено в отношенията между Ц. В. М., С. И. М. и З. И. М. от една страна и Е. В. В. от друга, че за Е. В. В. не съществува правно основание да упражнява фактическа власт върху поземлен имот №615 по помощния кадастрален план на[населено място], [община], с площ от 319 кв.м., с административен адрес[населено място], ул.”О.” №70а, ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 42 кв.м. и прекратява производството по този иск. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: